Решение № 7275 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2015 г.

Решение № 7275 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Варна против решение № 1749/29.07.2015 г. по адм. дело № 1070/2015 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - В. И. И., от гр. Варна изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележи и се позовава на съдебна практика при обосноваване на своето становище. Посочва, че трудът й положен на длъжността дружинен ръководител следва да бъде зачетен за учителски предвид наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за квалифицирането му като такъв. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1749/29.07.2015 г. по адм. дело № 1070/2015 г. Административен съд - Варна е отменил решение № 18/17.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата на В. И. И., от гр. Варна срещу разпореждане № 5504151050/13.01.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, материализиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 5 от ПЗР на КСО. Изпратил е административната преписка на пенсионните органи за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че положения от В. И. труд в ОУ "Пейо Яворов" - гр. Варна, с работодател ОК на ДКМС - гр. Варна, за периода от 01.08.1983 г. до 08.07.1989 г., на длъжност "дружинен ръководител" се зачита за учителски стаж, тъй като е полаган в учебно заведение и при пълна норма за задължителна преподавателска работа. Посочил е, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната им като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. Съгласно § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Според нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, за осигурителен стаж по кодекса се признава времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Т. е. трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуване на трудовото или осигурителното правоотношение. С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дадено легално определение на понятието "учителски стаж" - това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа. Нормата е материалноправна и няма придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се субсумира в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в по-късни моменти. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им. Към момента на полагане на труда от В. И. като дружинен ръководител е действал Закона за народната просвета (отм.) и Указ № 330 за народната просвета (отм.), в които е бил предвиден изричен норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители. По делото е установено, че И. за периода 01.08.1983 г. до 08.07.1989 г. е работила на пълен щат дружинен ръководител в ОУ "Пейо Яворов" - гр. Варна, с работодател ОК на ДКМС - гр. Варна. Притежавала е изискуемото педагогическо образование и съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза за процесния период е получавала възнаграждение за полагане на труд при пълна норма на задължителна преподавателска работа. В подкрепа на горните фактически установявания са и събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства включително и протокол № 21/26.07.1983 г. на ОК на ДКМС - гр. Варна. Положеният труд при ненормиран осемчасов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогическите длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители в основните училища се е зачитал за осигурителен стаж съгласно чл. 15, раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. Обстоятелството, че В. И. е била назначена на работа от ОК на ДКМС - гр. Варна през процесния период, каквато е била и установената практика, е ирелевантно и няма отношение към определянето на спорния осигурителен стаж като учителски по смисъла на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, доколкото от доказателствата по делото е установено, че същата притежава необходимата квалификация, а трудът, свързан с възпитание на деца от основния курс на обучение, е полаган в училище. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба деловодни разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 0000290718 - 11/21.04.2016 г.) възлизат на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение