Решение № 224 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10636/2012 г.

Решение № 224 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10636/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, срещу решение № 6 от 19.05.2012 г. по адм. д. № 69/2005 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч, гражданско отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответниците - Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров, Виктор Димитров Димитров и Иван Цвятков Иванов, чрез процесуалния си представител адвокат Миленова, молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 6 от 19.05.2012 г. по адм. д. № 69/2005 г., Окръжен съд гр. Ловеч, гражданско отделение е отменил Решение № 18 от 01.06.2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане № 1101 от 18.04.2005 г. на началник отдел "ОВКО" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че административното производство по чл. 110 КСО е образувано във връзка с експертно решение (ЕР) № 0484 от заседание № 155 от 16.11.2004 г. на НЕЛК по хирургични болести, с което е отменено експертно решение № 0275 от заседание № 21 от 05.02.1998 г. на ТЕЛК - гр. Ловеч. В последното е отразено, че в състава на ТЕЛК обща са участвали като председател д-р Хинова и като членове д-р Иванов и д-р Д. Димитров. Жалбата, с която е сезиран Окръжен съд - гр. Ловеч, е подадена чрез пълномощник, от д-р Димитър Пенчев Димитров, д-р Иван Цвятков Иванов и д-р Боряна Василева Хинова, и тримата от гр. Ловеч. В съдебното заседание, състояло се на 06.12.2005 г. пълномощникът на жалбоподателите адвокат Тихолов е оттеглил жалбата на д-р Иван Цвятков Иванов и д-р Боряна Василева Хинова, тъй като в обжалваното решение на директора на РУСО - гр. Ловеч, което е предмет на съдебен контрол, те не фигурират. Предвид това искане с определение от същата дата, съдът ги е заличил като жалбоподатели по делото и ги е конституирал като заинтересовани страни. В хода на процеса е било установено, че Димитър Пенчев Димитров е починал на 13.01.2007 г. и на основание чл. 120 ГПК (отм.), съдът е конституирал като жалбоподатели неговите наследници. По първоначалното дело е било установено, че вследствие на експертно решение № 0275 от заседание № 21 от 05.02.1998 г. на ТЕЛК - гр. Ловеч, на Тодорка Ангелова Сандева е отпусната пенсия за инвалидност за времето от 28.08.1998 г. до 31.05.2002 г. Изплатената без правно основание пенсия в размер на 2864,66 лв. несъмнено представлява щета за бюджета на ДОО, която е в причинна връзка с поведението на лекарите от ТЕЛК - гр. Ловеч, постановили отмененото от НЕЛК решение. Но от назначената и изслушана от решаващия състав на Окръжен съд - гр. Ловеч единична графическа експертиза, безспорно е установено, че подписът срещу членове в ЕР не е положен от д-р Димитър Пенчев Димитров, както и че този подпис е имитиран. От тройната графична експертиза установява, че подписа срещу председател в ЕР № 0275 от 05.02.1998 г., издадено от ТЕЛК - гр. Ловеч, е положен от д-р Боряна Василева Нейкова-Хинова, а горния подпис срещу членове е положен от д-р Иван Цвятков Иванов. След като д-р Димитър Пенчев Димитров не е подписал процесното решение на ТЕЛК, то спрямо него липсва правно основание за ангажиране на отговорността му по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Боряна Василева Нейкова-Хинова и д-р Иван Цвятков Иванов са заинтересовани страни в процеса и по отношение на тях не следва да се извършват констатации и съответно правни изводи относно отговорността им по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, тъй като в друго производство трябва да се изследва редовността на процедурата, регламентирана в чл. 110 КСО. Настоящият тричленен състав на ВАС по принцип не споделя изводите на Ловешкия относно невлизането в сила на отменителното решение на НЕЛК по следните съображения: Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 КСО (отм.), в редакцията му отразена допълнението, обнародвано в ДВ, бр. 67 от 2003 г., органите на медицинската експертиза на работоспособността могат да обжалват решенията на НЕЛК пред Софийски градски съд по реда на ЗАП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) този срок е 14-дневен от съобщението. От разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАП (отм.) се налага изводът, че целта на съобщаването е уведомяването за съдържанието на административния акт. То може да бъде устно, което се удостоверява с подпис или чрез отделно съобщение. В случая това е извършено от органите на НОИ с препоръчано писмо с обратна разписка. От съдържанието на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАП, който е бил в сила към 2004 г., и чл. 61 АПК се налага изводът, че законодателят свързва възникването на последиците от издадения административен акт, включително и възникване на правото на обжалване с момента на узнаването му от адресатите. В тази връзка са решение № 3805 от 17.04.2007 г. по адм. д. № 667/2007 г. и решение № 3382 от 03.04.2007 г. по адм. д. № 415/2007 г., и двете по описа на ВАС, VI отделение. Приетото от окръжния съд разрешение води до последиците непораждане на действие и невлизане на административния акт в сила безкрайно дълго във времето, независимо от неговото узнаване от адресата, каквато не е целта на закона. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗАП влязъл в сила административен акт, който не е обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма - от органа, който го е издал само при условията на чл. 231 ГПК (отм.) по молба на заинтересования или по предложение на прокурора. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО произтича от цитираната законова разпоредба. Тя е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. Тя е независима от реализирането на наказателната отговорност. Стигайки до правния извод, че липсват предпоставките по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за ангажиране на отговорността на д-р Димитър Пенчев Димитров, респ. на неговите наследници, а Боряна Василева Нейкова-Хинова и д-р Иван Цвятков Иванов са само заинтересовани страни в процеса, първоинстанционният съд като краен резултат е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,