Решение № 6981 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2014 г.

Решение № 6981 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационни жалби на "Д Транс" АД гр. Варна и на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП. Касаторът и. д. директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП обжалва решението, постановено по адм. дело № 3068/2013 г. по описа на Административен съд Варна в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 031300033/25.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна и са присъдени разноски в негова тежест. В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част - относно установена реалност на доставка по фактура, издадена от "Модерн консулт" ЕООД. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - "Д Транс" АД гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Бодева, оспорва основателността й. Касаторът "Д Транс" АД гр. Варна обжалва решението, постановено по адм. дело № 3068/2013 г. по описа на Административен съд Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 031300033/25.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна и са присъден разноски в негова тежест. Касаторът оспорва правилността на съдебното решение като твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява реалност на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от директора на Д "ОДОП" Варна и за неоснователност на касационната жалба, подадена от "Д Транс" АД гр. Варна. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Предмет на касационно обжалване е решението на Административен съд Варна, постановено по съдебно обжалване от страна на ревизирано лице /РЛ/ -" Д Транс" АД гр. Варна на РА № 031300033/25.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 355/29.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, относно установени задължения на "Д Транс" АД гр. Варна за данъчни периоди м. 07.2011 г. и м-08.11 г. в размер общо на 59 900 лв., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Модерн консулт" ЕООД, "Искра електротрейд" ООД и Транс травел груп" ЕООД, ведно със съответната лихва за забава. По жалбата на и. д. д директор на дирекция "ОДОП" Варна. Този касатор обжалва решението на АС Варна в частта, в която е отменен РА № 031300033/25.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, в която на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 07.2011 г. в размер на 27 500 лв. главница по една фактура № 0.... 049/29.07.2011 г., издадена от "Модерн консулт" ЕООД. За да отмени РА в тази част, съдът се е позовал на приетите в хода на съдебното оспорване две заключения на съдебно-счетоводна, съдебно-техническа, както и на приетите писмени доказателства, приложени към административната преписка, събрани от ревизиращия орган и тези, представени от доставчика и от ревизираното лице в хода на ревизията, както и в хода на съдебното производство, от обобщеният анализ на които е извел извод, че реалността на доставките по процесната фактура е доказана и РА е незаконосъобразен в тази част. Решението на АСВТ, в частта предмет на касационен контрол, е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания. При преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът е достигнал до обосновани изводи за установеност на извършената доставка на услуги по процесната фактура и оттам при правилно приложение на материалния закон е направен законосъобразен извод за настъпило данъчно събитие и за правомерно начисляване на данъка /ДДС/. При наличие на останалите предпоставки и липса на други пречки, правилно е прието, че са налице условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА като незаконосъобразен в тази му част съставът на АС Варна е постановил правилно решение. Не са основателни оплакванията в касационната жалба. Съдът на първо място е отчел, че процесната фактура е издадена във връзка с търговски отношения между доставчик и получател по силата на договора проектиране от 27.05.2011 г., по който РЛ е възложител на услуга - предпроектно проучване за генерален план на вилно селище в гр. Варна, местност Прибой, ПИ 1618. По силата на уговорките в договора заплащането и приемането е извършено с издаване на фактура и подписване на приемо-предавателен протокол, какъвто е налице от 27.07.2011 г. установено е по безспорен начин, че възложителят е собственик на имота в местност Прибой, придобит през 2009 г. Въз основа на извършените проверки от вещото лице и даденото експертно заключение по приетите съдебно-счетоводни експертизи, се установява, че доставчикът е, включил издадената фактура в дневника си за продажби за м. юли 2011 г. и в СД по ЗДДС за същия период. Установена е кадрова обезпеченост от страна на доставчика за извършване на уговорената услуга - по силата на граждански договори с арх. Ричард Хочевски и арх. техн. Стойка Наумова. И за двете лица е установена възможност и правоспособност за извършване на предпроектно проектиране, същите са дали обяснения във връзка с извършените от тях дейности по обекта. Установено е заплащане на договорено възнаграждение по гражданските договори, както и деклариране на получените възнаграждения от двете наети лица от доставчика "Модерн консулт" в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г. По делото са събрани неоспорени писмени доказателства - обяснителна записка, чертежи за разпределение на етажите, заверени от арх. Хочевски като лице с ограничена проектантска правоспособност, скица на проучването, установяващи изпълнението на поръчката като краен резултат и то именно от лицата, наети от изпълнителя- доставчик по граждански договор за релевантния период. При събраните доказателства и пълно установената фактическа обстановка изводите на съда, че са налице достатъчно доказателства за извършване на услугата от доставчика, издал фактурата, са обосновани. Изложени са аргументи във връзка с неприемане на направените изводи на приходните органи за липса на реалност, които изводи са наведени от касатора като касационни оплаквания. Оплакванията са неоснователни. При съвкупна преценка на всички доказателства и доказателствени средства съдът правилно е счел, че доставката е реална. Установено е уговарянето, извършването й, както и приемането на изработеното, към който момент по правилата на ЗЗД договорът се счита изпълнен. Установена е и кадровата обезпеченост на доставчика предвид сключените граждански договори и извършените по тях плащания. Предметът на договаряне не е конкретизиран в издадената фактура, но доколкото този предмет е индивидуализиран в договора, към който препраща и в приемо-предавателния протокол, не е налице порок-липса на предмет. Уговореното и приетото изпълнение е ясно относно съществените елементи - страни, обем, вид на работата, обект и възнаграждение. Наведените от касатора доводи за липса на установеност на плащане, което да е получено от доставчика са неоснователни предвид ирелевантността на наличието или липсата на плащане по отношение на фактическия състав на осъществена доставка по чл. 9 ЗДДС, както и по отношение на правомерното начисляване на данъка. Наведените едва с касационната жалба доводи за данъчна измама и злоупотреба с права предвид значителното разминаване в стойността на разхода, направен от доставчика във връзка с превъзлагане на проекта и изпълнение на услугата и уговорената цена доставката по процесната фактура също са неоснователни. Голямата разлика в стойността на разходи и приходи сама по себе си не е неправомерна и не е обстоятелство, съставляващо част от състав на данъчна измама. При наличие на съмнение приходните органи е следвало да изложат твърдения в тази връзка, да проявят процесуална активност и да установят наличие на данъчна измама при условията на пълно доказване, в която връзка по делото не са събрани доказателства, не са установени релевантни факти. Навеждането на твърдения и доводи за факти, различни от установените в първата съдебна инстанция, е недопустимо в касационната инстанция предвид забраната да нови фактически установявания по смисъла на чл. 220 АПК. Предвид изложеното дотук касационният съд намира решението на АС Варна, в частта, в която се обжалва от директора на дирекция "ОДОП" Варна, за правилно, поради което същото следва да се остави в сила в тази си част. По жалбата на "Д Транс" АД гр. Варна. Този касатора обжалва решението на АС Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 031300033/25.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, в която на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 07.2011 г. по три фактури № № 10.... 434/29.07.2011 г., 10.... 435/29.07.2011 г. и 10..... 436/29.07.2011 г., издадени от "Транс травел груп" ЕООД, както и са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 08.2011 г. по една фактура № 00000544/29.08.2011 г., издадена от "Искра електротрейд" ООД. Административният съд, за да отхвърли жалбата на дружеството, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. За да постанови този резултат, съдът е възприел като свои фактическите установявания на приходните органи и е позовал решението си на събраните доказателства в хода на ревизионното и съдебно производства. По отношение на доставчика "Транс травел груп" е установено, че трите фактури са издадени с предмет услуги, съответно - "обслужващ персонал по договор", "текуща поддръжка по договор" и "наем на МПС". Първите две фактури са издадени във връзка с изпълнение на два договора от 03.01.2011 г., сключени между РЛ като възложител и "Транс травел груп" ЕООД като изпълнител, по силата на които изпълнителят се задължава да извършва цялостна текуща поддръжка на собствения на възложителя обект - сграда в гр. Варна - текуща поддръжка, контрол и хигиенизиране, срещу месечна цена от 5000 лв., както и да организира вътрешния ред в същата сграда - контрол, уведомяване, поддръжка на зелени площи, срещу заплащане на месечна цена от 5000 лв. Съгласно заключението на ССчЕ имотът, обект на договорите е собственост на РЛ като административна сграда - ДМА, въведен в експлоатация през 2009 г., през 2011 г. са отчитани разходи във връзка с експлоатацията му, както и приходи от наеми и услуги. Третата фактура е издадена във връзка със сключен между страните договор за наем на МПС от 01.06.2011 г., по силата на който РЛ наема собствения на доставчика лек автомобил КИА K2700, рег. № СА 4031СА за временно ползване при дневна наемна цена от 166,67 лв. без ДДС. Представен е договор за лизинг от 08.09.2006 г. с клауза за придобиване на автомобил, по силата на който "Транс травел груп" е лизингополучател за лек автомобил КИА К2700. Установено е, че доставчикът е имал две наети лица по трудов договор като по заявление на едното от тях - помощник -управителя, се установява, че е ползвал служебен автомобил и не е бил командирован на конкретен обект. Въз основа на заключенията на приетите съдебно-счетоводни експертизи се установява, че доставчикът е начислил счетоводно приходи по трите фактури за услуги, които са участвали при формиране на ФР за 2011 г., начислил е ДДС по тях, включил е фактурите в дневника за продажби за м. юли 2011 г. и в СД по ЗДДС за същия период. При така събраните доказателства съдът е направил необоснован извод, че не е установена кадрова и техническа обезпеченост на доставчика за извършване на уговорените услуги. Услугите по текуща поддръжка на административна сграда са от вид и характер, за които е достатъчно да бъдат осъществени от персонала на доставчика, за който има данни да е нает в релевантния период. По отношение на наетото МПС се установява техническа обезпеченост за предоставянето му под наем предвид установените права на доставчика върху такъв автомобил. Обстоятелствата дали автомобилът е използван, от кое лице е управляван, притежава ли същото пълномощно, издавани ли са пътни листа за маршрути, са ирелевантни за реалността предвид вида на доставката - отдаване под наем. Доставката е за целите на извършваната от получателя икономическа дейност. Установено е също, че получените услуги са използвани във връзка с последващи облагаеми доставки при получателя - отдаване под наем на офиси в административната сграда, което е видно от отчетените приходи за периода. Относно направените разходи за обслужване и поддръжка са отчетени съответните разходи за същия период. Само въз основа на липсата на данни за достатъчна кадрова обезпеченост на доставчика не може да се обоснове извод, че същата не е извършена от него. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Случаят е сходен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. По изложените съображения касационният съд намира решението на АС Варна, в частта по отношение на РА относно доставки от "Транс травел груп" ЕООД за незаконосъобразно. Съдът е направил необосновани изводи въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства относно възможностите на доставчика да осъществи услугите, по които са издадени трите процесни фактури. Въз основа на тези изводи съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи във връзка с неправомерно начисляване на данъка по процесните фактури и оттам за наличие на отрицателна предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Решението следва да бъде отменено в тази си част. По съществото на спора следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт в същата част. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъка, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. По отношение на доставчика "Искра електротрейд" ЕООД е установено, че издадена една фактура през данъчен период м. 08.2011 г. по договор за отговорно пазене от 02.05.2011 г. между РЛ като възложител и Искра електротрейд" ЕООД като изпълнител за осъществяване на отговорно пазене на обект - ПИ 1618 в гр. Варна, местност Прибой, ведно със сградите и съоръженията в обекта. От насрещните проверки на наетите лица при изпълнителя не е установено същите да са извършвали дейността, представляваща предмет на уговорената услуга, нито е установено тази дейност да е извършвана с други лица. Съгласно първото заключение на приетата ССчЕ не се установява доставчикът да е отчел приходи за фактурираната услуга, нито такива приходи да са участвали при формиране счетоводния му финансов резултат за периода, както и да е начисляван ДДС като задължение към бюджета. При така установените обстоятелства съдът е направил извод, че не се установява кадрова обезпеченост на доставчика да осъществи договорената услуга. Изводите са обосновани. Предвид спецификата и вида на договорените услуги - отговорно пазене, охрана, изискващи извършването им от лица, притежаващи специална квалификация или подготовка, обосновано съдът е приел, че не е установено при условията на пълно доказване извършване на услугата от такива лица. Изводите за неустановена реалност по тази фактура са направени в съответствие със събраните доказателства и доказателствени средства. Решението на АС Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт, с който са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 08.2011 г. е правилно и следва да се остави в сила в тази си част. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на дружеството - жалбоподател - в размера над 370 лв. до 1661,17 лв. Съответно, за първата инстанция следва да се присъдят допълнително за разноски в полза на дружеството сума в размер на 612 лв. - според размера на направените разноски и уважената част от жалбата, а за касационната инстанция - в размер на 849 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение