Решение № 5489 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2014 г.

Решение № 5489 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2014 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет, община Варна чрез пълномощника му - адвокат Петър Стамов против решение № 76 от 14.01.2014 г. по адм. дело № 2055/2013 г. на Варненския административен съд. С него е осъден общинският съвет да изпълни задължението си по чл. 52 от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като разгледа направеното предложение и обяви решението и предприетите мерки в интернет страницата на общината и в един регионален вестник в едномесечен срок от датата на получаване на влязло в сила съдебно решение. Правят се възражения за процесуална недопустимост на решението и алтернативно за неправилност - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че нормата на чл. 52, ал. 2 от приложимия закон е императивна и задължава съответния административен орган да разгледа предявеното пред него искане и да обяви взетото решение по законово уредения начин. За допустимостта на оспорването се позовава на определение на Върховния административен съд, първо отделение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от председателя на Инициативния комитет на местна гражданска инициатива чрез подписка против бездействие на общинския съвет - Варна да внесе за разглеждане на своя сесия направеното искане, да разгледа предложенията и да обяви в срока решението и взетите мерки. Искането е за предсрочно прекратяване правомощията на съвета и провеждане на избори за нов общински съвет. Първоначално съдът с определение № 3579 от 27.06.2013 г. е приел жалбата за процесуално недопустима. Приложил е разпоредбата на чл. 159, т. 5 и 7 от АПК и я е оставил без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство е прекратил. Определението е отменено с определение № 13563 от 17.10.2013 г. по адм. дело № 1186/2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение, като неправилно и делото е върнато за разглеждане на жалбата по същество. В мотивите на касационната инстанция, целият спор е разгледан, като попадащ в приложното поле на чл. 256 и чл. 257 от АПК. От приложените писмени доказателства, съдът е установил, че местната гражданска инициатива е организирана при спазване на изискванията на чл. 47-49 от ЗПУГДВМС. Предметът на искането е предсрочно прекратяване на правомощията на общинския съвет на община Варна и провеждане на избори за нов съвет. Искането е внесено в деловодството на съвета на 10.04.2013 г., заедно с доказателствата по организирането на местната гражданска инициатива. По него липсва каквото и да било движение. Съдът с нарочно разпореждане № 20515 от 7.11.2013 г. е указал на ответната страна да представи доказателства проведено ли е обсъждане и ако е проведено такова, кога е станало и с какъв резултат, както и уведомен ли е инициативният комитет за резултатите от обсъждането. Такива доказателства не са представени, като липсват дори твърдения на пълномощника на страната в тази насока. При тези данни по делото, съдът е приел, че искането за оставка на общинския съвет и провеждане на избори за нов такъв са въпроси от местно значение. Позовал се е на нормата на чл. 52, ал. 2 от приложимия закон и е посочил, че съветът дължи фактическо разглеждане на предложението, разгласяване на резултатите от него и уведомяване на вносителя. Всички останали въпроси, свързани със съществото на произнасянето, правилно са преценени, като неотносими и извън обхвата на производството по чл. 256 и следващите от АПК. На базата на установената фактическа обстановка, съдът е приел наличие на незаконосъобразно бездействие на ответната страна по задължение, произтичащо пряко от разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от АПК. С решението е осъдил общинския съвет да разгледа внесеното пред него предложение от 10.04.2013 г., да обяви решението по него и предприетите мерки в интернет страницата на общината и в един регионален вестник в едномесечен срок. Присъдил е и направените от оспорващата страна разноски за първоинстанционното производство. Така постановеният съдебен акт е допустим и правилен. Въпросът с допустимостта на оспорването е решен с влязло в сила определение на тричленен състав на Върховния административен съд. В мотивите към него изрично е прието, че предмет на извършеното оспорване са неоснователни бездействия на административния орган, срещу които е предвидена защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК. Поради това прекратителното определение е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. В касационната жалба се повтарят възраженията, направени от административния орган и пред административния съд. Отново се твърди, че вземането на решение за предсрочно прекратяване на мандата на досегашния и за избор на нов съвет, не е от компетентността на общинския съвет. Касаторът смята, че осъждането на съвета да обяви решението си по местната гражданска инициатива, означава на практика да вземе решение, което не е от естеството на фактически действия. Доводът е неоснователен. Съдът в мотивите е извършил тълкуване на разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от приложимия специален закон и изрично е уточнил, че общинският съвет, до който е отправена местна гражданска инициатива, е длъжен да разгледа предложението и да обяви по предвидения начин решението и предприетите мерки. При това обаче, изрично е уточнил, че право на самия орган е да прецени какво решение да постанови - дали да е по съществото на поставените въпроси, при наличие на компетентност, или процедурно - при липса на компетентност. Проявеното в случая пълно бездействие е квалифицирано правилно, като съставомерно по смисъла на чл. 257 от АПК. Всички останали въпроси в касационната жалба съдържат доводи за липса на компетентност на общинския съвет, както да прекрати предсрочно правомощията си, така и да организира избор на нов съвет. Те са относими към същността на исканията, повдигнати с предложението и са извън обхвата на образуваното съдебно производство срещу бездействие на администрацията. Поради това касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като допустимо и правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната страна по касационната жалба, ще следва касаторът да заплати сумата 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Заплащането е установено с представените пред Върховния административен съд писмени доказателства и при липса на възражения от пълномощника на насрещната страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение