Решение № 6669 от 6.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Веселина-Н-86- В. Камарашки със седалище и адрес на управление в [населено място], община Котел против решение 16/21.02.2022г., постановено по административно дело 329/2021г. по описа на Административен съд- Сливен, с което жалбата на едноличния търговец против решение за налагане на финансова корекция 20/311/00921/3/01/04/04 с изх. 01-6500/2768 от 29.07.2021 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е отхвърлена. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се излагат подробни доводи в тази връзка. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на оспореното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения административен акт. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Ответникът в касационното производство- заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие представя писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба поради липсата на сочените в нея касационни основания. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в установения от чл.211, ал.1 от АПК срок, срещу решение, което подлежи на касационен контрол и от надлежна страна в производството, за която това решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е решение за налагане на финансова корекция 20/311/00921/3/01/04/04 с изх. 01-6500/2768 от 29.07.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ЕТ Веселина-Н-86- В. Камарашки е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 201 833, 89 лева съгласно точка 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г." В решението е посочено, че дължимата сума възлиза на 201 765,45 лева. С предходно решение 20/311/00921/3/01/04/02 с изх. 01-6500/5610 от 18.09.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 201 833, 89 лева на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. (Наредба 30/2008 г.) поради неизпълнение на договорни задължения по договор 20/311/00921/30.10.2014 г. за осъществяване на проект 20/311/00921 от 16.05.2013 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., сключен с Държавен фонд "Земеделие", с размер на безвъзмездната финансова помощ 237 649,39 лева. С решение 222 от 04.11.2020 г., постановено по адм. д. 223/2020 г., Административен съд- Сливен е отменил решение 20/311/00921/3/01/04/02 с изх. 01-6500/5610 от 18.09.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ само в частта, с която е определен размерът на финансовата корекция. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ползвателят е нарушил както договорните си, така и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало право да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва на основание чл.46, ал.1 от Наредбата. Съдът е съобразил, че Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. е прогласена за нищожна, поради което размерът на финансовата корекция е неправилно определен. Именно поради това е отменил акта само в тази му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне единствено относно размера на финансовата корекция. Решението на АдмС- Сливен е оставено в сила с решение 4105/31.03.2021 г. по адм. д. 265/2021 г. на Върховния административен съд. Именно в изпълнение на посочените съдебни решения е постановено и решението на заместник-изпълнителния директор, което е било предмет на контрол пред първоинстанционния съд. В рамките на съдебното производство е изслушано и прието заключението на вещо лице относно начина на формиране на процесната финансова корекция. С решението си първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията по чл.146 от АПК, обуславящи незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдът е съобразил, че предмет на контрол в производството пред него е единствено размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ и е приел, че този размер е определен правилно от административния орган съобразно т.30 от Приложение І към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. Обжалваното решение е правилно.