Решение № 3364 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14498/2012 г.

Решение № 3364 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14498/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Силистра против решение № 67 от 15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 138/2012 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което по оспорване на Елена Колева Панева от гр. Дулово е отменено решение № 016 от 17.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра и потвърденото с него разпореждане № 0-18-999-01-11474 от 04.06.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Силистра, с което е постановен отказ за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете. Със същото решение, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането, като са дадените указания по приложението на материалния закон. Твърди се в жалбата, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, представляващо касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, като се претендират и направените по делото разноски. Ответната страна - Елена Колева Панева от гр. Дулово не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Силистра по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от Елена Колева Панева от гр. Дулово решение № 016 от 17.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра и потвърденото с него разпореждане № 0-18-999-01-11474 от 04.06.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Силистра, с което е постановен отказ за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете. От събраните по делото доказателства административният съд е приел за безспорно установено, че административното производство е стартирало със заявление-декларация с вх. № 18-999-06-17 690 от 30.05.2012 г., подадена от Елена Колева Панева, като началната дата за дължимост на заявеното обезщетение е и начална дата на разрешения отпуск по чл. 164 от КТ "отпуск за отглеждане на малко дете"- 20.04.2012 г. За да постанови обжалвания административен акт, административния орган е приел, че осигуреното лице не е отработило поне един ден реално по трудовото правоотношение, поради което осигуряването не е възникнало предвид неизпълненото изискване на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 11 от КСО осигуряването да възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. С решение № 016 от 17.07.2012 г. директорът на ТП на НОИ - Силистра е потвърдил отказа с мотива, че заявителката не е започнала да упражнява трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и следователно осигурителното правоотношение не е възникнало. По делото не е спорно, че Елена Колева Панева е имала изискуемия 12 месечен осигурителен стаж по чл. 52а от КСО, както и че действително по трудовия договор няма отработен ден. Първоинстанционния съд правилно е определил основния спорен въпрос по делото - към 20.04.2012 г., началото на заявеното осигурително правоотношение с работодателя, съвпадащо и с началото на процесния отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст по чл. 64, ал. 1 от КТ, налице ли са условията на валидно осигурително правоотношение при положение, че по този трудов договор реално няма отработен ден. С постановения от Административен съд - Силистра съдебен акт по делото е отменено обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Силистра. За да постанови този резултат административният съд е приел, че за да възникне правото на обезщетение за майчинство за отглеждане на малко дете не е необходимо реално отработване на трудовия договор. Достатъчно е последният да е валиден и по него да е започнало упражняване правото на ползване на законоустановения отпуск по чл. 164 от КТ. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение на Административен съд - Силистра е правилно. Разпоредбата на чл. 52а (нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от КСО създава право за осигурените лица за общо заболяване и майчинство да получават обезщетение за отглеждане на малко дете при условие, че са придобили осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурени за този риск. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова-ДВ, бр. 105 от 2006 г.) от КСО. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО. Установената с текста на изречение второ от цитирания § правна фикция признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година (т. 3). Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО към понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Майчинството като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. С решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. Конституционният съд на Република България приема, че нормите на чл. 48а и чл. 52а от КСО, с които се въвежда изискване за придобит 6-месечен осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, не противоречат на чл. 47, ал. 1 и 2 от Конституцията на РБ и на прокламираната в нея особена закрила от държавата за жената-майка. С цитираното решение КС изрично отбелязва, "че и в двата случая (по чл. 48а и 52а КСО) наличието на 6-месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна." Щом като е налице изискването за наличие на придобит 6-месечен (от 01.01.2009, т. 12-месечен) осигурителен стаж, през който осигурената жена е осигурявана за осигурителния риск общо заболяване и майчинство (в редакцията до изм. с ДВ, бр. 109 от 2008 г. осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица), при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане за срока по чл. 50, ал. 1 отКСО (до 01.01.2009 г. 315 календарни дни, а след тази дата 410, от които 45 дни преди раждането) и на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО, правото на обезщетение за отглеждане на малко дете може да се упражни след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск на майката за отглеждане на малко дете, отпуснат на основание чл. 164 от Кодекса на труда (КТ). Според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО) времето по трудовото правоотношение, през което работничката-майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работничката и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор работничката-майка може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Отпускът по чл. 164 от КТ е целеви и се ползва по искане на работничката-майка чрез подаване на писмено заявление, с приложени към него декларация, че детето не е настанено в детско заведение, че майката не е дала съгласието си за ползване на отпуска от друг чл. на семейството, както и че детето не се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството". Работодателят не може да откаже разрешение за ползване на този отпуск и е длъжен да го предостави от момента на неговото поискване от правоимащата работничка-майка. Ползването на платен отпуск по чл. 164 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работничката-майка и за използването на която не са установени никакви ограничения. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне правото на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановения отпуск по чл. 164 от КТ. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на ползване на допълнителен платен отпуск за гледане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. От всичко изложено до тук следва, че работничката - майка Елена Колева Панева е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО по време на ползване на платения отпуск за отглеждане на малко дете, разрешен й на основание чл. 164 от КТ от работодателя по сключения трудов договор. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да "е престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при работодателя и да е получавало трудово възнаграждение. (В същия смисъл са решения на ВАС по адм. дело № 8760/2008 г., адм. дела № 11304/2008 г., адм. дело № 13897/2008 г. и други, с оглед на което се изоставя изолираната практика, изразена в решението по адм. дело № 13574/2008 г.). Както вече се изтъкна, в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. Като осигурено лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 12 месеца към датата на настъпване на осигурения риск, съгласно изискването на чл. 52а от КСО, Елена Колева Панева има право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което по оспорване на Елена Колева Панева от гр. Дулово е отменено решение № 016 от 17.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра и потвърденото с него разпореждане № 0-18-999-01-11474 от 04.06.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Силистра, с което е постановен отказ за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото, във вид на юрисконсултско възнаграждение се претендират от касатора. С оглед изхода от делото обаче, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,