Решение № 13509 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2009 г.

Решение № 13509 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Мария Овагемова - процесуален представител на Алексей Григоров Узунов, срещу решение № 23 от 31.03.2009 година по адм. д. № 1018/2009 година на Административен съд София - град, I - во отделение - 5 състав с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което е отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Молбата е решението да бъде отменено, вместо което се отмени обжалваната заповед или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) гр. София, чрез процесуалния си представител Марияна Маринова, представя писмени бележки, в които застъпва становището, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице посочените отменителни основания и затова решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлена жалбата на Алексей Григоров Узунов от гр. Бургас срещу заповед № 2977/23.12.2008 година на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" гр. София, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Прието е, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспореното съдебно решение е постановено е в съответствие с разпоредбите на чл. 142 и чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК. След обсъждане доводите на страните и преценка на представените доказателства, правилно съдът е обосновал извода, че визираното в заповедта нарушение е по чл. 4, чл. 7, чл. 8 и чл. 35 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР , което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, а то е тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е подложил на неправилно тълкуване нормата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, която гласи, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да бъдат основание за търсене на друг вид отговорност. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната. Дисциплинарното производство не е обусловено от изхода на наказателното производство. Самият факт на съзнателно потвърждаване на неистина пред надлежен орган на власт от държавен служител на МВР е нарушение на етичните правила, за което еднозначно законът предвижда наказание "уволнение", тъй като деянието засяга доверието в закона и службата, призвана да го прилага. Неоснователен е и касационният довод, че съдът е извършил неправилна преценка на съдържащия се по делото доказателствен материал. В рамките на дисциплинарното производство безспорно е установено извършеното тежко нарушение на служебната дисциплина. В тази насока съдът е приел, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, като се е позовал на присъда № 5 от 31.03.2008 година по НОХД № 25/2007 година на Районен съд гр. Малко Търново и решение № 131 от 17.07.2008 година по ВНОХД № 107/2008 година на Бургаския окръжен съд. С влязъл в сила съдебен акт е приета фактическа обстановка, различна от твърдяната от жалбоподателя в качеството му на свидетел. Това е достатъчно основание за обосноваване на извода, че нарушението е извършено и за това нарушение следва да се наложи посоченото дисциплинарно наказание. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение