Решение № 5516 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2014 г.

Решение № 5516 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 1443 от 10.03.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 11184/2013 г., с което е отменено решение № А-415 от 2.07.2013 г. на началника на митница Варна, потвърдено с решение № 506 от 2.10.2013 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че Законът за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ не урежда задължение за възстановяване на лихва за забава едновременно с възстановяване на акциза, който не е възстановен без основание или поради отпаднало основание, вкл. поради отмяна на отказ за възстановяване. Посочва, че към момента на подаване на искането от "Космос Енерджи" ЕООД от 12.10.2012 г. главницата на акциза в размер на 68 325.60 лв. вече е възстановена, поради което не дължи заплащане на акцесорното задължение за лихви. А първоначалното искане за възстановяване на акциз от 17.02.2010 г. не съдържало искане за възстановяване на лихви за забава. Липсвало произнасяне в тази насока и по постановеното решение № 3121 от 23.06.2011 г. по адм. д. № 4209/2010 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 4671 от 30.03.2012 г. по адм. д. № 1057/2011 г. на ВАС, във връзка с отмяна на отказ за възстановяване на акциз № 1633/30.03.2010 г. на началника на митница Варна. Посочва, че на дружеството е преведена сума в размер на 1330.53 лв. като лихва за забава върху сумата от 68 325.60 лв. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди административния акт, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Космос Енерджи" ЕООД, гр. Варна оспорва жалбата в писмено становище от 28.04.2015 г. Претендира разноски по приложен списък. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че "Космос Енерджи" ЕООД е подало искане за възстановяване на акциз вх. № К-47-90 от 17.02.2010 г. за заплатен от него акциз в размер на 68 325.60 лв. за гориво /газьол/, употребено за зареждане на плавателни съдове /кораби/. С решение № А-633 от 30.03.2010 г. е отказано възстановяване. С решение № 3121 от 23.06.2011 г. по адм. д. № 4209/2010 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 4671 от 30.03.2012 г. по адм. д. № 1057/2011 г. на ВАС, съдът е отменил отказа и е върнал преписката на митническия орган за издаване на ново решение за възстановяване на акциза. По повод на съдебното решение началникът на митница Варна се произнася с решение № А-295 от 3.05.2012 г., с което постановява възстановяване на акциз в размер на 68 325.60 лв., фактически възстановен на 10.05.2012 г. Лицето подало искане вх. № К-47-363 от 12.10.2012 г. за възстановяване на сума в размер на 14 903.39 лв., представляваща законна лихва върху възстановен акциз в размер на 68 325.60 лв. за периода от 1.04.2010 г. до 10.05.2012 г. С решение № А-709 от 20.12.2012 г. на началника на митница Варна е постановено на дружеството да се изплатят лихви в размер на 1330.53 лв. за периода от 12.10.2012 г. до датата а произнасяне на митническия орган. Сумата е преведена на 8.01.2013 г. С решение № 90 от 27.02.2013 г. на директора на Агенция "Митници" е отменено решение № А-709 от 20.12.2012 г. и преписката е върната с указания за определяне на началния период, от който се дължи лихва. С обжалваното пред АС решение № А-415 от 2.07.2013 г. е оставено без уважение искане вх. № К-47-363 от 10.12.2012 г. За да отмени акта, административният съд е приел, че оспореното решение е издадено в производство по реда на чл. 128 - 130 ДОПК, от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процедурните изисквания, но е материално незаконосъобразно. Изложени са правни изводи, че в случая е приложима хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК - възстановяване на акциза е дължимо заедно с лихвите от деня, в който същият е следвало да бъде възстановен. Срокът следвало да се брои от първоначалното искане от 17.02.2010 г., по което срокът за произнасяне от административния орган бил 14-дневен, а за реалното възстановяване на акциза - още 14 дни от влизане в сила на благоприятстващия акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Страните по делото не спорят относно установените в първоинстанционното съдебно производство факти и обстоятелства, а спорът е съсредоточен само относно правото. Приложимите материалноправни норми правилно са издирени и приложени от административния съд. Неоснователни са касационните доводи, че специалният закон не урежда основание за възстановяване на лихви за забава. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Приложими в случая са разпоредбите на чл. 128 - 130 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното законодателство. Невъзстановени суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислявана от деня, в който е следвало да бъдат възстановени (чл. 129, ал. 6 ДОПК). Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване във влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. Този срок правилно е определен от решаващия съд, считано от първоначално подаденото искане от 17.02.2010 г. Няма основание към лицето да се поставя изискване за изрично посочване, че искането му за възстановяване на главницата включва и искане за възстановяване ведно със законната лихва. Това следва от визираните законови разпоредби на чл. 129, ал. 5 и ал. 6 ДОПК, че сумите се връщат със законната лихва за изтеклия период. По идентични съображения липсата на произнасяне относно лихвата за забава в решение № 3121 от 23.06.2011 г. по адм. д. № 4209/2010 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 4671 от 30.03.2012 г. по адм. д. № 1057/2011 г. на ВАС, не лишава страната от възможността да претендира лихви за забава. Това право не е преклудирано и от наличието на благоприятстващ лицето акт по възстановяване на акциза в размер на 68 325.60 лв., тъй като за него не съществува правен интерес от оспорването му. Дължимостта на лихвата за забава е уредена в закон и лицето предварително не е наясно, дали органът ще възстанови главницата ведно с дължимата лихва, в какъв размер и за какъв период ще бъде начислена лихва, в какъвто смисъл са указанията на горестоящия административен орган в отменителното му решение № 90/27.02.2013 г. Правилно е изчислен срокът по чл. 25 от ППЗАДС /в относимата редакция/ за произнасяне от административния орган по искането за възстановяване от 17.02.2010 г. - 14-дневен от постъпване на искането. Според чл. 26, ал. 2 ППЗАДС подлежащите на връщане суми на акциза се превеждат с платежно нареждане по сметка на лицето в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по чл. 25. По изложените съображения и като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение, съдът е постановил правилно решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация се дължат сторените в производството разноски, които са своевременно заявени, реално направени и по приложен списък по чл. 80 ГПК възлизат на 1330 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,