Решение № 12161 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4581/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител срещу решение 46 от 13.03.2023 г., постановено по административно дело 437/2022 г. от Административен съд Перник, с което е отменена негова заповед рег. 513з-4960/14.06.2022 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и материално незаконосъобразно се иска отмяната му. В представени писмени бележки от процесуалния му представител са развити подробно наведените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирани разноски от ответника. Ответникът по касационната жалба С. Иванов в представени от процесуален представител писмен отговор и писмени бележки оспорва същата, като излага подробни съображения за правилност и обоснованост на изводите в обжалвания съдебен акт и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е неправилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Перник е била заповед 513з-4960/14.06.2022 г. на Директора на СДВР, с която на С. Иванов - старши полицай в 02 група на 02 сектор към отдел Специализирани полицейски сили(СПС) при СДВР за извършено дисциплинарно нарушение на 10.07.2020 г. под колоните на Министерски съвет в гр. София неправомерно е употребил физическа сила над задържани лица,с което е нарушила правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР(ЕК) т. т. 15, 19, 20,21, 31,33, 69, 83 и 86, ал. 5, за което и на основание чл.194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.26, ал.1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но за отмени обжалваната пред него заповед приема, че в случая изводите на органа са формирани въз основа не предположения, довело до постановяване на заповедта при неправилно приложение на материалния закон и неговото цел. Решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Приетите по делото доказателства не са разгледани поотделно и в съвкупност, което е довело и до неправилност на извода на съда за недоказаност на извършеното от Иванов дисциплинарно нарушение. Съдът е изяснил спора но същество, като е събрал необходимите доказателства, като изводите му за постановяване на заповедта от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административно-производствени правила са правилни, но е неправилен изводът му за постановяване на заповедта при неправилно приложение на закона. По отношение на изводите му за постановяване на заповедта при спазване на административно- производствените правила, съпоставен с направените фактически установявания за недоказаност на извършеното дисциплинарно нарушение настоящият състав намира, че следва да бъде посочено, че постановяването на административен акт при неизяснени в пълнота факти и обстоятелствата от значение за случая винаги е в нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени чл. 35 АПК, а в конкретния случай и по чл. 207, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 47, ал. 1, т. 4 от Инструкция 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията), което в общия случай води и до материална незаконосъобразност на постановения акт. Първоинстанционният съд приема, че тези правила са спазени, макар изводите му за незаконосъобразност на заповедта да почиват на констатация, че в случая не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършване на дисциплинарното нарушение от страна на Иванов. Настоящият състав не споделя изводите за недоказаност на извършеното от Иванов дисциплинарно нарушение, поради което приема за правилен изводът за постановяване на акта при спазване на предвидените административно-производствени правила. Не е спорно по делото, а и от представеното копие на заповед 8121з-1052/16.08.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че по повод публикации в медиите на 13-16.08.2021 г. е разпоредено извършване на проверка за установяване на всички полицейски служители, взели участие при нанасяне на побои над задържани лица на 10.07.2021 г. в района на сградата на Министерски съвет (МС), приключила със справка рег. 8121з-17757/12.10.2021 г. (л. 297-308), в която е направена констатация, че Иванов е установен като извършител на такива действия с протокол 1812з-16869/29.09.2021 г., като е отразено, че в 22.45.27 часа униформено лице, което може да бъде оприличено на него нанася удар с крак на гражданско лице, в 22.45.46 часа нанася множество удари с ръка на гражданско лице. В справката е посочено, че деянията на изброените служители са установени от експертна справка на НИК 21ИДИ-201/02.09.2021 г. и протокол рег. 8121р-16869/29.09.2021 г. и сведения на служители, участвали в охраната на масовите мероприятия на 10.07.2020 г., като по т. 8 от изводите е прието, извлечения от същата да бъдат изпратени на съответните дисциплинарно наказващи органи. С преписката е приложено и предложение рег. 513р - 99401/18.11.2021 г., изготвено от Заместник директора на СДВР до Директора на СДВР за образуване на дисциплинарно производство срещу С. Иванов за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 - неспазване правилата на ЕК във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед 513з-10274/23.11.2021 г. на Директора на СДВР, като в хода му, противно на приетото за установено от първоинстанционния съд с протокол рег. 513р-10608/06.12.2021 г. на назначения дисциплинарно разследващ орган (ДРО) е приобщил материалите от извършената проверка, разпоредена със заповед 8121з-1052/16.08.2021 г. на Министъра на вътрешните работи към материалите по дисциплинарното производство (л. 288). От доказателствата по делото безспорно е установено, че за времето от 19,00часа на 10.07.2020 г. до 02,00 часа на 11.07.2020 г. на служители на сектор 02, между които и полицай Иванов е разпоредено да положат извънреден труд, като видно от списък рег. 464р-7136/26.08.2021 г. на служителите от СПС СДВР, участвали в ОММ на 10.07.2020 г. Иванов, като служител на 02 сектор ОСПС СДВР е участвал в ОММ - протест митинг на площад Независимост на същата дата. По делото е приложена Експертна справка (ЕС) 21/ИДИ 201, изготвена на 02.09.2021 г. от вещи лица, специалисти в областта на техниката/видеозаписи в сектор Идентификационни изследвания към НИК МВР, които са установили хронологията, заснетите събития и лица, участвали в тях, като се наблюдават действия по задържане на общо 7 цивилни лица, без да се сочи броя на заснетите униформени лица. Посочено е, че се наблюдават множество удари с крака, ръце и палка, които униформените нанасят на лицата. Сочат, че струпването на много лица прави невъзможно да бъдат разграничени отделните действия и движение на всеки от тях. Посочено е, че изображенията на униформените лица са негодни за сравнително лицево-идентификационно изследване, след което са изложили твърдение, че изображенията на лицата, извлечени от видеозаписа заемат изключително малка част от общата площ на кадъра, не съдържат различими части и идентификационни признаци и не отговарят на изискванията за категорична идентификация, но са годни за евентуално разпознаване от свидетели и очевидци. Същевременно са посочени имена на служители, за които при визуалното съпоставяне и анализ на анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация вещите лица са установили сходство по общи признаци (форма на главата и лицето, характер на косата, конфигурация и взаимно разположение на елементите: чело, вежди, нос, устни, долна челюст и брадичка, че на записите вероятно са заснети посочени от тях лица, между които не фигурира Иванов. От съдържанието на ЕС 21/ИДИ-210, изготвена на 17.09.2021 г. вещите лица, специалисти в областта на техниката в сектор Идентификационни изследвания към НИК МВР, установяват, че при прегледа на дисковете, обект на изследването са извлечени изображения на униформени лица, влизащи в съприкосновение с цивилни лица, при което е употребена физическа сила, изразяваща се в сваляне и притискане към земята, извличане и тласкане и в два случая удари с крак. От съдържанието на ЕС 26-Ф/2020, изготвена на същата дата от вещи лица, специалисти в областта на криминалистиката в ОЕКД СДВР е установено, че спрямо задържано лице 1 шест служители 1 инспектор и петима младши инспектори, единият от които от женски пол употребяват физическа сила- удари с ръце, и помощни средства(палка); спрямо задържано лице 2 видимо 6 служители (инспектор и петима младши инспектори) употребяват физическа сила (удари с ръце и крака) и помощни средства (палка); спрямо задържано лице 3 видимо 6 служители младши инспектори употребяват физическа сила удари с ръце и крака. От протокол с нечетлив номер (л.103-104 и л. 309-311), комисията, извършила проверката по заповед 8121з-1052/16.08.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, допълнена със заповед 8121з1056/17.08.2021 г., които материали са приобщени към дисциплинарното производство, след запознаване с видеоматериалите и проведени беседи със служители от отдел СПС при СДВР (отделът, в който е изпълнявал служебните си задължения Иванов) по т. т. 17, 18 и 19 ДРО е констатирал, че униформено лице, което може да бъде оприличено на полицай Иванов в 22.45.27 часа нанася удар с крак на гражданско лице; в 22.45.44 ч. нанася удар с крак на гражданско лице и в 22.45.46 нанася множество удари с ръце на гражданско лице. Вярно е, че от снетите сведения от служители на МВР в хода на дисциплинарното производство единственият, който е дал сведение, че по стоп-кадър и приложена снимка разпознава Иванов като това лице, но останалите служители са отказали да дават сведение, сочейки като причина за това множество, образувани дисциплинарни производства. В тази връзка следва да бъде посочено, че посочените по-горе писмени доказателства не са оспорени, включително и в хода на съдебното производство, при което доказателствената им сила не е отпаднала. Извършената от АС Перник съпоставка на времето, отразено до стотни от секундата в прегледаните видеозаписи и установените от него разлики от няколко секунди относно второто и третото деяние, отразени в протокола, изготвен в хода на извършената проверка и тези отразени в обобщената справка не водят до извод за недоказаност на изводите на органите извършили преглед на същите. Посочената разлика води единствено до извод, че всеки от тези органи е извършвал самостоятелен преглед на кадрите. Същевременно следва да бъде посочено, че релевантни за случая са установяванията направени от ДРО в рамките на правомощията му по чл. 207, ал. 3 ЗМВР. Обстоятелството, че Иванов не е установен от вещите лица по посочените по-горе две експертизи по метода лицева идентификация не води до извод за недоказаност на извършеното от него, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, тъй като на първо място такава конкретна задача не е поставяна на вещите лица, а освен това в ЕС 21/ИДИ-201 и ЕС 26-Ф/2020 е посочено, че част от изображенията на заснетите лица са с потенциал за извършване на лицево идентификационно изследване и могат да бъдат установени при сходни условия и ракурс, което не изключва възможността самоличността им да бъде установена от ДРО, чрез посочените в протокола методи - преглед на видеозаписи и дадени сведения. В случая именно по този метод е идентифициран Иванов в хода на дисциплинарното производство чрез преглед на видеозаписите и дадени обяснения о служител. Настоящият състав намира, че освен писмените и гласните доказателства по делото са обсъдени едностранчиво. Свидетелят Йорданов, установява, че е разпознал служителя Иванов като негов служител от показаната му снимка от документи на служителя, както и снимка от стоп-кадър, а на видеозаписите не е разпознал никого. Същият обаче установява и обстоятелството, че е работил със служителите от отдела, като и понастоящем работи с тях и ги познава. Свидетелят Кузев не установява конкретни обстоятелства относно поведението на Иванов. Твърди, че не си спомня да го е виждал зад колоните на МС, което не води до извод за присъствието на Иванов на посоченото място в посоченото време. При преглед за представените видеозаписи на дисковете приложени в плик (л.160 и л. рег. 464р-5824/06.08.2019404) от видео файл IP Camera14ms_ms_ 20200710223009_20200710224619_107288.mp4, настоящият състав установи, че униформено лице, в 22,45,25 нанася удар с десен крак на задържано лице, което лежи между няколко служители зад колоните, същото униформено лице в 22,45,37 нанася удар с крак на това задържано лице, а в 22,45,46 - приклекнал до друго задържано лице, намиращо се на тротоара пред колоните му нанася два удара с ръка, като видеозаписа е с добра осветеност и дава възможност за разпознава на лицата, независимо, че е в тъмната част на денонощието и и част от тях, включително и служителят, който нанася описаните удари да не застава с лице към камерата. Лицата фигуриращи в записа се различават по ръст, походка, телосложение и частите от лицата, които се виждат, което дава възможност всеки от тях да бъде разграничен от останалите. При това, съпоставено със заключенията на вещите лица по ЕС 21/ИДИ/-201 и 26-Ф/2020 г., че лицата могат да бъдат разпознати с други методи, и че лицето е разпознато от свидетеля Йорданов, който е заемал длъжността Началник на сектор Специализирани полицейски сили, в който е изпълнявал длъжност Иванов и изрично заявява, че познава служителите си по тази причина, безспорно следва извод, че правилно ДРО и съответно ДНО са приели, че Иванов е извършил дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При това изводите на съда, че не може да бъде обоснован извод за авторството на дисциплинарното нарушение е неправилен, като изведен при едностранчив анализ на представените по делото доказателства. Отделно от това въпреки, заявеното в решението, че същият е извършил преглед на видеозаписите от камера 3, монтирана на сградата на МС, констатираното от него, с оглед резолюцията на записите, разстоянието от камерата до заснетите лица е годно да установи извършването на неправомерни действия и техния вид, извършването им с голяма степен на вероятност от полицейски служители, техният брой, евентуално техния пол, но лицево разпознаване не може да бъде извършено. Последният извод съвпада с извода на вещите лица по ЕС21/ИДИ 201, които обаче са категорични, че записите са годни за евентуално разпознаване от свидетели и очевидци. Именно чрез разпознаване от ръководителя на сектора, в който изпълнява длъжност Иванов ДРО е установило извършването на дисциплинарното нарушение от служителя. Служителят е запознат с материалите от проведеното дисциплинарно производство на 18.04.2022 г., удостоверено с подписа му , като на същата дата е подал възражение до ДНО, с твърдения, че на процесните дата и място не е използвал неправомерно сила при задържане на протестиращи лица, не е нанасял удари на такива лица и не се разпознава на видеозаписите. Същият обаче не е оспорил което и да е от доказателствата събрани в хода на дисциплинарното производство, като това не е сторено и в съдебното производство, при което доказателствената им сила не е отпаднала и неправилно не е съобразена от съда при формиране на изводите му. Вярно е, че при прегледа на записите се установява, че нито един от служителите фигуриращи в тях, в нарушение на изискванията на чл. 151 ЗМВР, а в конкретния случай и конкретно на разпоредбата на ал. 5 от чл. 151 ЗМВР, задължаваща служителите изрично при охрана на масови мероприятия да носят индивидуални идентификационни номера, не носи такъв, което обстоятелство освен, че е в нарушение на цитираните законови разпоредби и тези на Инструкция 8121з-988 от 12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия на първо място затруднява идентификацията на служителите в конкретния случай, а на второ е довело до несигурност в гражданите дали охраната на посоченото масово мероприятие е осъществена от служители на МВР, тъй като именно с този знак те се идентифицират като такива, съгласно посочените нормативни разпоредби. Употребата на физическа сила нанасяне на удари с крак и ръце на задържано лице е при неспазване на задълженията му по ЕК да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример, да се отнася с уважение към всички представители на обществото, да зачита правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото законодателство, достойнството на всеки гражданин, като не извършва или толерира какъвто е и да е акт на изтезание, както и на останалите правила , посочени в заповедта. Служителят е запознат с ЕК, видно от протокол рег. 464р-5824/01.08.2019 г. т. 3, както и с Инструкция 8121з-988/12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия (т.13), с Наредба 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи (т.17 ) (л. 256-258), при което същият е следвало да съобрази действията си с посочените актове, регламентиращи тази дейност. При така установеното следва еднозначен извод, че Иванов е извършил от обективна и субективна страна дисциплинарните нарушения, на посочените в заповедта дата, време и място, при което същата е законосъобразна. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в необсъждане на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, довело и до материалната му незаконосъобразност. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, вместо което следва бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на С. Иванов против заповед рег. 513з-4960/14.06.2022 г. на Директора на СДВР бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, с оглед своевременно направените искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение ответникът следва да бъде осъден да заплати на СДВР администрацията-разпоредител с бюджета на органа, издал акта юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. по 100лв. за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение