Решение № 8017 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2020 г.

Решение № 8017 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК, гр. В., чрез проц. си представител юрисконсулт Ц. Х., против решение № 519/29 ноември 2019 г., постановено по адм. д. № 648/2019 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Ц. Й., управител на "Ариел-ТН" ЕООД, в качеството му на възложител на строеж "Сграда със смесено предназначение и подземен паркинг - ІІ етап Корпус А (по СК) между ос 1 и ос 9" и изпълнителен директор на "Инертстрой - Калето" АД в качеството му на строител на обекта, против заповед № ДК-09-Вр-3/29.07.2019 г. на изпълняващия длъжността началник на РДНСК, гр. В.. С оспорената заповед, на осн. чл. 224, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ е наредено спирането на строежа до представяне на одобрени по реда на чл. 154, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ инвестиционни проекти по части Архитектурна и Конструктивна за часта от строежа, конкретизирана в процесния административен акт и заповед за допълване на РС № 149/18 септември 2018 г. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Отменяйки заповедта за спиране на строеж като неправилна решаващият съд е взел предвид, че е налице нарушение на чл. 26 вр. чл. 168, ал. 4 от АПК. Обосновавайки се с приетите по делото доказателства и заключението на вещото лице правилно първоинстанционният съд е извел извод, че от събраните по делото доказателства не се установява, че извършените строително-монтажни работи са със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Заповедта следва да се основава на фактите, отразени в констативния протокол, но и да съдържа мотиви за отделните строително-монтажни работи при какви конкретни отклонения са извършени и защо се квалифицират като съществени. Изложените в обжалвания съдебен акт мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни, почиват върху редовно събрани и относими безспорни доказателства. В тях се намират отговорите на всички касационни основания. Този съд изяло ги споделя и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 600 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав