Решение № 11067 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5726/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адвокат Д. Рангелова против решение 4321/25.04.2025 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 721/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2257/07.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, по съображения, че в конкретния случай чужденецът е посочил точни причини за наличието на основания за нарушаване на основни човешки права и свободи в страната му на произход, които не са преценени от административния орган. Поддържа се наличие на основания за предоставяне статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ, както и нарушение на принципа "забрана за връщане" (non refoulement), установен в чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение. В устните състезания по делото А. А. Х., чрез назначения му преводач от арабски език, моли да се отмени решението, поради несигурността на обстановката в Сирия. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. М. Кръстева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. По отношение на обстановката в Сирия, сочи, че има военни действия, но те са в отделни части на страната, като освен хуманитарна криза, има и хуманитарна помощ. Това се потвърждава и от големия брой завръщащи се сирийски бежанци. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба e процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 2257/07.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на А. А. Х., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. От проведеното интервю и представения препис от лична карта, съдът е установил от фактическа страна, че чужденецът е роден на [дата]., в гр. Албсира, Сирия, с постоянен адрес в гр. Дейр Алзор, [етническа принадлежност], [вероизповедание], женен, с основно образование, общ работник. Семейството му - съпруга, родители, трима братя и три сестри останали да живеят в Сирия. При интервюто е заявил, че не е арестуван и осъждан, не е имал проблем с официалните власти, не е имал проблеми заради етническата си и религиозна принадлежност, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка, не е получавал заплахи. Напуснал Сирия на 10.09.2024 г., нелегално. В България влязъл на 19.09.2024 г., незаконно от Турция. Като причини за напускане на страната е посочил, че в района, в който живее има кюрди, има арабски племена, има ДАЕШ, които излизат през нощта. Когато напускал Сирия в Албсира и района имало сражения през деня между кюрдските сили и арабските пленена. Селото му и районът били под контрола на кюрдските сили. Нежеланието си да се завърне в Сирия обосновава с обстоятелството, че ще го накарат да носи оръжие - ако не са кюрдите, ще са арабите. При тези факти от бежанската история и при съобразяване на ситуацията в страната на произход от представените по делото справки, съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила за разглеждане на молбата за закрила в производство по общия ред, предвиден в ЗУБ. В мотивите си е посочил, че търсещият закрила е регистриран, проведено е интервю, в присъствието на преводач, на посочен от него език. Приел е, че административният акт е издаден в писмена форма и в съответствие с изискванията на чл. 59 АПК. Въз основа на данните от преписката и съдържанието на оспорения акт, е отхвърлил като неоснователни доводите в жалбата, че административният орган не е обсъдил всички факти от бежанската история на чужденеца. По приложението на материалния закон, съдът е приел, че спрямо А. А. Х. не е установено преследване по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, което да е основание за предоставяне статут на бежанец. По отношение на обстановката в Сирия съдът е обсъдил актуалните данни от представените в съдебното производство справки от 14.03.2025 г., в това число и наличната информация за възникнала в началото на март 2025 г. ситуация на конфликт, изразяваща се във въоръжени сблъсъци, с данни за жертви сред цивилното население, но е приел, че те са се случили в крайбрежната провинция Латакия, както и в Тартус и Хама, Западна Сирия и не обхващат територията на цялата страна. Според съда за да е налице преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, изразяващо се в насилие, следва, то да обхваща територията на цялата страна. По отношение на хуманитарния статут, съдът е приел, че не е налице опасност от тежки заплахи по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗУБ. Съдът е обсъдил данните от приложените справки относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия и информация от общодостъпни източници и е приел, че като цяло е налице подобрение на обстановката, която не може да бъде определена като безогледно насилие, резултат от съществуващ вътрешен или международен конфликт. С тези мотиви съдът е приел, че не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ. След извършената проверка съдът е приел, че чужденецът не е заявил член на семейството да е лице с предоставена международна закрила, нито е посочил други причини от хуманитарен характер, които да са основание за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, чл. 8, ал.1, чл. 9, ал.1 и чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Твърдението в касационната жалба, че не са обсъдени всички факти, свързани с личното положение на молителя са в противоречие с доказателствата по делото. Правилно и в съответствие с фактите от бежанската история, изложени при проведеното интервю, съдът е преценил, че не са налице основания за предоставяне на бежански статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива обстоятелства не се твърдят от касатора. При интервюто е заявил, че не е арестуван и осъждан, не е имал проблем с официалните власти в страната си на произход, не е имал проблеми заради етническата си и религиозната си принадлежност, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка, не е получавал заплахи. Правилна е преценката на съда за липса и на основания за предоставяне на хуманитарен статут. От данните по делото не се установява касаторът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ. Съдът е преценил данните за ситуацията в Сирия и е приел, че не са налице и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал.1 т.3 ЗУБ. Тези изводи се потвърждават и от представените в касационното производство справки за актуалната обществено политическа обстановка в Сирийска арабска република вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/30.09.2025 г. Според данните от тези справки ситуацията в страната на произход остава нестабилна и след падане режима на Башар Асад, но по своя интензитет и териториален обхват не може да се определи като безогледно насилие, поради съществуващ вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуването, даденото от Съда на ЕС в решението по дело С-465/07 , така че със самото си присъствие на територията на страната, цивилното лице да е изложено на тежки заплахи за живота и здравето си. Потвърждение за това е и броят на завърналите се бежанци в Сирия според бюлетина на ВКБООН до 25 септември 2025 г. - 1 027 887. В същия период 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Разселените и завръщащите се в Сирия лица са подкрепяни от ВКБООН и неговите партньори с нехранителни и хранителни продукти и вода, както и със специални зимни комплекти. При тези данни за личното положение на чужденеца и ситуацията в Сирия, съдът не е допуснал нарушение и на принципа "non-refoulement" ("забрана за връщане") по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Решението, с което жалбата на А. А. Х. е отхвърлена като неоснователна е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,