Решение № 1222 от 25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 460/2007 г.

Решение № 1222 от 25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 460/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на С. М. К. и С. М. Д. срещу решението от 30.05.2006 г. по гр. д. № 113/2006 г. на М. окръжен съд. Касаторите поддържат, че са налице касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). Ответникът Общинска служба "Земеделие и гори"- Б. в писмено становище моли решението да бъде потвърдено. Ответникът Д., представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Монтанският окръжен съд е обезсилил решението от 04.08.2005 г. по гр. д. № 488/2004 г. на М. районен съд и допълнителното решение от 30.12.2005 г. по същото дело и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск от С. М. К. и С. М. Д. против Д., представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Общинската служба по земеделие и гори- гр. Б. за установяване, че 1/6 ид. част от отнетите с Указ № 40/1945 г. на регентите на България имоти - широколистни гори с площ 275.951 дка и 631.203 дка, находящи се в м. "Пъстрината", в землището на с. О., обл. Монтана, работна земя, ливади, гора общо 231.079 дка в същата местност и съответната част от оставения за общо ползване имот от 59.258 дка, към момента на издаване на Указа, а така също и към момента на национализиране на преведените като обезщетение парични суми, е принадлежала на Михаил Стефанов К., починал на 12.01.1980 г., е недопустим. Изложил е съображения, че в реституционните закони са предвидени предпоставките за възстановяване на одържавени имоти, като е посочен и съответния административен ред за това или за обезщетяване на собствениците и техните наследници при невъзможност за реално възстановяване. Установителен иск за признаване на права към минал момент по изключение е предвиден в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, каквато хипотеза в случая не е налице. Правилна е преценката на съда за недопустимост на иска. Правото на собственост се установява към този момент, в който възникне спор за принадлежността му. А за това на кого е принадлежало правото в минал момент искът е допустим по изключение, само когато от това могат да се черпят права понастоящем- например иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ. В случая от твърденията на ищците става ясно, че такъв спор към минал момент не съществува, защото за отчуждените имоти по реда на Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза (отм.), за които е издаден Указ № 40/28.11.1945 г., наследодателят им Михаил К. е получил парично обезщетение, което е внесено по негова сметка в БНБ. Доколкото твърденията, че реално не са обезщетени, защото впоследствие сумата е била блокирана, насочват към други правоотношения, развили се по повод национализация на предприятие- мелница по ЗНЧИМП, то претендираното към минал момент право може да бъде установено в процес, в който се търси защита на възстановено право на собственост. В случая делото между страните не е с такъв предмет и липсва интерес от установяване на право към посочените минали моменти. Въпросът каква идеална част от отчуждените имоти на Георги, Илия и Стефан К. е принадлежала на наследодателя на ищците М сочи на спор с останалите наследници на общия наследодател, които не са страни по делото, а не с посочените ответници. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение