Решение № 1903 от 20.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 267/2015 г.

Решение № 1903 от 20.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 267/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бизнес - Каталог" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София /с предишно наименование "Имедия консулт" ЕООД/, с управител С. Д.-Д., подадена чрез упълномощен адв. Н., против решение № 6699 от 20.05.2014 г., постановено от Върховния административен съд, Четвърто отделение, по адм. д. № 12874/2013 г. От жалбата и от представена писмена защита могат да се извлекат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда и твърди, че те са изведени изключително на базата на констатациите и субективната преценка на Комисията за защита на конкуренцията. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. При условията на евентуалност релевира искане за намаляване на наложената имуществена санкция на 0,1% и за намаляване размера на присъденото от КЗК адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Кинанева, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставяне в сила обжалваното решение, излага съображения за неговата законосъобразност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ител" ЕООД не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото както административният орган, така и тричленният състав на ВАС правилно са счели, че "Ител" ЕООД и "Бизнес-Каталог" ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, които са в конкурентни отношения помежду си и законосъобразно е прието от съда, че възражението на жалбоподателя, че неговия управител не е имал достъп до наличната в дружеството информация за клиентите на същото, в това число за абонаменти, предлагани цени, договори и срокове, е неоснователно, като съдът е изложил подробни мотиви в тази насока. Следва да бъде напълно споделен крайният извод на съда, че в настоящия случай поведението на "Бизнес-Каталог" ЕООД е в противоречие с добросъвестната търговска практика и създава потенциал за увреждането на интересите на "Ител" ЕООД. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба на "Бизнес - Каталог" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в законния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6699 от 20.05.2014 г. е отхвърлена жалбата на "Бизнес - Каталог" ЕООД, против решение № 963 от 30.07.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-161/2013 г. и "Бизнес - Каталог" ЕООД е осъдено да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да достигне до този резултат органът по конкуренцията се е позовал на нормите на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и е приел, че оспорената част от атакувания акт на КЗК е постановена законосъобразно. Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е частта от гореописаното решение на КЗК, с която е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Бизнес - Каталог" ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 3890 лева. Тричленният съдебен състав е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентният за това специализиран независим държавен регулаторен орган по конкуренцията в рамките на правомощията му, аргументиран е с излагане на фактически основания и обосновани правни изводи. В обжалваното съдебно решение е обективирана преценката на съда, че оспореният акт на КЗК е произнесен при спазване на административнопроизводствените правила и при съобразяване с приложимия материален закон - ЗЗК. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалноправните норми на специалния приложим закон. При постановяване на оспореното съдебно решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, тричленният състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспорения съдебен акт точно е установено, че оплакванията на искателя пред КЗК сочат към приложение на Глава Седма от ЗЗК, като общата забрана, регламентирана в чл. 29 от ЗЗК налага установяване на кумулативно формулираните от законодателя компоненти, а именно: наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика и увреждащо или създаващо опасност от увреждане интересите на конкурентите. В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е констатирал, че дружеството - искател "Ител" ЕООД и "Бизнес - Каталог" ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, като относима в случая е дейността им, свързана с предоставяне на услугата интернет-реклама на фирми, която дейност ги поставя в конкурентни отношения помежду им и очертава общият продуктов пазар. Точно е дефиниран и географският пазар на посочената услуга, който обхваща територията на Република България, съобразно приетите като писмени доказателства фактури, издадени и платени от двете предприятия за предоставени услуги от гореописания вид на клиенти от различни градове - София, Варна, Пловдив, Асеновград. Основният спорен въпрос между страните по делото е дали пазарното поведение на "Бизнес - Каталог" ЕООД /с предишно наименование "Имедия консулт" ЕООД/ през процесния период е в несъответствие с изискванията на добросъвестната търговска практика. По силата на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК "добросъвестната търговска практика" е съвкупност от правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и от обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Съобразно константната съдебна практика поведението на определен стопански субект е в противоречие с добросъвестната търговска практика, когато е в несъответствие с нормативно-установените правила, уреждащи съответната стопанска дейност, а ако такива правила липсват - с обичайната търговска практика в съответния отрасъл. В случая няма данни за установено нарушение на нормативен акт, с оглед на което предмет на изследване е доколко поведението на касационният жалбоподател е осъществено в отклонение от обичайните търговски отношения и от добрите нрави. Сложността в преценката на КЗК и на съда за наличие или не на посоченото нарушение произтича от