Решение № 14953 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6265/2012 г.

Решение № 14953 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6265/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Стара Загора, срещу решение № 33 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 337/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, четвърти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата - Елена Василевна Янколова, от гр. Казанлък, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 33 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 337/2011 г., Административен съд - гр. Стара Загора, четвърти състав, е отменил решение № 7 от 14.06.2011 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Стара Загора, както и потвърденото с него Разпореждане № 232-00-758-1 от 13.05.2011 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Стара Загора и е изпратил делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество при съобразяване с указанията, отразени в мотивите на решението. Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като и не е направил верен прочит на същите с оглед правнорелевантните факти за спорните правоотношения. По първоначалното дело е било установено, че трудовото правоотношение между "Имоти инвест" ЕООД, гр. Казанлък и Елена Василевна Янколова, от гр. Казанлък, е било прекратено, считано от 01.04.2011 г. На 09.05.2011 г. тя е подала заявление вх. № 232-758 за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, в което е посочила, че има отпусната пенсия от Украйна, но при нея не се вземал предвид осигурителния й стаж в България. Административният орган е приел, че отпусната пенсия за старост от Украйна е пречка за получаване на обезщетение за безработица. Разпореждане № 232-00-758-1 на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Стара Загора, е издадено на 13.05.2011 г., а решение № 7 на Директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Стара Загора - на 14.06.2011 г. Приложими за спорните правоотношения са разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 КСО, в редакцията им, обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Спорът по първоначалното дело е бил относно текста на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, с който се въвежда забрана за изплащане на обезщетение за безработица на лица, които имат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Последващата редакция на тази текст, обн. в ДВ, бр. 100 от 2011 г., е в сила от 01.01.2012 г. и не е приложима за спорните правоотношения. За да се даде правилен отговор на въпроса представлява ли отпусната от Украйна на Янколова пенсия "за вiком" такава за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране, следва събраните по делото доказателства да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и едва след това да се издири и приложи материалният закон. По административната преписка се съдържа заявление № 12828 от 12.04.2010 г. за отпускане на лична пенсия за старост от Украйна. Попълнени са двуезични формуляри съгласно Договора от 04.09.2001 г. между Република България и Украйна за социално осигуряване, като исканата пенсия на украински е посочена "за вiком", а на български "за осигурителен стаж и възраст". Към изпратената до компетентния орган в Украйна преписка се съдържа и справка за трудовия и осигурителния стаж на Янколова в България. Във връзка с определение от 25.01.2012 г. на решаващия състав на Административен съд - гр. Стара Загора, Националният осигурителен институт, Дирекция "Международни спогодби" е отправила запитване до Пенсионния фонд на Украйна относно отпуснатата на Янколова пенсия. Отговорът, обективиран в писмо изх. № 28248/08-20 от 13.12.2011 г., е представен по делото от НОИ в оригинал и в легализиран превод. В него изрично е посочено, че съгласно чл. 11 от Договора от 04.09.2001 г. между Република България и Украйна за социално осигуряване и чл. 26 от Закона на Украйна "За общозадължително държавно пенсионно осигуряване" от 09.03.2003 г. на Янколова от 26.03.2010 г. (след достигане на общоустановената за жени пенсионна възраст от 55 години) е определена част от пенсия за възраст и осигурителен стаж, придобит на територията на Украйна, представляващ 2 години, 7 месеца и 13 дни. В същото писмо е пояснено, че правото на пенсия за прослужени години се определя от Закона на Украйна "За пенсионно осигуряване". Съгласно чл. 51 от този закон, пенсиите за прослужени години се определят за определени категории граждани, заети в дейности, чието изпълнение води до загуба на професионална правоспособност или пригодност преди настъпване на възрастта, която дава право на пенсия поради възраст. В писмото също така изрично е казано, че Янколова не се отнася към категориите лица, които имат право на определяне на пенсия за прослужени години. От изложеното дословно по-горе съдържание на писмо изх. № 28248/08-20 от 13.12.2011 г. на Пенсионния фонд на Украйна става ясно, че на Янколова е отпусната част от пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответстваща на осигурителния й стаж в Украйна. Пенсията не е за ранно пенсиониране. Съгласно чл. 11 от Договора от 04.09.2001 г. между Република България и Украйна за социално осигуряване всяка от договорените страни изчислява размера на пенсиите и ги изплаща само за осигурителен (трудов) стаж, придобит в съответствие с прилаганото от компетентната институция законодателство. След като Янколова има отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от Украйна, то тя не отговаря на изискването на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, в редакцията му, действаща през 2011 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се отменя. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което вместо отмененото решение се постановява ново по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,