Решение № 12440 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Даритков против решение 307 от 09. 03. 2023 г. по адм. дело 411/ 2022 г. на Административен съд Варна, с което е отменена заповед 18-2604/05.03.2021 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, въпреки липсата на искане в този смисъл и въпреки че жалбата е подадена след предвидения 14-дневен срок за оспорване на акта. Излага и съображения за необоснованост на съдебния акт и постановяването му в противоречие с материалния закон. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбата на областния управител против заповедта на началника на СГКК- Варна да бъде отхвърлена. Ответникът областен управител на област с административен център Варна оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър Варна и Е. Савова не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд - Варна е недопустимо по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на областния управител на област с административен център Варна с искане за прогласяване на нищожност на заповед 18-2604/05.03.2021 г. на началника на СГКК- Варна. В този смисъл са петитумът на жалбата и твърденията в обстоятелствената част. Без да има искане от жалбоподателя, с определение 881/ 22.03.2022 г. съдът приема, че жалбата следва да се счита подадена в 14-дневния срок по чл. 54, ал. 6 ЗКИР за оспорване на административния акт и дава възможност на жалбоподателя да уточни искането си като посочи дали желае единствено прогласяване на заповедта за нищожна или при условията на евентуалност претендира и отмяната й. След уточняваща жалба от 01.04.2022 г., с петитум, съответстващ на указанията, съдът разглежда оспорването и с решението, предмет на обжалване, отменя като незаконосъобразна заповедта на началника на СГКК-Варна, без да обсъжда доводите за нищожност на същата. При тези факти настоящата инстанция приема, че решението е недопустимо, тъй като административният съд се е произнесъл по жалба, с каквато не е сезиран и същевременно не е разгледал жалбата, с която е сезиран. В нарушение на диспозитивното начало (чл. 126 АПК) подадената до съда жалба с искане за прогласяване на нищожността на заповедта на началника на СГКК- Варна не е разгледана и по нея липсва произнасяне. При ясно и точно посочено искане, което кореспондира с обстоятелствената част на жалбата, първоинстанционният съд в нарушение на чл. 158, ал. 1 АПК недопустимо насочва жалбоподателя да промени искането си пред съда и да претендира отмяна на административния акт, като предварително го уведомява, че ще приеме, че жалбата е подадена в срок, независимо от липсата на твърдения в този смисъл (определение 881/ 22.03.2022г.) и въпреки данните за съобщаване на заповедта на началника на СГКК Варна няколко месеца преди подаване на жалбата (л. 42- 45 от делото). След като жалбата е коригирана в съответствие с указанията, съдът се произнася само по новото искане за отмяна на административния акт и с решението, предмет на оспорване, отменя заповедта на началника на СГКК- Варна. Като постановено по жалба без съответно искане решението на административния съд е недопустимо и подлежи на обезсилване. С оглед обстоятелството, че по искането за обявяване на обжалваната заповед за нищожна липсва произнасяне, на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Допълнително, в подкрепа за извода за недопустимост на съдебния акт, следва да се посочи, че производството пред административния съд е образувано по нередовна жалба. Жалбата е подадена от областния управител на област с административен център Варна, който е териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА и същевременно представлява областната администрация Варна като юридическо лице (чл. 57, ал. ал. 2 и ал. 3 ЗА). Съгласно представените актове за държавна собственост, на областна администрация Варна са предоставени в управление самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 10135.1508.233.2 по КК на гр. Варна, предмет на обжалваната заповед на началника на СГКК- Варна. Поради това областната администрация Варна е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и има право да оспори административния акт, като упражни това право чрез областния управител, който я ръководи и представлява по закон. В случая не е посочено, че жалбата се подава от областния управител като представляващ областната администрация, поради което съдът е следвало да остави жалбата без движение като укаже на оспорващия да уточни процесуалното качество, в което обжалва административния акт и след това да конституира като жалбоподател юридическото лице, което разполага с активна процесуална легитимация. В случая това не е направено и задълженията на съда по чл. 158, ал. 1 АПК и по чл. 154, ал. 1 АПК не са изпълнени. Поради това оспореното решение е постановено по нередовна жалба, което е още едно основание за неговата недопустимост. По тези съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен, а делото- върнато на същия административен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по горе и да изясни процесуалното качество на подателя на жалбата, да конституира като жалбоподател юридическото лице, което разполага с активна процесуална легитимация и да се произнесе по постъпилата жалба съобразно искането на подателя. При новото разглеждане на делото на основание 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,