факта, че и обичайната търговска практика и моралните ценности са неписани правила на поведение, поради което тяхното тълкуване има в значителна степен субективен характер. Настоящият съдебн състав счита, че в конкретната хипотеза първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 29 от ЗЗК и е извел верен извод за установено нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция. В мотивите на обжалваното съдебно решение точно е отразено, че "Бизнес - Каталог" ЕООД /с предишно наименование "Имедия консулт" ЕООД/ е разполагало с информация относно датите на изтичане на абонаментите на клиентите на "Ител" ЕООД, сроковете за подновяване на абонаментите им, периодите и начина на плащания и данните на клиентите. Задълбочено е обсъдено обстоятелството, че управителят на дружеството - касационнен жалбоподател е дългогодишен служител на "Ител" ЕООД и е разполагал с достъп до специфичната информация за клиенти, за абонаменти, предлагани цени, договори и срокове. Разгледано е възражението на жалбоподателя, че неговият управител С. Д.-Д. не е имала достъп до посочената информация и то обосновано не е възприето от съда, тъй като тя самата е заявила в представеното становище пред КЗК, че при изпълнение на заеманата длъжност директор "Продажби" е осъществявала контрол върху служителите в търговския отдел относно това какви продажби се извършват и за кои клиенти. Оттук тричленният съдебен състав е извел правилно заключение, че управителят на "Имедия консулт" ЕООД не само е имал достъп до информацията, касаеща клиентите на "Ител" ЕООД, но и през 2012 г. се е възползвал от нея при извършването на продажби, без да се обозначава като нов самостоятелен субект на съответния продуктов пазар. Петчленният съдебен състав споделя становището, изразено в обжалваното решение, че касационният жалбоподател е осъществявал комуникация с клиенти на "Ител" ЕООД, като не се е идентифицирал ясно и недвусмислено като доставчик на услугата онлайн-рекламиране, различна от тази, която предоставя "Ител" ЕООД, а е създал погрешно впечатление у потребителите, че продължава действащо абонаментно обслужване. От съществено значение е и обстоятелството, че контактът между "Бизнес - Каталог" ЕООД и клиентите на "Ител" ЕООД е осъществяван от бивш служител на "Ител" ЕООД, което допълнително е засилвало заблуждаващия ефект в поведението на "Бизнес - Каталог" ЕООД. В мотивите на оспореното съдебно решение внимателно са разгледани и обсъдени писмените становища на ЕТ "Велес-Костадин Велев", "Полифлекс" ЕООД, "Алекс Мечков" ООД, "Санимпекс" ЕООД и "Лифтком Сервиз" ЕООД и те са кредитирани като писмени доказателства, заедно с постъпилата административна преписка, като при приемането им в съдебно заседание, проведено на 28.04.2014 г. нито едно от тях не е оспорено по съответния ред. В хода на настоящото касационно производство описаните становища също не са опровергани от страна на касационния жалбоподател. При това положение законосъобразно е преценено, че поведението на "Бизнес - Каталог" ЕООД е в противоречие с добросъвестната търговска практика и създава реална опасност за изградените търговски отношения между "Ител" ЕООД от една страна и от друга страна - ЕТ "Велес-Костадин Велев", "Полифлекс" ЕООД, "Алекс Мечков" ООД, "Санимпекс" ЕООД и "Лифтком Сервиз" ЕООД. Неоснователно е релевираното с касационната жалба възражение срещу получаването на "писмо" от "Лифтком Сервиз" ЕООД през м. януари 2013 г., доколкото в обжалваното съдебно решение е отразен период на установеното нарушение от юли 2012 до декември 2012 г. По отношение на размера на наложената имуществена санкция петчленният съдебен състав намира, че е без основание искането на касатора за намаляване на санкцията на 0, 1% от нетните приходи на дружеството. В случая установеното нарушение правилно е дефинирано като "леко" и е определен размер 3890 лв., представляващ 1% от годишните нетни приходи от продажби на дружеството, който размер е в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК и Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, според които при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В настоящата хипотеза КЗК е съобразила наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани със сравнително краткия период на извършването на нарушението, както и с липсата на конкретни данни за пряко нанесени вреди на конкурентите във връзка с констатираните нарушения, поради което Комисията е намалила санкцията, предвидена за леко нарушение от 2% на 1% от годишните нетни приходи от продажби. Ето защо тричленният съдебен състав мотивирано е счел, че с оглед характера и степента на нарушението, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложеното наказание е обосновано, законосъобразно и съответстващо на целта на закона. В представената по делото писмена защита касаторът релевира твърдение, че тричленният съдебен състав е пропуснал да се произнесе по възражението му срещу прекомерния размер на присъденото от КЗК в полза на искателя в административното производство адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1440 лв. Настоящият съдебен състав констатира, че в жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, действително е изложено посоченото оплакване и липсва произнасяне по този въпрос, но намира, че не се касае за същество нарушение на съдопроизводствените правила, защото от приложения към преписката Протокол № 1115 от заседанието, проведено пред КЗК на 30.07.2013 г. е видно, че до приключване на заседанието не е направено възражение от представителя на "Бизнес - Каталог" ЕООД за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на "Ител" ЕООД. По изложените съображения петчленният съдебен състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК дружеството-касатор следва да заплати на ответника КЗК юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 500 лв., който размер е определен съобразно чл. 34 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, I колегия - петчленен състав