Решение № 6282 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2016 г.

Решение № 6282 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ С. против решение № 37/21.09.2016 г. по адм. д. № 62/2016 г. по описа на Административен съд - Р., с молба за отмяната му като неправилно. Претендира разноски. Ответникът - Земеделска кооперация "З. к. - 95", гр. Ц. К., представляван от Т. Х. К., оспорва касационната жалба. Ответникът - министърът на земеделието и храните, моли обжалваното решение да се обезсили, като недопустимо. Ответниците - община Ц. К. и А. Т. М., не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея, на основание чл. 218, ал. 2 АПК провери допустимостта на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - Р. по оспорване на ЗК "З. к. - 95" е отменил заповед № РД-18-19/23.03.2016 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, изпълнителният директор на АГКК-С. е одобрил кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Ц. К. (без територията, за която кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със заповед № РД-18-46/29.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК), община Ц. К., област Р., в частта за поземлен имот с идентификатор 77308.504.373 (стар УПИ с рег. № XXIX от кв. 109) и неговите съседни имоти. С. З. за изменение и допълнение на ЗКИР /обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г./ разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 от ЗКИР, каквото е настоящото. Разпоредбата на § 34 от ПЗР на ЗИД ЗКИР /обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г./ касае висящите към датата на влизане на закона в сила административни производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри и указва, че тези производства се довършват по досегашния ред. По отношение висящите съдебни производства разпоредбата не съдържа указание, предвид което за тези производства следва да се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, която изключва съдебното обжалване на заповеди от този характер. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, жалбата на ЗК "З. к. - 95" срещу заповед № РД-18-19/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване кадастрална карта и кадастрални регистри, на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР /отм. ДВ бр. 57/2016 г./, за землището на гр. Ц. К. (без територията, за която кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със заповед № РД-18-46/29.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК), в частта за поземлен имот с идентификатор 77308.504.373 (стар УПИ с рег. № XXIX от кв. 109) и неговите съседни имоти, е недопустима на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение към настоящия момент също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството делото в тази част-прекратено. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на касатора, ответникът Земеделска кооперация "З. к. - 95" ще следва да бъде осъден да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. С. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК,