Решение № 12431 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на М. М. М., гр. София, [жк], [адрес], чрез адв. Божков, срещу Решение 20293/17.10.2024 г., постановено по адм. д. 1529/2024 г. по описа на Административен съд Софияград (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221721005934-091-001/10.05.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив в потвърдената с Решение 4 от 03.01.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП част, с която в тежест на касатора са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2019 г. и закъснителни лихви в общ размер на 1296,88 лева. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод за неправилност на извода на първостепенния съд, че сумата 9 900 лв. е с неустановен източник. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Минкова, оспорва основателността й в съдебно заседание и претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 430 лв. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения. Пред АССГ е оспорен РА Р-22221721005934-091-001/10.05.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив в потвърдената с Решение 4 от 03.01.2024 г. на директора на дирекция ОДОП София част, с която в тежест на М. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2019 г. в цитирания размер. Според фактическите установявания на инстанцията по същество към началото на този данъчен период касаторът е разполагал със сумата 1 216,65 лв., не е декларирал доходи, но е разходвал 9900 лв. за пътуване извън страната през коледните и новогодишните празници, както и 200 лв. за посещение на Италия в началото на месец май. Пред ревизиращите М. сочи, че е получел заем в размер 9900 лв. от Б. Н., починал през 2020 г., за което не е съставен писмен акт. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. За да отхвърли жалбата срещу РА в сега разглежданата част, съдът е мотивирал неговата материална законосъобразност. Приел е, че е доказано от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 (декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период) обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. АССГ е отказал да цени приетите по делото писмени доказателства копие на разписка от 18.11.2019 г. за получаване на сумата от 9900 лв. от Б. Н., която да бъде върната без лихви до 06.2020 г., вносна бележка по фактура, издадена от Жасмин Холидейс ЕООД и декларация по чл. 66 ал. 2 от ЗМИП с дата 22.11.2019 г., тъй като съществуването на първото от тях не е заявено пред ревизиращите, а декларацията за произход на средствата, внесени в полза на туроператора, представлява твърдение на М., което не е подкрепено с доказателства. Решението е правилно. Преценката на първостепенния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите от ТД на НАП - Пловдив, е в съответствие с доказателствата по делото и с Тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, според което не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Спорен по делото е произходът на сумата 9900 лв., разходвана от касатора за заплащане на възнаграждение на Жасмин Холидейс ЕООД за туристическа услуга. Според чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. С оглед характера на договора за заем на парични средства, както и целта, за която се представят в ревизионното производство и в съдебното производство по оспорване на РА - като доказателства за това, че към определен момент ревизираното лице е разполагало реално с получени въз основа на тях парични средства, чрез които е покрило направените разходи, от постоянната съдебна практика следва, че те трябва да доказват предаване на парите. Освен това е необходимо да е доказано, че заемодателят е имал възможност (разполагал е със заетата сума), за да може да я предаде на заемателя - Решение 4732 от 3.05.2023 г. на ВАС по адм. д. 7890/2022 г. и цитираната в него практика. Ревизираният поддържа, че сумата 9 900 лв. представлява заем от Б. Н., предадена му е в брой без страните по договора да са съставили писмен акт. Недоказано е предаването на парите на заемополучателя, което предвид реалния характер на договора за заем е елемент от пораждащия правоотношението фактически състав. С аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК писмената форма е за доказване на договорите на стойност по-голяма от 5 000 лева (освен при връзките на родство или сватовство между страните по хипотезата на разпоредбата). Обясненията на задълженото лице могат да бъдат ценени като обвързващо съда доказателства единствено ако съдържат неизгодни за страната факти и обстоятелства. В противен случай те следва да бъдат потвърдени и от други доказателства, които също подлежат на проверка. Представените в съдебна фаза на ревизионното производство копие на разписка с дата 18.11.2019 г. и декларацията за произхода на средства по чл. 66 ал. 2 от ЗМИП с дата 22.11.2019 г. изхождат от М. и са негодни да установят предаване на парични средства в поддържания размер. Касаторът не сочи и доказателства за изпълнение на задължението си да върне заетата сума на наследниците на заемодателя. Със средствата на насрещното доказване ревизираният не е разколебал убедителността на установяването на фактите, представляващи основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК, както и на осъществяването на презумпционните предпоставки по чл. 123, ал. 1 ДОПК. Това сочи на наличието в данъчен период 2019 г. на доходи от други източници, които са обект на облагане, а съответно и съществуването на установените с РА задължения за подоходен данък и на лихви за забава. Като е обосновал извод за законосъобразност на РА, АССГ е постановил решение, което не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се присъжда юрисконсултско възнаграждение от 400 лв., съответстващо на обема и качеството на осъществената от юрисконсулта процесуална защита. Мотивиран така и на основание 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,