Решение № 10784 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Бинев против решение 2581 от 13.04.2023 г., постановено по адм. д. 289/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Л. Бинев против отказ на главния архитект на Столична община да допусне разработване на проект за изменение на ОУП на Столична община, обективиран в писмо от 19.12.2022 г. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. В тази насока са изложени подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни, а в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - решение 897 от 26.01.2023 г., постановено по адм. д. 9180/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Обжалвания административен акт е издаден в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на акта. Жалбоподателят прави искане за допускане служебно изработване проект за изменение на ОУП на Столична община относно притежания от същия имот, който съгласно предвижданията на ОУП попада в зона Тго и е с отреждане за озеленяване. Л. Бинев твърди, че според приложения за имота ПУП същият попада в зона НТП ниско застрояване и поисканото изменение на ОУП е на основание чл. 134, ал. 1, т. 5 ЗУТ поради допусната явна фактическа грешка. От събраните по делото доказателства е установено, че имотът по действащия ОУП попада в устройствена зона терени за локални градини и озеленяване Тго, а част от имота попада в територията на първостепенна улична мрежа. Изложените от съда мотиви за материална законосъобразност на оспорения отказ са правилни и се споделят от настоящата инстанция, като следва да се допълни, че след като искането е за допускане служебно да се изработи проект за изменение на ПУП, то в дискрецията на административният орган е да прецени дали да уважи искането или не. Освен това в посочената хипотеза предвижданията в ОУП за съответната зона не могат да бъдат изменяни само по отношение на конкретен имот, тъй като със същият се регулират територии по арг. на чл. 106 и чл. 107 ЗУТ, а не отделни поземлени имоти. Твърдението, че ПУП за процесния имот е влязъл в сила и е приложен, сочи за осъществяване на хипотезата на § 25, ал. 1 ПЗР ЗУЗСО, при наличието на която същият запазва действието си. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, своевременното направено искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Л. Бинев да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,