Решение № 9423 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2017 г.

Решение № 9423 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс - (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Д. срещу Решение № 1069 от 22.02.2017 г., постановено по административно дело № 11694/2016 г. на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата се твърди, че решението е неправилно и несъобразено с разпоредбите на закона. Касационният жалбоподател моли за неговата отмяна и да се уважи подадената жалба срещу Отказ от 05.10.2016 г. на С. О. район И. за издаване на удостоверение за наследници. О. Д. лице по гражданско състояние в Столична община - Р. И., в съдебно заседание, чрез юрисконсулт С., оспорва касационната жалба и иска същата да се отхвърли. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган със задължителни указания за извършване на необходимите справки. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт - Решение № 1069 от 22.02.2017 г., постановено по административно дело № 11694/2016 г. на Административен съд С.- град e ОТХВЪРЛEНА жалбата на Г. П. Д., от село С., О. К., срещу Отказ № РИВ 16-УФ01-118-/10/ от 05.10.2016 г. на длъжностно лице по гражданско състояние при Столична община - Район "И." за издаване на удостоверение за наследници на В. Д. С., починала на 11.12.2011 г. За да обоснове този резултат административният съд намира, че от източниците по чл. 4 и чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. на МРРБ (Наредбата) - база данни "Население" и регистрите на актовете за гражданско състояние не се установяват данни за родителите на К. Д. П.. Определя като противоречиви данните по различните лични регистрационни картони за твърдените в искането нейни роднини. Решаващият съд споделя извода на административния орган, че въз основа на допустимите в адм. производство източници по чл. 4 и чл. 11, ал. 2 от наредбата, не може да се направи категоричен и еднозначен извод за братята и сестрите на К. Д. П., съответно кои от тях са еднокръвни или едноутробни, което е пречка и за издаването на удостоверение за наследниците на нейната дъщеря В. Д. С.. Счита, че с оглед наличните данни длъжностното лице не може да изпълни задължението си да впише всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. Установява, че длъжностното лице е извършило всички възможни проверки-установило е липса на регистър за населението в село С. преди 1973 г., проверило е данните в наличния регистър по гражданско състояние. Приема, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 146, т. 3 от АПК и в частност тези по чл. 35 АПК, което би могло да се отрази на съдържанието на волеизявлението. В заключение решаващият съд счита, че при данните, които са налични и открити при извършената проверка от длъжностното лице, издаденият отказ е законосъобразен и обоснован административен акт, като жалбата следва да бъде отхвърлена. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административният съд е приложил точно нормативните разпоредби, като е направил извод, че при издаване на адм. акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), отразен в регистрите на населението. Нормативното основание за издаването на удостоверение за наследници е чл. 22 и сл. от ЗГР и от чл. 9 до чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. Въз основа на подаденото искане за издаване на удостоверение за наследници длъжностното лице по гражданско състояние е длъжно да извърши проверка по регистъра на населението и прецени налице ли са основания за издаване на удостоверение за наследници. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваният отказ e извършен след обстойна проверка в регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК удостоверенията за наследници, представляват свидетелстващи официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В случая относно жалбоподателят са налице данни за родствената връзка с лицето, за което се иска удостоверение за наследници. Сочените от молителя данни и представените документи, обаче не са били достатъчни и е следвало да бъдат извършени допълнителни проверки. При така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на регистри за гражданско състояние, за административният орган е налице задължение да събере служебно доказателства, относно преките наследници на починалия наследодател. Обоснован е извода на решаващия съд, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 146, т. 3 АПК, което би могло да се отрази на съдържанието на волеизявлението. Административният орган следва да се произнесе, след като са изяснени всички факти, които са от значение за издаването на поисканото удостоверение по данните от съхраняваните в общината регистри на населението. Принципът на служебното начало - чл. 9 от АПК изисква процесуална активност от страна на административният орган, като съобразно изискванията на чл. 36 от АПК доказателства се събират и служебно от него. Тези процесуални задължения са изпълнени от страна на адм. орган. Същият се е съобразил с чл. 35 от АПК, като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени фактите посочени от заявителя. Изрично с нормата на чл. 11, ал. 2 от наредбата е вменено в задължение на длъжностното лице, за определяне на наследниците по закон да прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В случая са извършени необходимите действия, изразяващи се в проверка Национална база данни "Население" и регистрите на актовете за гражданско състояние. От източниците по чл. 4 и чл. 11, ал. 2 от наредбата - база данни "Население" и регистрите на актовете за гражданско състояние не се установяват точни данни за родителите на К. Д. П.. Противоречива е информацията от различните лични регистрационни картони за посочените в искането братя и сестри. Налице са различни и несъвпадащи данни за кръга на нейните низходящи роднини. В случая наличните данни не са достатъчни и длъжностното лице не може да изпълни задължението си по чл. 11, ал. 5 от Наредбата да впише всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. При непълнотите в регистрите администрацията, действаща при условията на обвързана компетентност, правилно е постановила отказ - чл. 8, ал. 2 от наредбата. Обосновано адм. съд посочва, че липсващите данни следва да бъдат установени от районния съд по реда на чл. 542 и сл. ГПК в охранително производство. Административният орган няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само проверява наличните данни в информационните масиви. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган. Установяването на тези обстоятелства е от компетентността на гражданските съдилища - чл. 546 ГПК. В случая са извършени необходимите действия, изразяващи се в проверка на водените регистри на населението, изрично регламентирани в чл. 9 до чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. На база събраната информация административният орган се е произнесъл, като в резултат в административното производство е издал законосъобразен отказ- чл. 8, ал. 2 от наредбата. Административният съд след като е отхвърлил жалбата срещу отказа, е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд