Решение № 16248 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2018 г.

Решение № 16248 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Андонов срещу решение № 2113 от 29.03.2018 г., постановено по административно дело № 13595/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, за издаване на административен акт за регистрация на три броя моторни превозни средства (МПС), придобити по давност, чрез Постановление на нотариус – И. Кирилова с район на действие – Русенски районен съд, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 618. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено. Ответникът - началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подаден срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователена. С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на В. Андонов против мълчалив отказ на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, за пререгистрация на автомобили: 1. ‘‘Рено", модел "Канго" с рег. [рег. номер на МПС], рама № [номер]; двигател № [номер]; 2. ‘‘Хюндай‘‘, модел ‘‘И 30", с рег. [рег. номер на МПС], рама № [номер]; двигател № [номер] и 3. ’’Хюндай", модел ‘‘ГЕТЦ", рег. [рег. номер на МПС], рама № [номер]; двигател № [номер]. За да постанови този резултат съдът приема, че запорът върху процесните моторни превозни средства не е вдигнат, поради което оспореният мълчалив отказ, издаден на основание чл. 143, ал. 13 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 14, от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се явява законосъобразен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав. Съгласно чл. 143, ал. 13 ЗДвП и чл. 8, ал. 3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. на МВР за регистрацията, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета теглени от тях, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или друг компетентен орган. Цитираните разпоредби императивно въвеждат специални предпоставки за регистрацията на превозни средства с наложен запор, при отсъствието на които административният орган е длъжен, при условията на обвързана компетентност, да постанови отказ. В случая за лицето, което желае регистрация на такъв автомобил са налице две алтернативни възможности - или да поиска отмяна на запора, или да поиска писмено разрешение от органа, постановил обезпечителната мярка. Началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не е компетентен да извърши преценка дали наложените ограничения продължават своето действие или са погасени. Безспорно е установено наличието на запор, наложен преди придобиването на превозните средства по давност от В. Андонов. За жалбоподателя, като лице придобило движимата вещ, върху която е наложен запорът, възниква правен интерес да иска заличаването му. В негова тежест е да докаже наличието на предпоставките на чл. 143, ал. 13 ЗДвП /отмяна на наложения запор или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението/. В конкретният случай жалбоподателя не е доказал наличието на нито една от двете предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 143, ал. 13 ЗДвП. Затова правилно първоинстанционният съд отхвърля жалбата срещу законосъобразния мълчалив отказ. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,