Решение № 6074 от 21.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юрк. Паланова, срещу Решение 28 от 10.01.2022 г., постановено по адм. дело 1027/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед 19ОА-2937 от 10.12.2019 г. на кмета на Община Пловдив в частта, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация /ПР/ за част от кв. 22 нов, кв. 195 - стар, по плана на Втора градска част на гр. Пловдив, като от УПИ IV- жилищно строителство се образува нов УПИ IV- жилищно строителство, засягащ имоти с идентификатори 56784.518.1103 и 56784.518.1577, както и е осъдена Община Пловдив да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касатора решението е частично недопустимо в частта относно изложеното за имот с идентификатор 56784.518.1245, поради произнасяне свръх петитум. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не било изпълнено изискването на чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като не е било извършено изменение на северната и източната регулационна граница наУПИ IV- жилищно строителство, а само на южната граница. Възразява се още, че неспазването на чл. 65, ал. 1, т. 3 и чл. 68, ал. 2 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Наредба 8/2001 г./ е несъществено и не е довело до съществено нарушение на административно-производствените правила. Според касатора неправилно съдът приема, че липсва правоспособност на длъжностното лице, изготвило графичната част на оспоренета заповед, както и че не са спазени нормите на чл. 7 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/. Твърди се също така, че е неверен и неподкрепящ се от събраните по делото доказателства извода на съда, че оспорената заповед не съответства на целта на закона, тъй като било избирателно приложено правилото на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на оспорената заповед, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците Т. Лесински, Й. Лесенска, С. Лесенска, А. Лесенска, Х. Белев, О. Драгойков и С. Гарабедиян, редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Матеев, оспорват касационната жалба и изразяват становище за неоснователност. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът Община Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Т. Лесински, Й. Лесенска, С. Лесенска, А. Лесенска, Х. Белев, О. Драгойков и С. Лесинска /починала в хода на делото/ срещу заповед 19ОА-2937 от 10.12.2029 г. на кмета на Община Пловдив в частта, с която, на основание чл. 134, ал. 2 ,т. 2 от ЗУТ, е одобрено изменение на ПУП - ПР за част от кв. 22 нов, кв. 195 - стар, по плана на Втора градска част на гр. Пловдив, като от УПИ IV- жилищно строителство се образува нов УПИ IV- жилищно строителство, засягащ имоти с идентификатори 56784.518.1103 и 56784.518.1577. Жалбоподателите се легитимират като собственици на самостоятелни обекти от сграда с идентификатор 56784.518.1103.1, както и като съсобственици на имот с идентификатор 56784.518.1577, попадащ в процесния УПИ IV - жилищно строителство и в ул. "Струмица". В хода на първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която имот с идентификатор 56784.518.1103 попада изцяло в южната част на УПИ IV жилищно строителство, а имот с идентификатор 56784.518.1577 с малка част в северния му край попада в южната част на УПИ IV жилищно строителство, като с оспорената заповед южната външна регулационна линия на УПИ IV жилищно строителство се поставя по имотната граница между имоти с идентификатори 56784.518.1103 и 56784.518.1577. При проследяване на устройствения статут на процесните имоти вещото лице е констатирало, че сегашният имот с идентификатор 56784.518.1103 попада изцяло в парцел IV - жилищно строителство, със запазване на съществуващото застрояване и ново три, четири и пет етажно застрояване, съгласно действащ застроителен план, одобрен със заповед 312/14.04.1983 г., а сегашният имот с идентификатор 56784.518.1577 попада почти изцяло в терен за задънена улица на запад от бул. Руски. Относно съответствието на графичната част на оспорената заповед с изискванията на Наредба 8/2001 г. вещото лице е установило, че същата не съответства на чл. 65, ал. 1, т. 3 и чл. 68, ал. 2 от Наредба 8/2001 г., както и проектната документация не съдържа трасировъчен план на новообразуваните УПИ-та и печат за проектантска правоспособност на проектантите, съгласно изискванията на ЗКАИИПи ЗУТ, както и застрахователна полица. В заключението вещото лице посочва още, че с процесния ПУП - ПР регулационната линия на УПИ IV жилищно строителство от действащия ПУП, в най-южната му част, се поставя по имотната граница между имоти с идентификатори 56784.518.1103 и 56784.518.1577. За да отмени заповедта в оспорената й част първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила, същата е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми и в несъответствие с целта на закона. Прието е от съда, че правното основание за издаване на процесната заповед е чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, но органът не е изпълнил изискванията на цитираната разпоредба по отношение на всички граници на процесния УПИ IV за жилищно застрояване, тъй като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и от обясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание, се установявя, че с ПУП - ПР, предмет на обжалваната заповед, регулационните граници на УПИ IV за жилищно строителство се привеждат в съответствие с имотните граници между имоти с идентификатори 56784.518.1103 и 56784.518.1577, но не и относно имотната граница на имот с идентификатор 56784.518.1245, която се явява източна имотна граница и тя попада извън регулационната линия на процесния УПИ, както и относно имот с идентификатор 56784.518.1388 и източната имотна граница на имот с идентификатор 56784.518.1103, която също не съвпада с регулационната граница на УПИ IV. Съдът е обосновал изводът, че след като процесната заповед е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, то административният орган е следвало да измени северната и източната регулационна граница на УПИ IV за жилищно застрояване, като ги постави в съответствие с границите на поземлените имоти по кадастралната карта, а не да процедира единствено южната регулационна граница на УПИ IV за жилищно застрояване, която се явява граница между имотите на жалбоподателите: имоти с идентификатор 56784.518.1103 и 56784.518.1577. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е приел също така, че по отношение на процесния ПУП ПР не са спазени в пълнота всички изисквания на Наредба 8/2001 г. - към графичната част на проекта не е отразена таблица с информация, съгласно изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 3 от Наредба 8/2001 г., за изпълнителя, вида на плана, възложителя, проектантите, фазата и мащаба на проекта, датата на завършване на проекта; не е извършено и обозначаване на устройствената зона върху регулационния план, съгласно изискванията на Приложение 2 към чл. 68, ал. 2 от Таблица 2, т. П. 8. 3 със съответен графичен знак; не е извършено обозначаване на промяната на регулацията съгласно Приложение 2 към чл. 68, ал. 2 от Таблица 2, т. П. 8. 7 със съответен графичен знак, което води до невъзможност за точно установяване на променените регулационни граници; липсва баланс на територията по вид собственост в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 3 във вр. с чл. 48, ал. 5, т. 1 от Наредба 8/2001 г. Според административния съд процесният ПУП - ПР е изработен от неправоспособно лице в нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 1, б. "в" от ЗКАИИП, тъй като длъжностното лице инж. Харизанова може да проектира само съответните на специалността й елементи на техническата инфраструктура към ПУП, които се обективират в схема към ПУП /чл. 108, ал. 2 от ЗУТ/, а не и самостоятелно цялостен ПУП-ПР, при това само в обхват от един квартал. Съдът е приел за основателно и твърдението на жалбоподателите, че оспореният акт не съответства с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като избирателно е приложено правилото на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ само по отношение на общата граница между имотите на жалбоподателите, което води до извода, че административният орган преследва цел, различна от законоустановената, а именно с изменението само на южната граница на УПИ IV жилищно строителство, да започне да тече нов 10-годишен срок по чл. 208 от ЗУТ за отчуждаване на имот с идентификатор 56784.518.1577, попадащ в регулацията на ул. "Струмица". Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е установено по делото, че административното производството е служебно инициирано за привеждане в съответствие на южната регулационна граници на УПИ IV жилищно строителство, частна общинска собственост, с кадастралната такава между имоти с идентификатори 56784.518.1103 и 56784.518.1577 по одобрените през 2009 г. и изменени през 2010 г. кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, т. е. за изменение по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, изрично посочен и като правно основание за издаване на оспорената заповед. От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява също така, че процесното изменение на ПУП ПР, в частта по отношение на новообразуван УПИ IV жилищно строителство, не засяга пряко трасето на ул. Струмица, граничеща на юг с това УПИ, която е само контактна територия и е била предвидена с предходни застроително-регулационни планове от 1983 г. и 2005г., т. е. процесното изменение само конкретизира южната граница на УПИ IV жилищно строителство по имотната такава на имоти с идентификатори 56784.518.1103 и 56784.518.1577. При така установеното по делото неправилно административният съд приема, че при издаване на заповедта в оспорената й част административният орган не е изпълнил изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта и без да изисква съвместно подаване на заявление и от засегнатите от изменението собственици /съсобственици/ на съседни имоти. Този вид изменение на плана за регулация не е обвързано и със съгласието на посочените собственици. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. Такова разминаване в процесния случай по отношение на южната регулационна граница на УПИ IV жилищно строителство е категорично установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице с процесния ПУП ПР, в оспорената част, регулационната линия на УПИ IV от действащия ПУП, одобрен със заповед 312/14.04.1083 г. и изменен със заповед ОА-1972/21.10.2005 г., в най-южната му част се поставя по имотната граница между имоти с идентификатори 56784.518.1103 и 56784.518.1577, като е изместена малко на север. Следователно, обратно на приетото от административният съд, основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е налице по отношение на УПИ IV, доколкото регулационната граница по действащия ПУП се разминава с кадастралната такава по одобрената през 2009 г. и измена през 2010 г. кадастрална карта. Действително, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и разпита на вещото лице, се установява също така, че северната и източната регулационни граници на УПИ IV жилищно строителство не са поставени в съответствие с имотните граници на поземлените имоти по кадастралната карта. Процедирането обаче единствено на южната регулационна граница на УПИ IV жилищно строителство не обоснова извод за неизпълнение на изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че цитираната разпоредба не въвежда като изискването за приложимостта й нито пълното несъвпадение на всички регулационни граници на съответното УПИ с имотните, нито процедирането едновременно на всички регулационни граници на УПИ-то и привеждането им в съответствие с имотните такива по одобрената и влязла в сила кадастрална карта, както неправилно приема първоинстанционният съд. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че в случая не е налице и соченото от административния съд нарушено изискване на чл. 230, ал. 4 от ЗУТ, както и изработването на процесния ПУП ПР от неправоспособно лице в нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 1 , б. в от ЗКАИИП. Разпоредбата на чл. 230, ал. 4 от ЗУТ предвижда служителите в общинските администрации, които имат пълна или ограничена проектантска правоспособност, да могат да изработват служебно проекти за устройствени планове за държавни или общински поземлени имоти на територията на общината, а за изграждането на обекти общинска собственост - и инвестиционни проекти, в съответствие с придобитата проектантска правоспособност. В съответствие с цитираната норма, за да може служител на общинската администрация да изработи служебно проект за подробен усторйствен план, следва да притежава пълна или ограничена проектанска правоспособност и имотът, предмет на плана, да бъде общински или държавен. В конкретния случай по делото безспорно се установява, че предпоставките по чл. 230, ал. 4, предл. първо от ЗУТ са налице, тъй като УПИ-то, предмет на заповедта в оспорената част, е частна общинска собственост, а инж. Харизанова, изготвила проекта за изменение на ПУП ПР, предмет на оспорената заповед, притежава ограничена проектанска правоспособност. В тази връзка следва да се има предвид, че процесния ПУП ПР няма за предмет имоти, частна собственост, както приема съда, като изместването малко на север на южната регулационна граница на УПИ-то, за да съвпадне с имотната граница на собствения на жалбоподателите имот с идентификатор 56784.518.1577, което изместване е изцяло в полза на имота на жалбоподателите, не обоснова обратен извод за това. В приложимата в случая хипотеза на чл. 230, ал. 4, предл. първо от ЗУТ не се поставя изискване служителя да бъде само с пълна или само с ограничена проектанска правоспоспобност, поради което е неприложима и нормата на чл. 7, ал. 3, т. 1, б. в от ЗКАИИП, която и касае предоставянето на проектански услуги, но не и служебното изработване на проекти от длъжности лица в общинската администрация. Разпоредбата на чл. 230, ал. 4 от ЗУТ въвежда изискване за конкретна проектанска правоспособност само по отношение изработването на проекти за изграждане на обекти общинска собственост, както и на инвестиционни проекти, какъвто безспорно процесния случай не е. Доколкото в случая не се касае за предоставяне на проектантски услуги, а е изпълнена хипотезата на чл. 230, ал. 4, предл. първо от ЗУТ, то като служител в общинската администрация с ограничена проектантска правоспособност инж. Харизанова е можела да изработва служебно проекти за устройствени планове за общински поземлени имоти на територията на община Пловдив, т. е. процесният проект за ПУП изменение на плана за регулация, е изработен от правоспособно лице. Неправилно първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част и поради неспазване на нормативни изисквания относно съдържанието и оформянето на графичните материали към процесния проект за изменение на ПУП ПР. Действително, към графичната част на процесния проект за изменение на ПУП ПР липсва таблица с информация, съгласно изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 3 от Наредба 8/2001 г.,но доколкото проектът е разработен служебно и в долния десен ъгъл са положени печати, посочени са имената и специалността на лицето, изготвило проекта, със съответните подписи, както и част от нужната информация може да се извлече от текстовата част на заповедта и административната преписка, то това не съставлява съществено нарушение на нормативното изискване. По делото се установява също така, че не е извършено обозначаване на устройствената зона върху графичната част на плана, съгласно изискванията на Приложение 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба 8/2001 г. /Таблица 2, т. П.8.3/, със съответния графичен знак, но и това нарушение не следва да се определя като съществено, тъй като предмет на разработката е само изменение на план за регулация и в графичната част е изписано конкретното предназначение на УПИ-то с думи жилищно строителство. Доколкото в конкретния случай предмет на разработката е само изменение на плана за регулация и видно от заключението на вещото лице проектът е изработен върху актуална извадка от действащата кадастрална карта, то настоящата инстанция намира също така, че липсата на трасировъчен план /част Геодезия/ не съставлява съществено нарушение на нормативното изискване. В случая не е налице също така и нарушение на изискването на чл. 56, ал. 3, във вр. чл. 48, ал. 5, т. 1 от Наредба 8/2001 г., поради това, че в обяснителната записка към проекта не се съдържа баланс на територията, както неправилно е приел административният съд. Това е така, тъй като изискването баланса на територията да бъде част от обяснителната записка е приложимо към изработването на подробен устройствен план по чл. 16 от ЗУТ, както и към изработването на планове по чл. 22 от ЗУТ за преструктуриране на жилищни комплекси, какъвто процесния проект за изменение на ПУП ПР безспорно не е. Не се установява по делото и възприето от съда нарушение на Приложение 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба 8/2001 г. /Таблица 2, т. П.8.7./, тъй като видно от графичната част на процесния план означение, със съответния знак, на промяната на процесната регулационна граница е налице. Неправилен е и изводът на административния съд, че оспорената заповед е постановена в несъответствие с целта на закона, тъй като с изменението само на южната граница на УПИ IV жилищно строителство се цели да започне да тече нов 10-годишен срок по чл. 208 от ЗУТ за отчуждаване на имот с идентификатор 56784.518.1577, попадащ в регулацията на ул. Струмица. В процесния случай теренът, в който попада имот с идентификатор 56784.518.1577, е с отреждане за задънена улица Струмица още с регулационния план, одобрен със заповед 53/05.02.1971 г., като в последствие това отреждане се запазва и с плановете от 1983 г., 1994 г. и 2005г. С оспорената заповед не е налице изменение на предвидената вече с предходните планове улична регулация в частта за улица Струмица, засягаща имота на жалбоподателите. В тази връзка съдът не съобразява обстоятелството, че разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ предвижда срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, да започне да тече от влизане в сила на подробния устройствен план, който предвижда съответните имоти с отреждане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура. Доколкото в конкретния случай отреждането на имота на жалбоподателите за задънена улица е с плановете от 1971 г. и 1983 г., както и с процесния ПУП ПР не се предвижда ново различно отреждане за този имот, то с приемането на процесния проект за изменение на ПУП ПР не следва да започне да тече нов 10-годишен срок, както неправилно приема първоинстанционният съд. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на Т. Лесински, Й. Лесенска, С. Лесенска, А. Лесенска, Х. Белев, О. Драгойков и С. Лесинска /починала в хода на делото/ срещу заповед 19ОА-2937 от 10.12.2029 г. на кмета на Община Пловдив в оспорената й част, като неоснователна. При основателност на касационната жалба, в полза на Община Пловдив, следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,