Решение № 12739 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет против решение 21329 / 20.06.2025 г. по адм. дело 10145 / 2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неточно е квалифицирал оспорения административен акт като общ, а не такъв по процедурата, което по своите правни последици влече недопустимост на съдебното решение, макар и изрично да не е заявено. Правната му природа на общ акт се опровергава от използвания в него израз сключване на договори, което изключва еднократното му прилагане. Посочва, че приетото от съда нарушение по чл.34 АПК, обуславящо неспазване на процедурата по приемане на общ административен акт се отнася до приемането на индивидуални административни актове и не би следвало да се прилага в случая. Ответниците по касационната жалба Екопак България АД, гр. София, Булекопак АД, гр. София и Екобулпак България АД, гр. София, чрез своите процесуални представители изразяват становища за неоснователност на същата. Представят писмени защити, в които молят съдебното решение да бъде оставено в сила, подкрепяйки изводите на съда. Сочат, че при издаване на оспорения общ административен акт не е осигурено участие на организациите и заинтересованите лица, чийто права и интереси засяга същия. Изготвеният проект на ОАА не е бил огласен по подходящ начин. Не са спазени изискванията на чл.34 вр. с чл.74 и чл.71 АПК, които са относими към предмета на оспорване. Претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 21329 / 20.06.2025 г. по адм. дело 10145 / 2024 г. Административен съд София град е отменил решение 389 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният общ административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл.146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. Оспореният административен акт е приет от Столичния общински съвет на основание чл. 20, ал.1, т.1 и т. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл.19, ал. 3, т. 6 и т. 7 от ЗУО и чл. 21, ал.1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Той касае определяне на условия, ред и минимални изисквания за сключване на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм на територията на Столична община. Редакцията на нормата на чл. 20, ал.1 от ЗУО към датата на издаване на решението на СОС, оправомощава кмета на общината, да организира изпълнението на задълженията си за участие в системите за разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6, като сключва договори при условия и ред, определен с решение на общинския съвет. Видно от съдържанието на решение 389 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет ведно, с приложенията към него (Приложение 1 и Приложение 2) е, че касае организиране на системата за разделно събиране на територията на Столична община. Процесното решение на СОС има белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като е издаден от административен орган, посочен в § 1, т. 1 АПК, има еднократно правно действие, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, касаещи предметния обхват на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм на територията на Столична община. Решението на СОС засяга правата и законните интереси на дружествата-жалбоподатели в първоинстанционното производство, защото дава дефиниция на изискванията и параметрите на поставените условия за стартиране на конкурс за организиране на система за разделно събиране на отпадъци, включително и за сключване на договор, на който минималните изисквания са посочени в Приложение 1. В този смисъл, след като на основание чл.81 от ЗУО Екопак България АД, гр. София, Булекопак АД, гр. София и Екобулпак България АД, гр. София са материално правно легитимирани да извършват дейности като организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки, то следва да имат и процесуално право на защита пред съд. Решение 389 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет е властническо волеизявление, което има административноправен характер. В това си качество общинският съвет действа като административен орган, независимо че от волеизявлението му ще настъпят и гражданскоправни последици свързани със сключване на договори. С чл.20, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) законодателят е предвидил, че актовете на Общинския съвет по разделното събиране на битови отпадъци на територията на общината най-малко за следните отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло не са нормативни актове, назовавайки ги решения. Съгласно чл.8 във връзка с чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове общинските съвети могат да издават нормативни актове (наредби), с които уреждат обществени отношения с местно значение, неуредени с нормативни актове от по-висока степен. Квалифицирането на оспорения пред административния съд акт като общ е осъществено и със задължителните указания, дадени на първоинстанционния съд в определение 10774/10.10.2024 г. по адм. дело 9477/2024 г. на Върховния административен съд и определение 12183/12.11.2024 г. по адм. дело 10183/2024 г. на Върховния административен съд и тези указания са задължителни за административния съд. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд споделя същите и приема, че първоинстанционният съд е постановил допустим съдебен акт, в съответствие с указанията, дадени му от касационната инстанция. Предвиждането за сключване на договори не обосновава многократност в неговото прилагане, а е насочено към възможността с повече от един от адресатите на акта да се сключат такива. В случая от доказателствата по делото не се установява проектът на административния акт да е обявен публично или конкретно на заинтересованите лица, поне месец преди приемането му. Видно от представеното по административната преписка писмо от Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация /БОРА/, в която членуват Екопак България АД, гр. София, Булекопак АД, гр. София и Екобулпак България АД, гр. София, предложеният проект им е станал известен едва след представянето му с Доклад вх.СОА24-ВК66-6006/10.07.2024г., т.е. в срок, по-кратък от изискуемия от чл.69, ал.2 АПК. Обосновано съдът е приел, че засегнатите от акта лица не са имали възможност да поставят за обсъждане в административното производство, съответно да се обсъдят от СОС възраженията им относно целесъобразността на изискания минимален общ обем на съдовете или продължителността на договорите, както и други въпроси важни за тях във връзка с извършваната дейност по сметосъбиране. Неоснователни са доводите на касатора, че разпоредбата на чл. 34 АПК не се прилага в производството по издаване на общ административен акт. Действително същата се съдържа в раздел първи от глава пета АПК Издаване на административни актове, но по силата на чл.74 АПК намира субсидиарно приложение и в производството по издаване на общ административен акт. Обосновани са изводите на административния съд и досежно установените противоречия на акта с материалноправни разпоредби във връзка с прилагането на чл.20, ал.3 и ал.4, т.4 от Закона за управление на отпадъците. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответниците по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока възлизат на сумите: -за Екопак България АД, гр. София, в размер на 4928,69 лева, съгласно фактура 0000005451/30.09.2025 г. -за Булекопак АД, гр. София в размер на 3120,00 лева, съгласно фактура от 15.08.2025 г. -за Екобулпак България АД, гр. София в размер на 2400,00 лева, съгласно договор за правна помощ от 31.07.2025 г. и фактура 0000000172/31.07.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение