Решение № 7214 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10974/2023 г.

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Н. от гр. Брацигово, чрез процесуалния представител адв. Т. Мадина срещу Решение 525/27.09.2023 г. по адм. дело 95/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество за отмяна на издадения административен акт, както и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, чрез главен юрисконсулт Ц. Трифонов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С Решение 525/27.09.2023 г. по адм. дело 95/2023 г. Административен съд Пазарджик е отхвърлил оспорването на К. Д. Н. срещу Решение РС-713-22-113/23.11.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с което се установява конфликт на интереси по отношение на Н., като общински съветник в Общински съвет Брацигово и лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ /отм./, за това, че е гласувала за приемане на решения по т. 2 от Протокол 29 от 08.07.2022г. и по т. 1 от Протокол 930 от 12.07.2022г. на ПКПКОНПИ към Общински съвет Брацигово, с които се отлага приемане на решение по сигнал вх. 002-00- 16 от 06.07.2022г. на Общински съвет Брацигово, подаден срещу нея и съответно се забавя настъпването на евентуални неблагоприятни последици за нея, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ /отм./ и се налага, на основание чл. 71, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./ глоба в размер на 5000,00 лева на К. Д. Н. за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм./, за нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ /отм./, в качеството ѝ на общински съветник в Общински съвет Брацигово и лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ/отм./. За да отхвърли жалбата на Н. срещу оспорения административен акт, съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. Изложил е аргументи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и е съобразен с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че съгласно удостоверение за избран общински съветник 6 от 04.11.2019 г. на Общинска избирателна комисия Брацигово, К. Н. е била избрана за общински съветник в Общински съвет /ОС/ Брацигово за мандат 2019 2023 г. През 2022 г. в ОС Брацигово е постъпил сигнал с вх. 002-00-16/06.07.2022 г. срещу Н. в качеството й на общински съветник и член на Постоянната комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в ОС Брацигово. В сигнала се твърдяло, че в качеството й на директор на Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр. Брацигово за периода от 2009 г. до 2019 г., Н. е назначила съпруга си С. В. Н. на постоянен трудов договор, като му станала пряк работодател. Н. назначила и своя първа братовчедка - З. Й. Д. на постоянен трудов договор. Видно от Протокол 29 от 08.07.2022 г., ПКПКОНПИ към ОС Брацигово в състав - председател и още четирима членове, между които и Н. са разгледали сигнал с вх. 002-00-16 от 06.07.2022 г., а според Протокол 30 от 12.07.2022 г. ПКПКОНПИ към ОС Брацигово в състав - председател и още двама членове, между които и Н., сигналът е бил разгледан отново. Единодушно е било решено сигналът да бъде изпратен в КПКОНПИ, гр. София. С решение КИ-274/14.09.2022 г. КПКОНПИ е образувала производство за установяване на конфликт на интереси по сигнал с рег. ЦУ01/С-713/05.09.2022 г. срещу Н., в качеството ѝ на общински съветник в ОС Брацигово и в това ѝ качество лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ /отм./. Н. е била поканена на изслушване по реда на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ /отм./ във връзка с образуваното срещу нея производство за установяване на конфликт на интереси. Комисията е приела, че в качеството й на общински съветник в ОС Брацигово, К. Н. е лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ /отм./. Според комисията, като е гласувала за приемането на решения по т. 2 от Протокол 29/08.07.2022 г. за използване на юридическа помощ за разрешаване на случая, свързан със сигнал с вх. 002-00-16/06.07.2022 г. на ОС Брацигово, подаден срещу нея, в качеството й на директор на КСДУС в гр. Брацигово и по т. 1 от Протокол 30/12.07.2022 г. на ПКПКОНПИ към ОС Брацигово за препращане на същия сигнал до КПКОНПИ, Н. е упражнила свои правомощия по служба при наличието на свой частен интерес, който може да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на същите. Според Комисията, това е така, защото приетите решения на проведените заседания на ПКПКОНПИ към ОС Брацигово на практика са отложили обсъждането и вземането на решение по сигнал, който се отнася до евентуалното наличие на конфликт на интереси на Н., в качеството й на директор на КСДУС в гр. Брацигово, като първо се изисквало юридическо становище и на следващо място сигналът се препращал на КПКОНПИ за произнасяне. Комисията е приела, че в качеството ѝ на директор на горепосочения комплекс, Н. не е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./, съответно КПКОНПИ не е компетентна да се произнесе относно наличието или липсата на конфликт на интереси в това й качество. Като член на ПКПКОНПИ към ОС Н. е следвало да знае правомощията на комисията и субектите, по отношение на които може да се произнася за наличие или липса на конфликт на интереси, респективно да й е известен фактът, че КПКОНПИ не е компетентна да се произнесе по сигнала. В хода на първоинстанционното производство са били разпитани и свидетели. По делото е безспорно, че К. Н. е лице, което заема публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ /отм./. Първоинстанционният съд е възприел доводите на решаващия състав на КПКОНПИ за наличието в случая на частен интерес на заемащата висша публична длъжност по см. на чл. 6 от ЗПКОНПИ/отм./ - Н. при гласуването на процесните решения. Според съда е налице частен интерес на лицето и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задълженията му по служба. Този извод на първоинстанционния съд не следва да бъде споделен. Съдът е приел за установени трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм./: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов частен интерес, както и възможност частният интерес да повлияе на безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Прието е, че частният интерес се обосновава от възможността Н. да гласува за сигнала да бъде изпратен на КПКОНПИ, като по този начин ще се забави процедурата и упражнява свои правомощия по служба при наличието на свой частен интерес, който може да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на същите. Изведен е изводът, че при упражнените от Н. правомощия по служба в качеството й на общински съветник, същата е реализирала нематериална облага, изразяваща се в помощ, глас и подкрепа в своя полза. Поради това е прието, че е нарушен чл. 56 от ЗПКОНПИ /отм./, като при изпълнение на задълженията си Н. е гласувала в частен интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм./, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Нормата на чл. 53 от ЗПКОНПИ /отм./ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а облага представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие /чл. 54 от ЗПКОНПИ /отм./. От посочената по-горе нормативна регламентация следва извод, че фактическият състав на конфликта на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм./ изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ/отм./, частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ/отм./ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Конфликт на интереси може да има единствено, ако е налице частен интерес за лицето, заемащо публична длъжност, и този частен интерес е свързан с упражняването на неговите властнически правомощия. Достатъчно е лицето, заемащо публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Не е налице частен интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за Н., тъй като по никакъв начин с гласуването си за" тя не е получила каквато и да било облага и по никакъв начин конкретното решение на постоянната Комисия не е благоприятно за нейните интереси, както неправилно е прието в мотивите на обжалвания съдебен акт. Би било благоприятно в случай, че Н. бе гласувала против" да се извърши проверка по сигнала срещу нея. За да се реализира конфликтът на интереси е необходимо, освен обективните елементи на изпълнителното деяние, да е налице и субективният елемент, изразяващ се в умисъл - пряк или евентуален. В случая, такъв умисъл не е налице, тъй като Н. е имала съзнанието, че гласувайки за" дава съгласие относно извършването на проверка по сигнала срещу нея. К. Н. е гласувала безпристрастно и обективно, упражнявайки правомощията си и гласувайки за", а не против". В случая Н. не е реализирала нематериална облага под формата на помощ, подкрепа или глас за себе си. След като липсва някой от елементите на фактическия състав, визирани в чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм./, при наличието на които се поражда конфликт на интереси - частен интерес, то не е налице и конфликт на интереси. Приемайки противното, първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а спорът - решен по същество. По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил вменените му във вина нарушения на чл. 56 от ЗПКОНПИ /отм./. Липсата на конфликт на интереси, констатиран от КПКОНПИ в решението, обуславя и отмяната на акта на административния орган за установяване конфликт на интереси и налагане на глоба по чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./. С оглед изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което решението на КПКОНПИ да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски за двете инстанции от страна на касационния жалбоподател следва да бъде уважено. Предвид представените доказателства договори за правна защита и съдействие в двете инстанции /съответно 1500лв. и 1000лв./ и платежни нареждания за внесена държавна такса /общо 80лв./, размерът на разноските следва да се определи на 2580 лева общо. Присъденото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е за един адвокат, като е съобразен представеният списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,