Решение № 10160 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2019 г.

Решение № 10160 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на З. К. против решение № 5213/29.07.2019 г. по адм. д. № 7713/2018 г. по описа на Административен съд С.-град. И. отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност поради незаконност на Научния съвет, нарушено съответствие между вътрешни и външни членове в него и поради липсата на мотиви към решението на Научния съвет. Претендира разноски. Ответната страна Научният съвет на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила по съображения подробно развити в отговора от 25.09.2019 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения развити в съдебно заседание. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 5213/29.07.2019 г. по адм. д. № 7713/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на З. К. против Решение по т. 1 от Протокол № 32/26. -06. 2018 г. за избор по конкурс за заемане на академична длъжност "професор" по обявен конкурс в областта на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5. 6 "Материали и материалознание", научна специалност "Динамика, якост и надеждност на машините, уредите, апаратите и системите за нуждите на секция "Космическо материалознание, взето от Научния съвет на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките. С оспореното решение Научният съвет след тайно гласуване не е избрал жалбоподателката за академичната длъжност "професор". За да постанови този резултат съдът приема, че НЖ и НС имат състави, които съответстват на чл. 29 а от ЗРАСРБ, пар. 11 от ПЗР на ЗВО, чл. 26, ал. 1, чл. 38, ал. 3, чл. 43, ал. 1 и чл. 61, ал. 3, пар. 4, ал. 1 от Устава на БАН, чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, чл. 8 от ЗБАН. Посочено е, че наличието на предпоставките по отношение на едно лице за пенсиониране не е равнозначно на пенсиониране, поради което доказателствата за сключени безсрочен трудов договор и продължени трудови правоотношения на проф. Д. Т., проф. Й. С. и проф. Б. К. не доказват тезата в жалбата за нарушено съотношение по чл. 38, ал. 3 от Устава на БАН между броят на членовете, които са на основна работа в постоянно научно звено спрямо общия брой на членовете на научния съвет. Приема, че решението на научния съвет е мотивирано, предвид чл. 27 а от ЗРАСРБ. Отрицателните мотиви са в двете отрицателни становища, представени пред научното жури. На "вниманието на научния съвет са предоставени, както положителните, така и отрицателните данни за кандидата и точно отрицателните мотивират взетото решение". Решението е материално незаконосъобразно, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно легитимността на състава на научния съвет, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря. В съдебно производство по оспорване резултат от конкурсна процедура за заемане на академична длъжност е недопустимо да се извършва контрол на законност на продължени трудови договори или подписани срочни такива. Достатъчно е, че те доказват спазване на чл. 38, ал. 3 от Устава на БАН, тъй като видът на трудовия договор няма значение за доказване наличие на основна работа в постоянно научно звено. Основателно е обаче оплакването на жалбоподателката за липсата на мотиви към решението на Научния съвет. Конкурсната процедура за заемане на академична длъжност преминава през две фази - конкурс и избор. Конкурсът се провежда от научно жури по чл. 25 - 27 а, ал. 1 вр. с чл. 29 в, ал. 4 от ЗРАСРБ, което оценява и класира кандидатите и предлага за избор. В случая кандидатът е само един. Научният съвет е органът, който взема решение за избор на "професор" предвид чл. 27 а, ал. 2 от ЗРАСРБ. Следователно законът регламентира процедура, която постепенно преминава през различни етапи, всеки от които приключва с акт, който е правно релевантен за следващия етап. Научното жури в случая е взело протоколно решение № 2 от 20.06.2018 г. като от седемте члена на същото, пет са дали положително становище, а двама отрицателно. Гласуването е явно. Тъй като класирането става с административен акт на научното жури и същото е в полза на кандидата З. К. за мотиви към него следва да се вземат предвид положителните становища и рецензии. Отрицателните становища щяха да бъдат релевантни, само ако решението на Научното жури беше отрицателно. Въз основа на така постановеното решение на НЖ е изготвен и доклад от председателя на НЖ вх. № 619/22.06.2018 г. до научния съвет, в което действително е отразено, че е имало много забележки и препоръки, както от рецензентите, подкрепили кандидатурата, така и от вътрешните членове на НЖ, които не са я подкрепили. Но въпреки това НЖ предлага на НС кандидата да бъде избран да заеме академичната длъжност "професор". Изразените забележки и препоръки нямат отношение към мотивирането на акта, защото той е положителен за З. К.. Изборът се извършва във втората фаза на конкурсната процедура и в случая компетентният административен орган е научният съвет. Гласуването е извършено тайно на 26.06.2018 г. В протокола кратко е посочено, че професор Д. Т. е дал думата за изказвания и въпроси по предложението на НЖ и документите на кандидата, че е проведена дискусия, която след това е прекратена и е пристъпено към гласуване. То е приключило с неизбиране на доцент З. К. да заеме длъжността "професор". От присъствалите 12 члена от 16-членния състав на НС само 2 бр. са гласували "за", 8 бр. "против", а 2 бр. са бели бюлетини. В протокола няма отразяване на конкретни съображения, доводи, забележки, становища, които да обяснят и мотивират отрицателния вот, макар решението на НЖ да е положително за кандидата. Неправилно съдът приема, че е налице мотивиране. Мотивите към административен акт представляват конкретни фактически и правни основания. Това е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, сега възпроизведено и в чл. 27 а, ал. 3 от ЗРАСРБ/ ДВ бр. 30/2-018 г. в сила от 4.05.2018 г. /. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. По делото няма спор, че НС действа в условията на оперативна самостоятелност, което не го освобождава от задължението да мотивира решението си, предвид разпоредбата на чл. 169 от АПК. Това означава, че не е достатъчно да е отразено в протокола, че е имало дискусия, а да са отразени като съдържание отрицателни становища на членовете на НС, които са обосновали крайния отрицателен вот. Нелогично и материално незаконосъобразно е съждението, че двете отрицателни становища изразени пред НЖ, което е постановило обаче благоприятно за кандидата решение във фазата на провеждане на конкурса да могат да бъдат мотиви към решението на НС в следващата фаза на конкурсната процедура приключила с отказ да бъде избрана жалбоподателката за длъжността "професор". Мотивите към решението на НЖ може да бъдат мотиви към решението на НС, само ако резултатите от двете фази на конкурсната процедура съвпадаха, какъвто не е настоящия случай. Поради това настоящият съдебен състав намира, че решението на административния съд е неправилно, следва да бъде отменено, като по същество бъде уважена първоначалната жалба на З. К.. След отмяна на решението на Научния съвет административната преписка следва да бъде върната на научния съвет от фазата на извършване на избор и вземане на ново решение при спазване на изискванията за провеждането му и мотивирането на крайния акт. Предвид изхода на спора е основателно искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски по делото в размер на 500 лв. платен адвокатски хонорар и 70 лв. държавна такса. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение