Решение № 8365 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1901/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Николаево, чрез неговия пълномощник, срещу решение 347/19.10.2023 г. по адм. дело 30/2023 г. на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу издадения административен акт и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба Хипер врати ЕООД в писмен отговор, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Хипер врати ЕООД срещу заповед РД-01-58/28.02.2022 г. на кмета на Община Николаево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконни строежи Рампи 3 бр., намиращи се в имот с идентификатор 51648.501.2295 по КККР на гр. Николаево с начин на трайно ползване второстепенна улица, извършени от Хипер врати ЕООД без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната писмена форма с реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон. Незаконосъобразно административния орган се е позовал на констативен акт съставен в различно производство по реда на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, което вече е завършило с издаване на окончателен административен акт. Освен това назначената от кмета на общината работна група не е съставена от длъжностни лица, притежаващи съответната компетентност съгласно чл. 223, ал. 2 ЗУТ (визирайки заместник-кмета и главния архитект на общината). Като отделно основание за незаконосъобразност на заповедта, в нея липсва прецизно описание на обектите, предмет на премахване. Констатираните рампи от доказателствата по делото се установява, че са били съществуващи и не е ясно дали са били разширявани. В констативния акт липсва достатъчно ясна окомерна скица или схема, която да отразява точните размери и местоположение на рампите. Липсата на конкретизация представлява съществен порок на заповедта, водещ до неяснота на волята на административния орган и основание за отмяна на неговия акт само на това основание. Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустима жалба от лице с правен от обжалване интерес адресата на оспорената заповед. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Предвид изложеното и при липса на каквито и да е доводи в касационната жалба, обосноваващи тезата за недопустимост на съдебният акт, възраженията на административния орган в тази част са формални и неоснователни. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Издадената заповед и представеният с административната преписка констативен акт 1/26.03.2021 г. не дават достатъчна възможност да се конкретизира подлежащото на премахване строителство. По даденото от административния орган описание то представлява 3 броя рампи, изградени в поземлен имот с идентификатор 51648.501.2295 по КККР на гр. Николаево, които в северната си част са към имот с идентификатор 51648.501.1056 и се преустройват за нуждите на дружеството жалбоподател, като според констативния акт се разширяват. Разположението на строежите е обозначено на окомерна скица, представляваща извадка от кадастралната карта с означаване с прекъсната линия и посочване с маркер на позицията им в имота. От оскъдното описание на строежите и от констатациите за тяхното съществуване и разширяване за нуждите на новия собственик на производствената сграда в имот с идентификатор 51648.501.1056, от заповедта не става ясно каква част от тях подлежи на премахване целите рампи или само тяхното разширяване. Липсата на отразяване на използваните строителни материали, дължина, ширина и височина на строежите или снимков материал, допълнително затрудняват разграничаването им. Следователно, процесните строежи Рампи не са достатъчно индивидуализирани за безспорно определяне на действителното им положение и не е ясно каква част от тях подлежи на премахване целите, или само неконкретизираната разширена част от тях, водейки до неясно изразяване на волята на административния орган. Настоящият състав не споделя останалите правни изводи на съда за незаконосъобразност на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 във връзка с чл. 223, ал. 2 ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на общината или района. Редовното изготвяне на констативен акт е абсолютна процесуална предпоставка за издаването на законосъобразна заповед за премахване на незаконно строителство. По делото безспорно е доказано съставянето и подписването на Констативен акт 1/26.03.2021 г. от служители на общината. Обстоятелството на използването на един констативен акт в процедурата по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ за спиране на строителството и забраняване достъпа до строежа и настоящата по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за нареждане премахването на незаконно изградения строеж, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нормите на чл. 224а, ал. 2 и чл. 225а, ал. 2 ЗУТ касателно условието за издаване на окончателна заповед поставят идентично изискване за съставяне на констативен акт от служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. В случая, констативният акт се отнася за едни и същи обекти и съответно реда за неговото изготвяне по цитираните разпоредби е еднакъв. Освен това в заповедта има препращане към конкретния констативен акт. Необоснован е и правният извод на административния съд, че двама от изготвилите констатавния акт заместник-кметът и главният архитект на общината, не попадат в категорията служители на общината. Формалното отбелязване на липсата им на компетентност да осъществяват функции по проверка на имоти за извършено незаконно строителство се опровергава и от възложеното по закон правомощие именно на главния архитект да издава разрешения за строеж по реда на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, поради което същият следва да разполага с необходимите професионални качества да установи наличието на нарушения по ЗУТ. В разжглеждания аспект съдът неправилно е обсъждал търпимостта на обекта, доколкото това е възможно само за ясно индивидуализирано незаконно строителство. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна, съдът е приложил материалния закон правилно. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба Хипер врати ЕООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,