Решение № 10349 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10843/2012 г.

Решение № 10349 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10843/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Ренесанс-КПДТ-Кирил Жендов" против решение № 1896 от 17.07.2012 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 968/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт (РА) № 081102443/14.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с решение № 953/16.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, с който на дружеството за данъчен период м. 12.2009 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 7172,64 лв. и лихва за забава в размер на 1294,77 лева. Със същото решение, жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 588,70 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на жалбата следва, че наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска се присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е ревизионният акт, индивидуализиран по-горе, в частта, в която не е признато наличието на вътреобщностна доставка по фактура № 10...92/14.12.2009 г., издадена от ревизирания субект на румънското дружество "PIONEER HI-BRET SEEDS AGRO SRL VAT" с предмет 50% плащане по договор на стойност 22 003,88 евро. Приходният орган е тълкувал клаузите на договора PIONEER № К9018 от 09.02.2009 г., сключен между "PIONEER HI-BRET SEEDS AGRO SRL VAT" и жалбоподателя в качеството му на култиватор. Съгласно договора, българският търговец се задължава да засее хибридния парцел на площ 500 хектара и през 2009 г. да произведе реколта от семена. Установено е, че съгласно договора базовите семена са предоставени от румънското дружество, като последното си запазва собствеността върху тях, а производството се осъществява под контрола на служители на клиента и произведените семена се предават на него. Установено е, че плащането е извършено по банков път, както и че стоката е получена в Румъния. Констатирано е, че стопанската операция при ревизираното лице е отразена като продажба, а в регистрите му като ВОД. Въз основа на направените констатации приходният орган е приел, че в случая се касае за доставка на услуга, свързана с недвижим имот и мястото на изпълнението й следва да се определи съобразно нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Тъй като слънчогледът е отгледан на земя, находяща се в България е направен извод, че мястото на изпълнение е на територията на страната и попада в обхвата на чл. 12 от ЗДДС. На тези фактически основания и на осн. чл. 86, ал. 1 и 2 вр. с чл. 25 и чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е начислил на жалбоподателя за данъчен период м. 12.2009 г. ДДС в размер на 7172,64 лв. по фактура № 10...92/14.12.2009 г. Административният съд е тълкувал разпоредбите в договора между ревизирания субект и неговия румънски контрагент, приемайки, че дейността, извършена от жалбоподателя няма характер на производство и продажба на слънчогледови семена, а на услуга по тяхното производство. Съдът е посочил, че румънското дружество не прехвърля собствеността, нито върху базовите семена, нито върху произведените от тях слънчогледови семена, а възнаграждението за жалбоподателя е такова за положен труд. Аргумент в подкрепа на своя извод, съдът черпи и от обстоятелството, че базовите семена и други помощни средства са предоставени от страна на клиента. Съдът е посочил също така, че съобразно уговорките в договора, жалбоподателят е следвало да предаде, а не да продаде произведеното количество слънчогледово семе. Съдът се е позовал и на констатацията на вещото лице, че в счетоводството на жалбоподателя, в сметката за отчитане на разходи за производство, няма калкулационна сметка "семена". Съдът е възприел извода на приходния орган, че става въпрос за доставка на услуга с място на изпълнение на територията на страната, поради което дължимият ДДС за доставката следва да се начисли и внесен в страната. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като правилно. Съдът е извършил задълбочен и обективен анализ на клаузите на договора, сключен между жалбоподателя и румънския му контрагент, въз основа на който анализ е достигнал до обоснования извод, че договорът е за услуга по производство и предаване на слънчогледови семена. Видно още от предмета на договора е, че той е за производство на хибридни семена PINEER. Задълженията на ревизирания субект по договора е да засее парцел с родителски форми, собственост на PINEER и да изпълни специфични действия съгласно производствената технология PINEER. Следователно, сключеният договор е такъв за изработка, с материали, предоставени от възложителя. Съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС в приложимата редакция на разпоредбата, а именно към ДВ, бр. 113/2007 г. мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект - мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. Следователно, относно процесната доставка, правилно е прието, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, поради което за нея е дължим ДДС от доставчика и лихва за несвоевременното му внасяне. Неоснователно е позоваването от касатора на начина на осчетоводяване на прихода от сделката при жалбоподателя. Характерът на сделката, респективно характерът на възнаграждението по нея се определя не от начина на осчетоводяването, а от клаузите на договора, сключен между страните. Не може да бъде споделен и доводът на касатора за неоснователност на аргумента, че договорът между страните е такъв за услуга, тъй като собствеността на базовите, семена, предоставени от румънската фирма се запазва. За целите на ЗДДС е от значение, че срещу предаването на базовите семена и към момента на предаването им не е налице насрещна еквивалентна престация от страна на българското дружество, следователно не е налице договор за доставка към този момент, а само извършване на едно от многото фактически действия, от които се състои доставката на услуга в конкретния случай. Важно и съществено в случая е обстоятелството, че целеният резултат от румънския контрагент е, не да получи насрещна парична престация за предоставените средства и материали, а чрез тях и уменията, и капацитета (земята и климатичните условия), с който разполага българското дружество, да се достигне до изработката (производството) на базовите семена, които да му се предадат. Следователно в конкретния случай, предаването на произведените семена не е самостоятелна доставка, а то е фактическо действие, което е част от съдържанието на основната доставка, която е производството за другиго (за румънския контрагент) на тези семена. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд