Решение № 6419 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1287/2021 г.
ВАСI отделение28.05.2021 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6929 от 4.12.2020 г. по адм. дело № 10449/2020 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 21 състав. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на "Канела ГТ" ЕООД, [ЕИК] разноски в размер на 500 /петстотин/ лева за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6419 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1287/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 6929 от 4.12.2020 г. по адм. дело № 10449/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, първо отделение, 21 състав, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-С676-0407412 от 29.09.2020 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафене Дъх на канела, находящ се в гр. София, ул. "Тополница" № 5, стопанисван от "Канела ГТ" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че безспорно е установено, че "Канела ГТ"ЕООД е осъществило нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а именно на установената дата в посочения търговски обект дружеството не е изпълнило задължението си при направеното плащане в брой на стойност 3, 40 лева да издаде фискална касова бележка за извършената продажба при получаване на плащането. Счита, че изложените в заповедта за налагане на ПАМ мотиви относно продължителността й са подробни, относими и съобразени с целта на закона. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът "Канела ГТ" ЕООД, гр. София, в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 900 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С процесната ЗПАМ № ФК-С676-0407412 от 29.09.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафене Дъх на канела, находящ се в гр. София, ул. "Тополница" № 5, стопанисван от "Канела ГТ" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта за ПАМ е издадена във връзка с извършена на 22.09.2020 г. в 11: 23 часа проверка на търговския обект, стопанисван от търговеца, при която при контролна покупка на 1 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на стойност 3, 40 лева и заплащането й в брой от проверяващия А. И. – М. – инспектор по приходите в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. При определяне продължителността на срока на ПАМ в заповедта е отразено, че се вземат предвид: начина и вида на организиране на отчетността в обекта; налице е отклонение от данъчното облагане, което винаги води до негативни последици за фиска; целената превенция – за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. В обобщение е посочено, че с оглед промяната на отчитане на дейността на търговеца и индиректно недопускане на вреда за фиска, срокът от 14 дни е необходим срок за реализирането им. Съдът е обосновал извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед и за несъобразяване с предвидените в закона цели. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдяната от органа по приходите организация в търговския обект, стопанисван от дружеството, водеща до системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска и отклоняване от данъчно облагане. От друга страна, АССГ е счел, че наложената мярка – запечатване на обекта за 14 дни за неотчетена с фискален бон на покупка на стойност от 3, 40 лева, е прекомерно тежка, не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такива за фиска. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На първо място, не се споделят съображенията на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдяното от административния орган нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Обратно на приетото от АССГ, от изложените в административния акт факти се установява наличието на нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В процесния случай по категоричен начин се установява, че търговецът не е изпълнил посоченото задължение, като не е издал фискална касова бележка на посочената дата в посочения обект за осъществената покупка в размер на 3, 50 лева. Следва да се посочи, че административният орган налага ПАМ, като действа при условията на обвързана компетентност, като налагането й не е предоставено на преценката му. На второ място, споделимо е становището на първоинстанционния съд, че мотивите на заповедта относно определения срок на ПАМ са общи и относими към всички случаи на установени нарушения на фискалната дисциплина. В заповедта се съдържат общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Допълнителен аргумент, отчетен от АССГ е наличието на разминаване при посочване на търговския обект, в който е констатирано нарушението – в мотивите на заповедта се посочва като обект "басейн", а в разпоредителната част е посочен обект "кафене Дъх на канела". В тази връзка не става ясна волята на административния орган относно преценката за определяне на срока за ПАМ около средния размер, доколкото в частта относно продължителността на срока в административния акт е отразено, че този срок е съобразен с вида на осъществяваната дейност в обекта – минерален басейн, както и с работното време на търговския обект, неговото местонахождение, туристическа дестинация, предполагащ голям брой клиенти. От протокола за проверка е видно, че обектът е кафене с капацитет 6 бр. места за консумация, който факт не съответства на описаното в мотивите на заповедта досежно продължителността на срока на наложената ПАМ. Наличието на такова противоречие относно характеристиките на търговския обект с оглед отразеното в обжалвания административния акт обуславя извода за липса на конкретни мотиви относно определения от органа срок на процесната ПАМ. Следователно, като е отменил заповедта като незаконосъобразна, решаващият състав на АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължат разноски в размер на 500 / петстотин/ лева на основание чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се уважава възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение