Решение № 12284 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2016 г.

Решение № 12284 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Подадена е жалба от Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр. П. против решението на Висшия съдебен съвет /ВСС/, взето по т. 2 по протокол № 4 от заседанието на ВСС, проведено на 27.01.2016 г., с които не е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на С. И. Б. - прокурор в Районна прокуратура гр. К. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при нарушение на процесуални правила, изразяващо се в липса на мотиви и представляващо основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че към решението не са изложени мотивите, поради които не е наложено наказанието, а такива не се съдържат и в пълния стенографски протокол от заседанието на ВСС, който е публикуван на официалната страница на ВСС в Интернет. Ответната страна - Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, конституирана в процеса при условията на чл. 153, ал. 3 ЗСВ на мястото на Висшия съдебен съвет с определение от 29.06.2016 г., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Д. З. се излагат подробни съображения за това, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Поддържа се, че мотивите за постановеното решение на ВСС се съдържат в направените по време на заседанието изказвания на трима членове на ВСС, които са изразили отрицателни становища по предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание на прокурора. Заинтересованата страна - С. И. Б. - прокурор в Районна прокуратура гр. К., не е изразил становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалвания акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: С писмо изх. № 5103/29.08.2014 г. от Р. П. - административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. П., до Висшия съдебен съвет е направено предложение на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на прокурор С. И. Б. - прокурор в Районна прокуратура гр. К. От комисията по дисциплинарни производства на ВСС е взето решение на заседание на комисията от 18.09.2014 г. и е направено предложение на ВСС, съгласно предложението на Р. П. - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. П., да образува дисциплинарно производство. С решение по т. 27.1 по протокол № 40 от заседание на ВСС, проведено на 18.09.2014 г., е взето решение на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на С. И. Б. - прокурор в Районна прокуратура гр. К.; с решение по т. 27.2, на основание чл. 316, ал. 3 ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав: М. И., М. К., М. К. С определение от закрито заседание на 02.10.2014 г. дисциплинарният състав е избрал за свой председател М. И., а с разпореждане от същата дата председателят на дисциплинарния състав е определил за докладчик М. И. по образуваното дисциплинарно дело № 29/2014 г. От дисциплинарния състав е проведено заседание на 27.10.2014 г., на което привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат е присъствал лично, дал е обяснения пред дисциплинарния състав, изразил е становище по доказателствата и по същество. С решение № 10-00-010/18.02.2015 г. на дисциплинарния състав на ВСС по дисциплинарно дело № 29/2014 г., на основание чл. 319, вр. чл. 307, ал. 4, т. 3 и чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ е направено предложение на ВСС да наложи на С. И. Б. - прокурор в Районна прокуратура гр. К., за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка". В решението на дисциплинарния състав е прието за установено въз основа на представения доклад № 5103/22.08.2014 г. на Окръжна прокуратура /ОП/ гр. П. от комисия, определена със заповед ОП № 82/04.08.2014 г. на ОП гр. П., че на 24.04.2012 г. прокурор С. Б. образувал досъдебно производство /ДП/ № 155/2012 г. по описа на ОСО гр. П., по делото бил привлечен обвиняем; с постановление от 12.05.2014 г. прокурор Братоев спрял наказателното производство по делото на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, т. 2 НПК; по жалба на обвиняемия, постановлението е отменено с определение № 71/05.06.2014 г., постановено от съдия А. К. - съдия в Районен съд гр. К. Прието е за установено също, че на прокурор С. Б. е възложено за наблюдение ДП № 226/2013 г. по описа на РУ на МВР - гр. К.; с постановление от 15.05.2014 г. прокурор Братоев прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК; по подадената против това постановление жалба било образувано ЧНД № 301/2014 г. по описа на Районен съд гр. К., което било разпределено на съдия А. Г. от този съд. Наред с горното, от дисциплинарния състав е прието, че след получаване на определение № 71/05.06.2014 г., постановено от съдия А. К., прокурор Братоев решил да разговаря с нея относно мотивите на постановения акт и по повод на това на 09.06.2014 г. след 10,00 часа посетил сградата на Районния съд в гр. К.; по същото време съдия А. К. и съдия А. Г. били в общия си работен кабинет. С влизането в кабинета прокурор Братоев се обърнал с висок и приповдигнат тон към съдия А. К. и заявил, че не е съгласен с нейното определение по ЧНД № 296/2014 г., с което тя е отменила негово постановление по ДП № 155/2012 г. по описа на ОСО при ОП гр. П.; последвали и други обяснения със същия тон по отношение на съдия Кутрова. След това прокурор Братоев се обърнал и към съдия Георгиева, след като разбрал, че жалбата против постановлението за прекратяване на ДП № 226/2013 г. по описа на РУ на МВР гр. К. е разпределена на нея и й заявил с висок тон, че още отсега му е ясно какво ще бъде решението й. В решението на дисциплинарния състав е посочено, че поведението и думите на прокурора видимо изненадали и ядосали съдия Георгиева. След това прокурор Братоев напуснал кабинета, но междувременно, по време на част от изявленията му, в кабинета на съдиите влязъл съдия И. Б., но след като чул високия тон, излязъл. Това станало достояние на председателя на РС гр. К., който с писмо сигнализирал ОП гр. П. на 04.08.2014 г. В решението е изложено още, че от писмените обяснения, дадени от прокурор Братоев и от обясненията му пред дисциплинарния състав се установява, че на 09.06.2014 г. същият влязъл в кабинета на съдиите А. К. и А. Г. и разговарял на висок тон по повод постановени от тях съдебни актове, като посочил, че това е провокирано от разговор с полицай К., който е съпруг на съдия Кутрова. В обясненията прокурорът не оспорва, че след като постановлението за спиране било отменено от съдия Кутрова, той поискал обяснения от нея и предположил, че съдия Георгиева също ще отмени постановлението за прекратяване; напомнил им, че са забравили работата си като следователи и прокурори. Предвид установената фактическа обстановка, дисциплинарният състав е приел, че прокурор Братоев е допуснал нарушение на правилата за поведение, предвидени в Кодекса за етично поведение на българските магистратите /КЕПБМ/, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност, като е нарушил етичните норми по т. 4.1 и т. 4.4 от КЕПБМ, изискващи вежливост и толерантност в колегиалните отношения с другите магистратите, както и добрите обноски и добро държане в служебните си контакти. Посочено е, че това не се оспорва и от самия дисциплинарно привлечен магистрат, който изразява самокритичност към поведението си. Установява се, че прокурор Братоев не само е проявил неетично отношение към съдиите Кутрова и Георгиева, но и недопустимо е коментирал постановени от тях съдебни актове, изразявайки съмнение в компетентността и безпристрастността им. Посочено е, че деянието на дисциплинарно привлеченото лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение, съобразно етичните правила за колегиални отношения и от субективна страна покрива фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. Дисциплинарният състав е посочил, че определяйки вида на наказанието, съответстващо на извършеното нарушение и съобразявайки разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, е преценил, че следва да се наложи най-лекото дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Отчетено е, че макар и укоримо, поведението на прокурор Братоев е било извършено под ефект и след разговор със съпруга на съдия Кутрова; посочено е, че проявеното самокритично отношение на прокурор Братоев към постъпката му проличава още от дадените писмени обяснения по случая пред окръжния прокурор, а вносителят на предложението за образуване на дисциплинарно производство е заявил, че би оттеглил предложението си, но е налице законова забрана за това, което очевидно говори за преодоляване на недоразуменията във взаимоотношенията между магистратите, вследствие на самокритичността на прокурор Братоев, последвало постъпката му на 09.06.2014 г. Предложението на дисциплинарния състав е обсъдено на заседание на Висшия съдебен съвет на 26.02.2015 г., на което е взето решение по т. 83 от протокол № 9, с което не е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на С. И. Б. Това решение е оспорено пред съда от вносителя на предложението - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. П. С решение № 7137/16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3578/2015 г. на ВАС, шесто отделение, е отменено решението на ВСС по т. 83 по протокол № 9 от заседание на 26.02.2015 г., а преписката е върната на ВСС от фазата на гласуване на решение по чл. 320 ЗСВ за издаване на мотивиран акт с оглед резултата, който ще бъде постигнал. В мотивите на съдебното решение е посочено, че оспореното пред съда решение на Висшия съдебен съвет е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, тъй като към решението липсват конкретни мотиви, от които да е видно защо ВСС не е наложил дисциплинарно наказание и не е възприел мотивите на дисциплинарния състав, като на заседанието на ВСС също не са направени никакви изказвания от членовете на ВСС, с които да мотивират своя отрицателен вот. Решението на тричленния състав на ВАС е оставено в сила с решение № 13143/07.12.2015 г. по адм. дело № 11167/2015 г. на ВАС, петчленен състав. След връщането на преписката във Висшия съдебен съвет, предложението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 29/2014 г. е обсъдено на заседание на 27.01.2016 г., за което е съставен протокол № 9. На това заседание случаят е докладван от члена на ВСС Г. Г., като е представено решението на дисциплинарния състав и указанията за ново произнасяне, дадени в решението на тричленния състав на ВАС. На заседанието са направени изказвания от няколко члена на ВСС, както следва: К. К. е изразил становище, че за да се формира преценка относно наличието или не на нарушение от значение е интензитета на изразяване на несъгласие, поради което следва да се вземат предвид точните думи, които е казал привлеченият към дисциплинарна отговорност прокурор. Направено е уточнение от члена на ВСС Е. А., която е посочила, че е казано "висок и приповдигнат тон", след което К. К. е посочил, че за него не е ясно и че при това обстоятелство не би подкрепил решението. След известно уточнение относно процедурата, е последвало изказване на члена на ВСС Г. К., която е предложила да се вземе решение, с което да не се наказва прокурор Братоев, защото е проявил изключителна самокритичност към деянието си - признава, че при посещението се в кабинета на двете колежки - Георгиева и Кутрова, е разговарял на висок тон по повод от постановени от тях съдебни актове, но същият е бил провокиран да постъпи по този начин, тъй като е разговарял с полицай, който е съпруг на едната колежка и който е изразил своето предположение, че постановленията на Братоев ще бъдат отменени от съда /изрично е уточнено в изказването, че становището се базира на това, което е посочено в решението на дисциплинарния състав/. В изказването е посочено още, че колегата /има се предвид прокурор Братоев/ най-вероятно е възприел направеното изказване като доста провокативно. Изразено е становище, че случаят следва да се приеме за маловажен, защото прокурор Братоев е имал някакво свое вътрешно основание да поиска подобно обяснение от двете колежки; освен това целите на превенцията в случая са постигнали и без да се налага наказание от ВСС; прокурорът е изключително критичен, съзнава, че не е следвало да избухне по този начин; според Г. К. има съвсем извинителна причина за неговото избухване. В изказването на члена на ВСС М. И. е посочено, че вече има мотиви в другата насока /има се предвид против предложението на дисциплинарния състав/, като е изложено, че прокурор Братоев проявява изключително самокритично поведение спрямо себе си и пред дисциплинарния състав е казал, че съжалява, не отрича, че е влязъл в кабинета на двете съдийки, повишил е тон, говорил им е за тяхната работа, за това че е отменено едно от постановленията му и е напомнил, че са забравили работата си като следователи и прокурори; очевидно, че не е била толкова добра обстановката в този разговор; прокурорът твърди, че е разговарял със съпруга на едната, но доказателство в тази насока няма. Последвало е ново изказване на К. К., в което е посочено, че в предложението няма конкретика на това какво е казано, цитирано е "с влизането си същия започва разговор с висок и приповдигнат тон, изразявайки недоволството си от произнасянето на съдия Кутрова, впоследствие продължил да разговаря със съдия Георгиева, на която е било определено делото, образувано въз основа на жалба...". Членът на ВСС Калпакчиев е изразил становище, че при този начин на формулиране на предложението, след като липсват конкретните думи и поведение, а е дадена оценка, трудно може да се обоснове нарушение на Етичния кодекс. В заключение е посочил, че по тези си съображения, ще гласува "против". Последвало е изказване на члена на ВСС С. Н., в което е посочено, че се присъединява към мотивите на Карагьозова и Калпакчиев. Допълнила е, че с оглед критичното отношение на прокурор Братоев към деянието му, с оглед обстановката, признанията на самия прокурор още от самото начало, както и липсата на конкретика в самото предложение - че е говорил на по-висок тон и обстоятелствата, които са го провокирали, счита, че не следва да се налага наказание в конкретния случай и че ще гласува "против". Предвид липсата на други изказвания е пристъпено към гласуване, след което е обявен резултата - не налага дисциплинарно наказание "забележка" на С. И. Б. - прокурор в Районна прокуратура - гр. К. От приложените към протокола от заседанието на ВСС като част от административната преписка резултати от явното гласуване по тази точка от дневния ред, е видно, че са гласували 22 члена на ВСС, от които 11 члена са гласували "за" приемане на предложението на дисциплинарния състав, 8 - "против" и 3 - "въздържал се". Настоящият съдебен състав приема, че жалбата против решението на ВСС е допустима като подадена от легитимирано лице по чл. 323, ал. 1 ЗСВ /в приложимата за случая редакция, съгласно ДВ, бр. 33 от 2009 г./ в качеството му на вносител на предложението за образуване на дисциплинарно производство, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване. За яснота и избягване на повторения следва да се посочи, че навсякъде в решението по-долу са цитирани разпоредбите от Закона за съдебната власт, които са били в сила към момента на постановяване на оспореното решение на Висшия съдебен съвет, тоест преди измененията и допълненията на Закона за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 28/08.04.2016 г., бр. 39/26.05.2016 г., бр. 50/01.07.2016 г. и бр. 62/09.08.2016 г. Оспореното решение на ВСС е постановено от компетентен орган, предвиден в чл. 320, ал. 3 ЗСВ. Същото е постановено след влизане в сила на измененията на чл. 131 от Конституцията, поради което е приложимо общото правило по чл. 34, ал. 2 ЗСВ за приемане на решенията на Висшия съдебен съвет с явно гласуване /преди посочените изменения, в чл. 131 от Конституцията се предвиждаше приемане на решенията на ВСС за освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи с тайно гласуване/. Това правило в случая е спазено, тъй като видно от протокола на заседанието на ВСС и приложения в табличен вид протокол "Резултати от гласуването", решението е взето при явно гласуване, с участието на 22 члена на ВСС /от общо 25 члена, двама са отсъствали и 1 чл. е бил отстранен /към този момент/, поради наложено дисциплинарно наказание, последното ноторен факт/. Поради това, че "за" предложението на дисциплинарния състав са гласували 11 члена, то не е постигнато мнозинството, което се изисква по чл. 320, ал. 4, изречение първо ЗСВ за налагане на наказанието /повече от половината от членовете на съвета, или 13 гласа/, поради което формираната воля на колективния орган Висш съдебен съвет вярно е отразена в обявеното от председателстващия заседанието като "не налага дисциплинарно наказание "забележка" на прокурор С. И. Б. Само за яснота следва да се посочи, че към момента на постановяване на оспореното решение - 27.01.2016 г., компетентността за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 320, ал. 3 ЗСВ е на Висшия съдебен съвет, поради което решението е взето от материално компетентен орган. Както вече се посочи, съгласно последвалите изменения на чл. 30 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 28/08.04.2016 г., в сила от 12.04.2016 г., доразвити с измененията и допълнения на на ЗСВ, в частност - в глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност", обн. ДВ, бр. 62/09.08.2016 г., в сила от същата дата, компетентността за налагане на дисциплинарни наказания на прокурори е на Прокурорската колегия на ВСС, което налага участието на тази колегия като страна в съдебното производство. Решението на ВСС е мотивирано. В случая не са изложени нарочни мотиви към решението на ВСС, с което не е наложено дисциплинарно наказание на прокурор Братоев, но мотивите на решението се съдържат в изказванията на членовете на ВСС на заседанието на 27.01.2014 г. Правната възможност за мотивиране на решенията на Висшия съдебен съвет с изказванията на членовете на съвета е предвидена като общо правило в чл. 320, ал. 4, изречение второ ЗСВ, според което за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. Поради това че в случая решението на Висшия съдебен съвет по т. 2 от протокол № 4/27.01.2016 г. не съответства на предложението на дисциплинарния съвет, то мотивите на решението на ВСС се съдържат в изказаните съображения от членовете на ВСС, които са били против предложението на дисциплинарния състав. Такива са изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет К. К., Г. К. и С. Н., в които всеки от тях ясно е посочил, че ще гласува против предложението на дисциплинарния състав, а освен това е изложил съображения за причините, поради които ще гласува по този начин. Така, членът на ВСС К. К. е изложил, че не е установено какви точно думи е използвал прокурор Братоев при посещението си в кабинета на съдиите А. К. и А. Г. и затова не може да бъде преценено какъв е интензитета на изразяване на несъгласие. Предвид начина на формулиране на предложението за налагане на наказание и след като липсват конкретните думи и поведение, а е дадена оценка на поведението на прокурора, трудно може да се обоснове нарушение на Етичния кодекс. В изказването на члена на ВСС Г. К. е изложено, че според нея не следва да се налага наказание на прокурор Братоев, тъй като същият е проявил изключителна самокритичност към деянието си - признавал е, че при посещението се в кабинета на съдиите е разговарял на висок тон по повод от постановени от тях съдебни актове, но същият е бил провокиран да постъпи по този начин от разговора си със съпруга на едната съдия; изразено е също становище, че случаят следва да се приеме за маловажен, защото прокурор Братоев е имал някакво свое вътрешно основание да поиска подобно обяснение от двете колежки; освен това целите на превенцията в случая са постигнали и без да се налага наказание от ВСС. В изказването на члена на ВСС С. Н. е посочено, че не следва да се налага дисциплинарно наказание на прокурор Братоев по съображенията, които вече са изложени от Карагьозова и Калпакчиев, като е допълнено, че с оглед критичното отношение на прокурор Братоев към деянието му, с оглед обстановката, признанията на самия прокурор още от самото начало, както и липсата на конкретика в самото предложение и обстоятелствата, които са го провокирали. Поради това, че при последвалото изказванията гласуване от ВСС не е формирано необходимото мнозинство за налагане на дисциплинарно наказание, то решението на дисциплинарния състав не е прието, а отказът за налагане на дисциплинарно наказание е мотивиран с изказаните съображения на членовете на Висшия съдебен съвет. Във връзка с направения в жалбата довод, че в пълния стенографски протокол от заседанието на ВСС на 27.01.2016 г., който е публикуван на официалната страница на ВСС в Интернет не се съдържали съображенията, поради които е взето решението, следва да се има предвид, че на официалната страница на ВСС в Интернет не се публикува пълното съдържание на протоколите от заседанията на ВСС в частта, която се отнася до дисциплинарните производства против съдии, прокурори и следователи, предвид забраната по чл. 313, ал. 3 ЗСВ. Нормата предвижда, че до влизането в сила на заповедта или на решението за налагане на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство. Като част от административната преписка по настоящото дело е представен пълния стенографски протокол от заседанието на 27.01.2016 г. в частта отнасяща се до решението по т. 2 от протокола и жалбоподателят, както и другите страни по делото са имали възможност да се запознаят с него. Несъмнено тази част от протокола се предоставя от ВСС на страните по дисциплинарните дела и без да е образувано съдебно производство, поради което окръжният прокурор на ОП - гр. П. като вносител на предложението по дисц. дело № 29/2014 г. по описа на ВСС е имал възможност да се запознае с пълния текст на протокола от заседанието на ВСС. Следователно решението на ВСС е мотивирано. Правилността на решението, предвид мотивите за постановяването му, изведени от съдържанието на изказванията на членовете на ВСС, които са били против предложението на дисциплинарния състав, е въпрос за съответствието на решението на ВСС с материалния закон, който ще бъде обсъден по-долу. Следва изрично да се отбележи, че случаят не е идентичен на този, при който е постановено решение № 7137/16.06.2015 г. по адм. дело № 3578/2015 г. на ВАС, шесто отделение, с което е отменено решението на ВСС по т. 83 по протокол № 9 от заседание на 26.02.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне на ВСС. К. изрично е отбелязано в мотивите на съдебното решение, в случая не са били направени никакви изказвания от членовете на ВСС на заседанието, на което е прието решението, поради което и не е имало възможност мотивите на решението на ВСС да бъдат изведени от изказаните съображения на членовете на съвета. Въпреки че единственото оплакване относно законосъобразността на оспореното решение на ВСС, изложено в жалбата, с която е сезиран Върховният административен съд, е за липса на мотиви, посочено като нарушение на административнопроизводствени правила, в съответствие с изискването по чл. 164 АПК следва да бъдат обсъдени и останалите основание за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК. При тази преценка, настоящият съдебен състав установи, че са спазени административнопроизводствените правила за образуване и провеждане на дисциплинарното производство, включително относно осигуряване правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, както и за постановяване на решение по образуването дисциплинарно производство. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон, тъй като поведението на прокурор С. Б. не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение, представляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание. Фактическата обстановка по спора е правилно установена от дисциплинарния състав по съществените елементи, така както е отразена в мотивите на решението и възпроизведена по същество по-горе. От съвкупния анализ на събраните в производството доказателства се налага извода, че с постановление от 12.05.2014 г. по ДП № 155/2012 г. прокурор С. Б. е спрял наказателното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, т. 2 НПК, а по жалба на обвиняемия, постановлението е отменено с определение № 71/05.06.2014 г. по ЧНД № 296/2014 г., постановено от съдия А. К. - съдия в Районен съд гр. К. По ДП № 226/2013 г. с постановление от 15.05.2014 г. прокурор Братоев е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а по жалбата против това определение било образувано ЧНД № 301/2014 г. по описа на Районен съд гр. К., което било разпределено на съдия А. Г. от същия съд. Във връзка с определението, постановено от съдия А. К., прокурор Братоев решил да разговаря с нея относно мотивите на постановения акт и по този повод на 09.06.2014 г. посетил съдия А. К. в работния й кабинет в сградата на Районния съд, където била и съдия А. Г. Установено е също, че прокурор Братоев се обърнал с висок и приповдигнат тон към съдия А. К., като й заявил, че не е съгласен с нейното определение по ЧНД № 296/2014 г., с което тя е отменила негово постановление по ДП № 155/2012 г., а след като прокурор Братоев разбрал, че жалбата против постановлението за прекратяване на ДП № 226/2013 г. е разпределена на съдия Георгиева, й заявил с висок тон, че още отсега му е ясно какво ще бъде решението й; в разговора им напомнил, че са забравили работата си като следователи и прокурори. Високият тон на разговора бил възприет от съдия И. Б., който влязъл междувременно в кабинета на съдиите, но като чул тона, излязъл, както и от председателя на районния съд, който заемал съседния работен кабинет. В предложението на дисциплинарния състав като основание за налагане на дисциплинарното наказание е посочено нарушение на правилата за етично поведение по т. 4.1 и т. 4.4 КПБМ. За прецизност следва да се уточни, че т. 4 дава общо определение на правилата за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност, като посочва, че тези изисквания се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. В т. 4. 1 и т. 4.4 са посочени правила, първото от които е, че поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държане, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен, а второто, че колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. По дисциплинарното производство в случая не е установено какви са били точните думи и изрази, които е използвал прокурор Братоев по време на разговора си със съдиите Кутрова и Георгиева, а е дадена общо определение, че прокурорът е разговарял на "висок и приповдигнат тон", не е изяснено по какъв начин /с какви думи и изрази/ е изразено несъгласие с постановения от съдия Кутрова акт. Същевременно не се съдържат никакви данни в доказателствата по преписката /включително в обясненията на съдиите Кутрова и Георгиева/, нито е поддържано твърдение в предложението на вносителя - окръжен прокурор административен ръководител на Окръжна прокуратура гр. П., или в решението на дисциплинарния състав, че по време на въпросния разговор прокурор Братоев е използвал думи или изрази, които да съдържат обиди, обидни или унизителни квалификации или определения, или да е използвал жестове, мимики или други невербални изразни средства, които да изразяват такова отношение към съдиите. Също така не е установено при изразяване на несъгласието с постановения от съдия Кутрова акт прокурор Братоев да е използвал думи или изрази, които да съдържат отрицателни квалификации относно професионалните качества и умения на съдията, нито да поставят под съмнение безпристрастността й в конкретния случай. Изказването на прокурора, че съдиите Кутрова и Георгиева са забравили работата си като прокурори и следователи, не може да се приеме като израз на неуважително отношение към съдиите или като негативна оценка на работата им, тъй като липсва индикация за такава оценка в самото твърдение, а то само по себе си не може и да представлява обидно, пренебрежително или неколегиално. Изказаното предположение от прокурор Братоев за това в какъв смисъл ще бъде актът, който ще постанови съдия Георгиева по жалбата против постановлението за прекратяване на ДП № 226/2013 г., постановено от прокурор Братоев, също не може да се приеме за обидно или неколегиално само по себе си, след като няма никаква конкретност относно използвания изказ, няма твърдения за използвани определения или квалификации, нито за изразено твърдение от страна на прокурора за некомпетентност или пристрастност на съдията при постановяване на неговите актове. Изложеното налага извода, че в случая действително не е установено да са използвани думи, изрази или невербални изразни средства, които да съдържат, отразяват или отправят обиди или грубо, обидно или неуважително отношение към съдиите Кутрова и Георгиева. Говореното на "висок и приповдигнат тон" /според използвания израз в решението на дисциплинарния състав/ само по себе си не може да бъде квалифицирано като поведение, нарушаващо правилата за етично поведение на българските магистратите, доколкото подобно говорене може да е в резултат на по-висока емоционалност, на конкретно по-емоционално състояние, на провокация или други подобни, като в тази връзка следва да се подчертае, че нито в решението на дисциплинарния състав или в предложението на вносителя, нито в обясненията на свидетелите, се съдържат твърдения или данни за използване на много висок тон или такъв до степен на крещене, нито за използване на ругатни или други подобни. Оценката за използвания тон при разговора е субективна и при липсата на каквито и да било конкретни данни за използваните думи, изрази и/или други невербални изразни средства, не може да бъде направена преценка, че разговарянето на висок и приповдигнат тон само по себе си представлява нарушение на етични правила и в частност на тези по т. 4.1 и т. 4.4 от КЕПБМ, изискващи вежливост и толерантност в колегиалните отношения с другите магистратите, както и добри обноски и добро държане в служебните контакти. Следва наред с горното да се отбележи, че искането на прокурора да му бъдат дадени обяснения от страна на съдията, който е отменил негов прокурорски акт по досъдебно производство, не съответства в пълна мяра на дължимото толерантно колегиално отношение между прокурора и съдията, тъй като в случаите, при които съдът осъществява контрол върху актове на прокуратурата, мотивите за постановяване на съответния съдебен акт се отразяват в самия акт, а прокурорът следва да се съобрази с този акт по силата на институционалните правила. Доколкото обаче, в конкретния случай, при разговора, иницииран от прокурор Братоев и проведен при неговото посещение в кабинета на съдиите Кутрова и Георгиева, с използване на "висок и приповдигнат тон" от страна на прокурора, не е установено да са използвани обидни думи, изрази или други невербални изразни средства, които да отразяват незачитане, неуважение, пренебрежение или да съдържат обиди или негативни квалификации за другите магистрати, участници в този разговор, не може да се направи обоснован извод за нарушение на правилата за етично поведение, изискващи вежливо и толерантно отношение с колегите, което да представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание. При формирането на този извод от съществено значение е самокритичното отношение на прокурор Братоев към неговото поведение, което е проявено от самото начало на проверката, както и пълното съдействие при провеждане на предварителната проверка и дисциплинарното производство, които обстоятелства са отбелязани както от дисциплинарния състав в решението му по дисциплинарното дело, така и в изказванията на членовете на ВСС, които са били против налагане на дисциплинарно наказание /цитирани по-горе/. Цялостната преценка на установените фактически обстоятелства налага извода, че допуснатото нарушение на етични правила е малозначително и не представлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. Поради това, правилно с оспореното пред съда решение на ВСС по т. 2 от протокол № 4 от 27.01.2016 г. не е наложено дисциплинарно наказание на прокурор С. Б. Настоящият съдебен състав възприема мотивите на ВСС, съдържащи се в изразените становища на членовете на ВСС по време на заседанието на 27.01.2016 г., че поведението на прокурор Братоев не представлява нарушение на правилата за етично поведение на магистратите по т. 4.1 и 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което да се квалифицира като дисциплинарно нарушение и да представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че с описаното поведение на прокурор С. Б. не е допуснато нарушение на т. 4.1 и т. 4.4 КЕПБМ, което да представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Не е осъществен фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ и не е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, както правилно е приел с оспореното решение Висшият съдебен съвет. На последно място следва да се посочи, че оспореното решение съответства на целта на закона. Налагането на дисциплинарно наказание на магистрати не е самоцелно, а по своя смисъл и предназначение е насочено към подобряване на качеството на работата и поведението на отделния магистрат, както и за по-доброто функционирането на съдебната система като цяло. В случая решението на ВСС не противоречи на тази цел, нито има данни да е обусловено от превратно упражняване на власт от страна на ВСС. Поради изложените съображения, жалбата на вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание - окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр. П. против решението на ВСС по т. 2 от протокол № 4/27.01.2016 г., с което не е наложено дисциплинарно наказание на прокурор С. Б. следва да бъде отхвърлена. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение