Решение № 11902 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16142/2013 г.

Решение № 11902 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16142/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Лондон-София Кепитъл Инвестмънт Груп" ЕООД, с предишно наименование - "Олимп-Ю. В." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител Юлиана Веселинова Андреева-Иванова, подадена чрез адв. Веска Волева, против решение № 6157/11.10.2013 г. по адм. д. № 4202/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 2171102137/03.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 519/12.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, (Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, считано от 01.01.2013 г.) за отказано право на данъчен кредит в размер на 183 381, 70 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 06, м. 07, м. 08. и м. 09. 2010 г., както и начислените лихви по фактури, издадени от: "К Инженеринг " ЕООД, "Микроконсулт " ЕООД и "Голдън Вали " ЕАД. Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, немотивирано като неподкрепено с годни доказателства. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго решение, по същество, с което да се отмени РА и се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции, включително и адвокатски хонорари, за които са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие, служещи за разписка на клиента. Ответната страна - ДД "ОДОП" - София, оспорва касационната жалба, чрез процесуалния представител юрк. Василев, който желае решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт, издаден на "Олимп-Ю. В." ЕООД, с променено в хода на съдебното производство наименование на "Лондон-София Кепитъл Инвестмънт Груп" ЕООД, с отказан данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици "К Инженеринг" ЕООД, "Микроконсулт " ЕООД и "Голдън Вали " ЕАД, за данъчни периоди: м. 01, м. 03, м. 06, м. 07, м. 08. и м. 09. 2010 г. Мотивите за отказ - недоказани реални доставки, и ненастъпило данъчно събитие - чл. 9, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. За да отхвърли жалбата, съдът е обосновал изводи, че от анализът на доказателствата по делото се установява, че са издадени фактури и е начислен данък, без да са налице фактически извършени стопански операции и няма основание за ползване на право на данъчен кредит, предвид разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Решението е правилно. По първото възражение, поддържано и в касационната жалба, за незаконосъобразното удължаване на сроковете за извършване на ревизията и неспазване сроковете за връчване на актове - нарушения на чл. 114, чл. 117 и чл. 119 ДОПК съдът е извършил фактически анализ и е обосновал мотиви, че в ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения, които могат да се квалифицират като съществени и да обосноват самостоятелно основание за отмяна на РА. Изводите на съда в тази част от решението, са правилни и се възприемат от касационната инстанция. Ревизионното производство е протекло в сроковете по чл. 114, ал. 1 и 2 ДОПК, като актовете - заповеди за удължаване на сроковете на ревизията са връчени на ревизираното лице, независимо от това, че две заповеди са били връчени на една и съща дата - 03.02.2011 г., както и че част от актовете не са връчени в срока по ДОПК, а след изтичането му. Твърдяните формални пороци на ревизионното производство, не са довели до нарушаване правото на защита на ревизирания субект, на който са връчени всички актове в хода на административното производство и му е било осигурено правото на защита срещу всяко процесуално действие на административния орган. По възраженията по същество: По отношение на отказания данъчен кредит по фактура № 392/29.01.2010 г. с предмет - комисионно възнаграждение за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, издадена от "К Инженеринг" ЕООД, фактите са правилно установени. Твърдението в касационната жалба, че е налице осъществена сделка с недвижим имот с купувач "Писофт" ЕООД, не е достатъчно за доказване на посредническа услуга от страна на доставчика по процесната фактура. В хода на оспорване на РА не са опровергани фактическите констатации при ревизията, в резултат на извършени проверки, които не установяват данни за осчетоводени и декларирани приходи от посредническа дейност на "К Инженеринг" ЕООД, който осъществява дейност - довършителни строителни дейности. Не е опровергано и декларираното от управителя на "Писофт " ЕООД обстоятелство, че не познава и не е имал търговски или други взаимоотношения с "К Инженеринг" ЕООД, както и че това дружество няма отношение във връзка с придобитите от него имоти през 2010 г. Експертът по приетата по делото ССчЕ не е открил доставчика на адреса по регистрация, но е извършил проверка в посочена счетоводна къща, обслужваща дружеството-доставчик, и е установил осчетоводяване на фактурата, като приход, но е констатирал, че не са издавани конкретни документи във връзка с тази сделка за осъществен насрещен разход. В хода на ревизионното и на съдебното производство от жалбоподателя, във връзка с процесните доставки се твърди, че проучването и предоставянето на потенциален купувач е строго конфиденциална информация, която е използвана за финализирането на три големи сделки с "Писофт" ЕООД, като единствено по първата "К Инженеринг" ЕООД е получило 75 % от комисионната. По фактурата е извършено и плащане, документирано с вносна бележка № 372/02.02.2010 г. В подкрепа на твърденията си и пред административната и пред съдебната инстанция са представени копия на нотариални актове за извършените от "Писофт" ЕООД три сделки. Видно от мотивите на органите по приходите, при проверка в регистрите на НАП в хода на административното производство е установено, че за периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. от страна на ревизираното дружество към "Писофт" ЕООД са издадени четири фактури за услуги, с данъчни основи общо в размер на 230 060 лева и начислен ДДС в размер на 46 012 лева. Същевременно фактурата, издадена от "К Инженеринг" ЕООД е с данъчна основа 131 431,87 лева и данък в размер на 26 286,38 лева, или комисионната на посредника е 57 % от общата сума, получена от ревизираното дружество. При последователен анализ на така установените данни правилно съдът е приел жалбата в тази част за неоснователна, тъй като не са представени каквито и да е доказателства за фактическо извършване на услугата по процесната фактура нито в хода на ревизионното производство, нито в процеса на административното и съдебно обжалване. Жалбоподателят излага твърдения за строга конфиденциалност на търговските взаимоотношения, с което не допринася за потвърждаване на защитната си теза, поради непредставяне на относими доказателства, свързани с реалността на доставката, каквато твърди, че е налице. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди - м. 03.2010 г., м. 06.2010 г., м. 08.2010 г. и м. 09.2010 г., по четири фактури, издадени от "Микроконсулт" ЕООД жалбоподателят релевира теза за необходимост от набиране на оферти за продажби на недвижими имоти в страната. Твърди, че предметът на сключения договор е събиране, селектиране, проучване и разграничаване на една от друга на оферти за продажба от собственици, които рекламират самостоятелно своите недвижими имоти в сайтовете за продажби. Не са представени доказателства, че така описаните дейности са били реално извършени, не са представени доказателства за получен резултат от някоя от тези дейности, както и за това как е формирана стойността на услугата. Експертът по приетата ССчЕ не е извършил проверка на счетоводство на доставчика, поради ненамирането му на адреса и това е възпрепятствало даване на отговор на поставената задача по определението за възлагане на експертиза. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да са налице фактически извършени стопански операции, няма основание за ползване на право на данъчен кредит, предвид разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС, вр. чл. 9, ал. 1 ЗДДС. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Съдът е изложил мотиви и за липса на противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, конкретно с решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, т. 63, в която е посочено, че държавите-членки следва да проверят декларациите на данъчно задължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (Решение от 17 юли 2008 г. по дело № С-132/06, т. 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело № С-188/09, т. 21) и т. 64 в която е посочено, че за тази цел Директива 2006/112 ЕО и по-конкретно чл. 242 от нея задължава всяко данъчно задължено лице да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. В случая, за да установят реалността на документираните услуги, с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ДОПК, вменяваща задължение на органите по приходите да събират служебно доказателства, от ревизиращия екип са инициирани насрещни проверки на горепосочените доставчици, за целите на които са изготвени и връчени по надлежния ред ИПДПОЗЛ. В отговор на тези искания са представени доказателства (фактури, договори, протоколи, обяснения и други), съставляващи доказателствата по административната преписка, приета по делото. Извън тези