Решение № 14726 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6536/2013 г.

Решение № 14726 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6536/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на МВР - Видин (ОДМВР) срещу решение от 27.03.2013 г., постановено по адм. дело № 17/2013 г. от Административен съд - Видин. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е зачел силата на пресъдено нещо по спорния по делото въпрос, тъй като същият бил разрешен с решение № 9 от 10.02.2011 г., постановено по адм. дело № 199/2010 г. от Административен съд - Видин, оставено в сила с решение № 7303 от 26.05.2011 г. по адм. дело № 4327/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът - Константин Георгиев Иванов не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Съдът се бил произнесъл по спор, по който е постановен влязъл в сила съдебен акт, с който се отхвърляла претенцията на ищеца за имуществени вреди за претендирания в настоящото производство период. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - Видин е осъдил ОДМВР - Видин да заплати на Константин Георгиев Иванов от гр. Видин сумата от 3438,49 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучено възнаграждение за периода след отнемането на свидетелството му за управление на МПС - 5.08.2009 г. до момента на връщането на последното - 9.12.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2013 г. до окончателното издължаване, да заплати сумата от 363, 64 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 13.01.2010 г. до 21.01.2013 г., както и да заплати сумата от 512, 80 лв., представляваща направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е развил съображения, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на директора на ОДМВР - Видин, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, от който пряко и непосредствено са причинени вредите, за които се иска заплащане на обезщетение. Заповед № 527/6.07.2009 г. на началника на ПП към ОДМВР - Видин за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" е била отменена от Видинския административен съд с решение № 117 от 16.09.2009 г. по адм. дело № 189/2009 г., потвърдено от Върховния административен съд с решение по адм. дело № 13933/2009 г., влязло в сила на 13.01.20010 г. За периода от 8.07.2009 г. (датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС) до 9.12.2009 г. (датата на връщането му) ищецът е бил в неплатен отпуск, поради невъзможността му да изпълнява трудовите си задължения като шофьор, причинена от отнемане на свидетелството му за правоуправление, заради което е бил лишен от получаваните като трудово възнаграждение доходи. Съдът е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед и настъпилите за ищеца вреди. Съдът е констатирал още, че иск на същото правно основание, но само за периода от 8.07.2009 г. до 4.08.2009 г. е бил предявен от ищеца пред Видинския административен съд, който с решение № 9 от 10.02.2011 г. по адм. дело № 199/2010 г. е уважил исковата претенция на Константин Иванов, като му е присъдил сумата от 712,04 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, както и лихва върху посочената сума в размер на 37,36 лв. за периода от 13.01.2010 г. до 16.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2010 г. до окончателното изплащане. Останалата част от периода от 5.08.2009 г. до 9.12.2009 г., според съда, не била включена в производството по адм. дело № 199/2010 г. Решението на административния съд е правилно. Съдът е извършил правилна преценка на установените по делото обстоятелства в резултат на което е формирал обосновани изводи и е приложил правилно относимите норми. Настоящият съдебен състав на ВАС преценява, че към мотивите на първоинстанционния съд следва да се добавят и следните съображения: Не се спори между страните, че в месеца, в който е издадена заповедта за налагане на ПАМ- временно отнемане на св. за упр. до решаване въпроса за отговорността е издадено и НП № 527/24.07.2009 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР-Видин за налагане на наказание -глоба и лишаване от право на правоуправление за срок от 12 месеца. Безспорен е също фактът, че свидетелството за правоуправление на ищеца е отнето на 8.07.2009 г. и му е върнато на 9.12.2009 г. след отмяната с влязло в сила решение на наказателното постановление. Твърдението на ищеца е, че претърпените вреди, изразяващи се в пропуснатите трудови възнаграждения са в резултат на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ въз основа на която са му отнети свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния му талон. Основният въпрос, на който следва да се отговори за разрешаването на конкретния казус е откъде започва действието на ПАМ и къде свършва и във връзка с действието на тази ПАМ ли е отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство ( СУМПС ) на ищеца за спорния период- 5.08.2010 г. - 9.12.2009 г. Според настоящия съдебен състав относимите разпоредби за разрешаването на спора са чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, чл. 172, ал. 3, чл. 174, ал. 1 и чл. 190, ал. 2 от същия закон, чл. 20 и сл. от Наредба I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (наричана за краткост по-долу "Наредбата"). Наложената ПАМ е на осн. чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б." от ЗДвП, поради което и на осн. чл. 172, ал. 3 от същия закон СУМПС се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В конкретния случай, СУМПС е отнето няколко дни след съставянето на АУАН, тъй като видно от съдържанието на самата обжалвана заповед е, че към датата на съставянето на акта, лицето не е носило СУМПС. Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, действието на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "Лишаване от право да се управлява МПС тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Съгласно чл. 20 от Наредбата, основанията за отнемане на СУМПС са - влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "Лишаване от право да се управлява МПС" или наложена ПАМ за временно отнемане на свидетелството за управление на ПМС, респективно основанията за връщане на отнетите свидетелства са регламентирани в чл. 24 от наредбата, като едно от тях е изминаване на 6-месечен срок от отнемането на свидетелството от водач, за който е установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, без да има влязло в сила наказателно постановление или съдебен акт. Съвместното тълкуване на посочените по-горе разпоредби води до извода, че СУМПС фактически се изземва при установяване на нарушението, превантивно свидетелството се отнема от водача на МПС на основание на наложената ПАМ до влизане в сила на издаденото НП, но за не повече от 6 месеца, като след влизане в сила на НП ( което е в рамките на тези 6 месеца), отнемането на свидетелството продължава във връзка с изпълнението вече на наложеното наказание -лишаване от право на правоуправление. Крайният момент, до който отнемането може да продължи по аргумент от разпоредбите на чл. 24 от Наредба е изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че НП влезе в сила в рамките на 6-месечния срок от отнемането или изтичането на 6-месечния срок от отнемането, ако в рамките на този срок НП не влезе в сила. Следователно, под израза "до решаване на въпроса за отговорността му", употребен в чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДвП законодателят е имал предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение. Установено е, че в конкретния случай НП е отменено с влязло в сила решение, поради което следва, че отнемането на СУМПС за целия период, през който то е продължило е в резултат единствено и само на ПАМ, както правилно е приел и първоинстанционния съд. След като с влязло в сила съдебно решение заповедта, с която е наложена ПАМ е отменена като незаконосъобразна, то засегнатото от действието й лице има право да претендира вреди от изпълнението й в случай, че такива обективно са претърпени. В конкретния случй, въз основа на събраните по делото доказателства - допълнително споразумение от 1.07.2009 г. към трудов договор № 1/1.08.2003 г. между нотариус Лорета Цветкова и Константин Иванов, допълнително споразумение от 1.10.2009 г. към същия трудов договор, трудова книжка с отбелязване в нея, че ищецът-Константин Иванов е преназначен на длъжността шофьор от 1.07.2009 г., молба за ползване на неплатен отпуск за периода от 8.07.2009 г. до 7.01.2010 г., разрешение към нея за ползване на отпуска и заповед № 3 на нотариус Лорета Цветкова за прекратяване неплатения отпуск на Константин Иванов, считано от 9.12.09 г., административният съд обосновано и правилно е приел, че за посочения период ищецът е бил лишен от получаване на трудовото си възнаграждение за длъжността "шофьор". С оглед основанието за прекратяване на неплатения отпуск на ищеца, а именно - поради възстановяването на шофьорската му книжка, основателно е прието от съда, че е установена и причинно-следствената връзка между незаконосъобразното отнемане на шофьорската книжка и претърпяната вреда, изразяваща се в липсата на получаване на трудовото възнаграждение за претендирания период. Обоснован е изводът на съда относно размера на претърпяната вреда, като правилно е позоваването на заключението на съдебно-икономическата експретиза, което е обективно, компетентно, и което не е оспорено от страните по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че по спора е постановено влязло в сила съдебно решение № 9/10.02.2011 г. С посоченото решение е отхвърлен искът на Константин Иванов за обезщетяване на вреди за същия период, но от действието на НП № 527/24.07.09 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР-Видин, а не от действието на заповедта за налагането на ПАМ, какъвто е предявеният в настоящия случай. Решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд