Решение № 1074 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4847/2012 г.

Решение № 1074 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4847/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 8 от 15.02.2012 г. по адм. дело № 348 от 2011 г. на Административния съд - Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Димитър Михайлов Нейчев, от град Каварна, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Димитър Михайлов Нейчев е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22581 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 14 954,37 лв., недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено от Нейчев общо заявление за единно плащане на площ с УИН 08/230509/28405, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при липса на мотиви и при допуснати съществени нарушения на нормите на АПК и чл. 10, чл. 24 и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Посочил е, че липсват конкретни фактически основания за издаването на акта. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, критериите, въз основа на които е намален размера на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Съдът е приел, че при издаване на акта е допуснато нарушение на нормата по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004, уреждаща реда за извършване на контролни проверки, констатирането на нередности при тези проверки и тяхното документиране, както и от необходимостта от извършване на допълнителни проверки при установени нарушения от земеделския производител. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението е ПРАВИЛНО. Констатираните от административния съд нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и обуславят незаконосъобразността на издадения административен акт. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Административният съд законосъобразно приложил това изключение, като се позовал на данните за грешки на администрацията при прилагане на схемите за директно подпомагане, както и на липсата на доказателства за умишлено неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,