доказателства, в хода на съдебното оспорване е допусната и приета по искане на оспорващия съдебно-счетоводна експертиза и са разпитани двама свидетели - св. Кръстев и св. Найденов, които са дали показания в качеството си на работещи, съответно в "Микроконсулт" ЕООД и "К Инженеринг" ЕООД, но показанията им не установяват конкретни и релевантни за спора факти. Съвкупната преценка на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, не установяват по безспорен начин, че издадените от доставчиците "К Инженеринг " ЕООД и "Микроконсулт " ЕООД фактури документират реално извършени доставки на услуги. В случая се касае за установяване на правнорелевантните за спора факти, а именно: доставчикът да е разполагал със съответната възможност да извърши фактурираната услуга, като по този начин е престирал на получателя реално изпълнен от него резултат. Тези факти по отношение на процесните фактурите, не са установени. В подкрепа на този извод е и приетото от съда заключението на ССчЕ, със задачи поставени от процесуалния представител на оспорващото дружество, което посочва, че за "Микроконсулт" ЕООД липсват документи, доказващи извършени разходи и в проверяваното дружество няма изградена система и оперативна отчетност, с която да се проследи колко сделки са осъществени от представените оферти, а "К Инженеринг" ЕООД не е открит от вещото лице на адреса по регистрация, но е извършена проверка в посочена счетоводна къща, обслужваща дружеството-доставчик, и е установено от вещото лице осчетоводяване на фактурата, като приход, но е констатирано, че не са издавани конкретни документи във връзка с тази сделка за осъществен насрещен разход. Проверените от вещото лице първични счетоводни документи сами по себе си не доказват наличието на извършени доставки по смисъла на закона. Издаването на фактури не представлява самостоятелно данъчно събитие, нито доказва извършването на доставката. Недоказаният факт е неосъществен факт, с оглед на което правилно е прието от съда, че жалбата е неоснователна и в тази част. За данъчен период м. 09.2010 г. е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Голдън Вали" ЕАД. В тази част от решението съдът е изложил самостоятелни мотиви относно липсата на предпоставки за приспадане на данъчен кредит като е приел, че в разглеждания случай, независимо дали е налице законова възможност или не за прехвърляне на собственост върху паркоместа, договореното между страните може да се разглежда като услуга по смисъла на легалното определение съгласно ЗДДС, доколкото не е стока и е налице определена стойност. В случая липсват доказателства за реалното изпълнение на посочената услуга. Само от наличието на предварителни договори не може да се обоснове извод, че паркоместата са съществуващи, както и че са предоставени за използване по някакъв начин. Дори да се приеме, че с фактурите се документира авансово плащане, за жалбоподателя не се следва право на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е анализирал и приложил относимата към процесния данъчен период законова разпоредба, съгласно която авансовото плащане не е приравнено на данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Следователно, с плащането се поражда задължение за начисляване на данъка, а не се регистрира възникване на данъчно събитие. В ревизионното производство, както и в съдебното не е доказано реалното осъществяване на услугата - предоставянето под каквато и да е форма на ползването и разполагането със съществуващо паркомясто, във връзка с което са издадени и фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Следователно, авансовото плащане не може да се разглежда като плащане по облагаема доставка, респ. като плащане извършено във връзка с данъчно събитие, преди последното да възникне, тъй като, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчно събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги. Съдът се е разграничил от мотивите на административния орган за нищожност на сделката, поради липса на предмет и е изложил мотиви за законсъобразност на отказа при липса на предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. ал. 7 ЗДДС, поради което изложените в тази част от касационната жалба доводи за неоснователни. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е законосъобразно, правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на ответната дирекция за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция не следва да се уважава, тъй като такова е присъдено в размер на 4 113, 30 лв. от първоинстанционния съд и същото е за цялото съдебно производство, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение