Решение № 5005 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2015 г.

Решение № 5005 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 520 от 15.12.2014 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 216 по описа за 2014 г., с което по жалба на "Агринекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, е отменен ревизионен акт № 151200691/31.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 494/5.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не обсъдил задълбочено събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и така направил необосновани фактически изводи за реални доставки на стоки по процесните фактури. При това, игнорирал обстоятелствата, че: за девет от процесните фактури не са представени приемо-предавателни протоколи; не е доказана автентичността на подписите за извършилите транспорта на стоката превозвачи; не са оправдани констатираните противоречия относно мястото на предаване на стоката; нито последващата реализация на стоки от същия вид. Нито редовното счетоводно отразяване на фактурите в счетоводствата на страните по сделките са достатъчни за обосновани изводи за реалност на фактурираните доставки. Ответникът по касационната жалба -"Агринекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Делото е било за втори път пред първоинстанционния съд след отменително Решение № 3367/11.03.2014 г. по адм. д. № 6518/2013 г. на ВАС, с което е отменено предходно решение на ВТАС, с което жалбата на ревизираното дружество против РА е била отхвърлена. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 151200691 от 31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 494 от 5.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден след повторно осъществена ревизия, в изпълнение на решение № 609 от 2.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново. С РА на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 188 772.76 лв. по 34 броя фактури, издадени от "Мондес Трейдинг" ЕООД и е начислена лихва за забава в размер на 30 117.89 лв., за данъчен период м. 10.2011 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предметът на една част от фактурите е "аванс за доставка на месо", а останалата има за предмет доставки на месо. За да уважи изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но е материално незаконосъобразен. Приел е, че е доказана възможността на доставчика да достави процесните количества месо, поради неоспорените от органите по приходите вътреобщностни придобивания на месо от Франция; доказано е транспортирането на стоката, което е потвърдено при насрещните проверки на наетите фирми - превозвачи, както и предаването й в склад, нает от ревизираното дружество в гр. Горна Оряховица; съпоставил е представените още в ревизионното производство заявки към доставчика с приемо-предавателни протоколи, товарителници и фактури, документиращи получените от доставчика транспортни услуги. Съдът е съобразил, че нито в РА, нито при оспорването му пред съда, са налице твърдения, че ревизираното дружество само е внесло или се е снабдило със стоки от същия род по друг начин, а без процесните количества месо са били невъзможни последващите доставки със същия предмет, извършени от РЛ, които по принцип не се оспорват от ревизиращите. Съдът е приел, при това, че няма икономическа логика РЛ да отразява счетоводно приходи от продажби на стоки, без да е получило реални доставки на същите стоки, за което е направило и отчело разходи. Решението е правилно. Обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност и въз основа на това е направил обосновани фактически изводи. Нито последващата реализация на стоки от вида на процесните, нито счетоводното отразяване на фактурите при доставчика и ревизираното лице са послужили като решаващи доказателства за направените изводи за реални доставки по фактурите, по които се претендира данъчен кредит. Убедителни и основани на събраните писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност, са заключенията на съда, че доставчикът е разполагал с фактурираната стока и я е предал на ревизираното лице. Само от противоречието, че в приемо-предавателните протоколи като място на предаването е записан гр. София, а транспортиралите стоката превозвачи са дали обяснения, че са я транспортирали до гр. Горна Оряховица, не може да се заключи, че стока не е предавана, като се има предвид доказаното обстоятелство, че ревизираното дружество разполага с нает склад в гр. Г. Оряховица, а седалището на доставчика е в гр. София. При положение, че прекият доставчик е бил открит, съдействал е на ревизията и е потвърдил извършването на доставките, несъстоятелно е оплакването за недоказана автентичност на документите за предаване на стоката. При това, обстоятелството, че не към всяка фактура е наличен приемо-предавателен протокол, не води до извод, че непридружените от такъв протокол фактури са неистински, защото доказателствената сила на фактурите и протоколите е една и съща. Освен това и съдът е взел предвид, че са представени заявки към доставчика, съответни на представените товарителници, включително и по дати. Като се прибавят безспорните плащания по фактурите и безспорната реализация на стока от вида на фактурираната без твърдения за друг произход на продадената от ревизираното лице по последващите доставки, направените от първоинстанционния съд изводи са обосновани. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя поддържаното от касатора съмнение/възпроизведено от потвърждаващото РА Решение на ДД "ОДОП"/, че прекият доставчик не е придобил правото на собственост върху процесната родовоопределена стока, защото липсвали доказателства за осъществяване на транзитна продажба по смисъла на чл. 329, ал. 1 от Търговския закон, при която стоката по нареждане на прекия доставчик е директно транспортирана до склад на ревизираното лице. Още в ревизионното производство са представени заявки от страна на фирмата пряк доставчик до наетите от нея фирми превозвачи, в които изрично е записано че стоката ще бъде товарена във Франция или Германия, а ще бъде разтоварвана в склада на ревизираното лице в гр. Г. Оряховица. Изпълнението на тези заявки се вижда от представените пътни листи. Вярно, че в някои от международните товарителници не е вписан адресът на този склад като място на разтоварване на стоката, но например в тази на стр. 789 от административната преписка в клетка 24 от товарителницата е вписано място на получаване гр. Г. Оряховица, а във всички товарителници като получател на стоката е посочен именно прекият доставчик. Съмненията на органите по приходите относно това, че прекият доставчик не е придобил собствеността на стоките биха имали повече основание, ако този доставчик не беше декларирал вътреобщностни придобивания /ВОП/ на тези стоки, което не се оспорва и за което са представени доказателства още в ревизионното производство. Административният съд с основание е съобразил, че половината спорни фактури отразяват авансови плащания за доставки на месо и по отношение на тях се прилага правилото на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, съгласно което "Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане." Спор по извършването на плащанията в данъчните периоди на издаване на фактурите за авансите не е имало. При доказана реалност на доставките, административният съд, в съответствие с материалния закон, е приел, че претендираното право на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение