Решение № 13896 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2012 г.

Решение № 13896 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК.

Образувано е по жалба на "Бесттехника ТМ Радомир" ПАД със седалище и адрес на управление гр. Радомир, Индустриална зона, представено от адв. Антония Цветкова, срещу решение № 10146/11.07.2012 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. д. № 4232/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ изх. № 26-00-204/04.02.2011 г. на министъра на финансите за издаване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер на 10 959 399,56 лв. Твърдят се трите категории отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отрича се изводът на съда за отсъствие на предпоставките за отсрочване и разсрочване на публичните задължения по чл. 183, ал. 10 от ДОПК както и относно режима за сезиране и съдебен контрол на акта по чл. 188 от ДОПК. Сочат се опущения на съда при формиране на изводите му относно размера на предложеното от дружеството обезпечение и при отказа му да допусне поискана експертиза. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът по касация Министъра на финансите отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Оспореният пред тричленния състав на ВАС акт на министърът на финансите е заключителен в производство инициирано с искане изх. № Р102-551/19.10.2010 г. (вх. № в НАП 26-Б-13131/20.11.2010 г.) на "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД - гр. Радомир да обедини и разсрочи публични държавни задължения след 01.07.2008 г. в размер на 10 959 399,56 лв. и да опрости лихви. Съдът е разграничил институтите на разсрочване и обединяване на публични задължения по съдържание, компетентен орган и предпоставки. Признал е на жалбоподателя качеството предприятие от общонационална значение при обсъждането на двата института с позоваване на относимите разпоредби на чл. 183, ал. 10 и чл. 188 от ДОПК и чл. 6 от Наредба за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток. Приел е, че в случаите по чл. 188 ДОПК произнасянето на министъра на финансите не е окончателния акт по искането на длъжника, тъй като въпросът се отнася за разрешаване от Министерския съвет. Последното не подлежи на обжалване, т. е. то не може да бъде предмет на съдебен контрол. Затова е отречена и компетентността на съда да се произнася по искане за обединяване на публични задължения при особено важни случаи. Така е обосновано и недопускането на съдебно-макроикономическа експертиза относно изследването на световната криза. По искането до министъра за опрощаване на лихви е решено, че правилно административният орган не се е произнесъл, тъй като то не е от неговата компетентност. В ДОПК не се съдържа уредба на опрощаване на публични задължения, тъй като то може да се извърши от президента на Републиката.

Решението съдържа фактически установявания за предходно решение на Министерския съвет № 616/26.07.2004 г., с което по искане на "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД е допуснато обединяване на публични задължения в размер на 12 193 530 лв., както и намаляване на общото публично задължение посочено, по-горе с лихви в размер на 450 000 лв., като задължението е разсрочено в период за 8 години. Впоследствие с решение № 911/2006 г. е изменено частично първото решение, но дружеството не е изпълнило задълженията си по предложения погасителен план, за което е уведомено, че започва процедура по прекратяване на това разрешение. В срока на изпълнение на посоченото решение дружеството е подало новото искане, по което е постановен спорният отказ от министъра на финансите.

Обсъждайки предпоставките на чл. 183, ал. 2 от ДОПК съдът е изключил осъществяването на тези по т. 1, б. "б", т. т. 3 и 4, както следва:

• взел е предвид обстоятелството, че вземанията на жалбоподателя към трети лица се доближават по стойност до публичните му задължения /предпоставката по чл. 183, ал. 2, т. 1, б. "б" от ДОПК/;

• несъответствие на коефициентът за рентабилност и за финансова автономност по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ДОПК за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. с този по Наредбата за определяне...;

• размерът на обезпечението по чл. 183, ал. 2, т. 4 от ДОПК с балансова стойност по чл. 195, ал. 6 от ДОПК не покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.

Оспореното решение е правилно.

Коректно първата инстанция е ограничила предмета на спора до законосъобразността на отказа за разсрочване на публичните задължения на жалбоподателя. При установените с чл. 126 от АПК и чл. 6 и чл. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК диспозитивно и състезателно начала на процеса инициирането на съдебното производство и предметът и обемът на търсената защита се определят от страните. Жалбоподателят е сезирал съда с жалба срещу отказа на министъра на финансите с изх. № 26-00-204/04.02.2011 г. и така е рамкирал предмета на делото. Жалба срещу отказ за обединяване на публичните задължения по чл. 188, ал. 1 от ДОПК или за отсрочване/разсрочване на обединени публични задължения по чл. 188, ал. 3 от ДОПК не се съдържа в делото. А иначе анализът на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ДОПК сочи на компетентност на министъра на финансите да се произнесе по искането за обединяване, съответна на правомощие на МС по чл. 188, ал. 3 от ДОПК да намали, отсрочи или разсрочи обединеното публично задължение. Обединяването на публичните задължения от МФ е предпоставка за тяхното намаляване, отсрочване или разсрочване от МС, поради което има самостоятелен характер. Отсрочването и разсрочване на необединените публични задължения е правомощие на различни от МС правни субекти - тези по чл. 184 от ДОПК.

Следва да се има предвид, че касаторът е сезирал администрацията с искане за обединяване и разсрочване на публичните задължения на дружеството, включително и на тези в обхвата на решенията за разсрочване на Министерския съвет от 2004 г. и 2006 г. При така заявеното искане /вж. чл. 29, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ молителят е очертал обективните предели на административното производство. В тези предели администрацията е дължала проверката за допустимост. Щом компетентността на министъра на финансите е само по въпроса за обединяването на публичните задължения /чл. 188, ал. 1 от ДОПК/, пропускът му да се произнесе следва да се възприеме като фингиран отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол в отлика от отказа на МС да отсрочи/разсрочи задълженията.

При ясно очертаният предмет на първоинстанционното производство правилно е отказано допускане на поисканата от жалбоподателя съдебно-макроикономическа експертиза. При съществуващата процесуална уредба /вж. чл. 159, ал. 1 от ГПК/ съдът не дължи събиране на всички сочени от страните доказателства, а само на тези, които са допустими, относими и необходими. По тази причина мотивираното отхвърляне на доказателственото искане от тричленният състав на ВАС не опорочава заключителният му акт.

Без да са допуснати опущения в процеса на доказване фактическите установявания на първоинстанционния съд са обвързващи за касационната съдебна инстанция /чл. 220 от АПК/. При надлежно установените факти настоящият съдебен състав споделя изцяло и правните изводи за отсъствието на материалните предпоставки по чл. 183, ал. 2, т. 1, б. "б", т. т. 3 и 4 от ДОПК. При неосъществен фактически състав пораждащ правомощието на администрацията за отсрочване/разсрочване на публичните задължения отказът на ответника по касация да го разпореди е правомерен, а отхвърлянето на жалбата срещу него с оспореното решение - правилно.

При сходните с тези на първоинстанционния съдебен състав правни изводи на касационната инстанция е дължимо оставяне в сила на оспореното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия