Решение № 4379 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6398/2012 г.

Решение № 4379 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6398/2012 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свищов срещу Решение № 566 от 27.12.2011 г. по адм. дело № 459/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, поправено с Решение № 160 от 19.03.2012 г., в частта, в която е отменено Решение № 44310099 от 9.02.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 166 от 8.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници" в частта, в която е постановено възстановяване на лихвата, считано от влизане в сила на ЗВНАУА до окончателното й изплащане и преписката е върната на Митница Свищов за издаване на нов законосъобразен акт при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че обоснован и правилен е изводът на административния орган за началния момент, от който се дължи лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА, като приетото от АС Велико Търново, че лихвата върху надвнесения акциз се дължи от датата на нейното заплащане, не кореспондира с хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. Иска да бъде отменено решението в обжалваната му част и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло Решение № 44310099 от 9.02.2011 г. на началника на Митница Свищов.

Ответната страна - Асен Петров Василев, не се представлява, като по делото е постъпил писмен отговор по касационната жалба, чрез процесуалния представител адв. Михаил Екимджиев, в който се излагат подробни съображения за нейната основателност. Претендират се направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Асен Петров Василев срещу Решение № 44310099 от 9.02.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 166 от 8.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници".

С цитираното решение на Митница Свищов по искане на Асен Петров Василев с вх. № 4431/0099 от 1.02.2011 г. за възстановяване на надвнесен акциз относно въведен на територията на страната употребяван автомобил - "Лексус РХ 300", мощност 150 kw, е възстановена сумата за надвнесен акциз в размер на 1850 лева ведно с лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА от датата на влизане в сила на ЗВНАУА /1.01.2011 г./ до окончателното плащане.

Митническият орган е приел, че процесният автомобил попада в дефиницията "употребяван автомобил" по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗВНАУА и по искането на лицето се дължи възстановяване на сумата от 1850,00 лева надвнесен акциз / представляващ разликата между внесения акциз за употребяван автомобил- 5250 лева и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя, определен по чл. 40, ал. 2 от ЗАДС (отм.) - 3400 лева/. Едновременно с това е присъдена законната лихва върху възстановената сума, считано от датата на влизане в сила на ЗВНАУА /1.01.2011 г./.

С решение № 166 от 8.04.2011 г. на директора на агенция "Митници" е потвърдено Решение № 44310099 от 9.02.2011 г. на началника на Митница Свищов.

С Решението по горепосоченото административно дело Административен съд Велико Търново е приел, че размерът на дължимия за възстановяване акциз е правилно определен от митническия орган, но относно началния момент за дължимост на лихвата върху процесната сума е развил съображения, че лихвата следва да бъде начислена от датата на внасяне на недължимо платената сума за акциз, а не и от последващ момент, какъвто според административния орган е датата на влизане в сила на ЗВНАУА.

При този изход на спора АС Велико Търново е отменил Решение № 44310099 от 9.02.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № 166 от 8.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и е върнал преписката на Митница Свищов за издаване на нов законосъобразен акт при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагането на закона.

С Решение № 160 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 459/2011 г. по описа на АС Велико Търново е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 566 от 27.12.2011 г., като на стр. 6 в диспозитива на решението след "ОТМЕНЯ Решение № 44310099 от 9.02.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № 166 от 8.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници" е добавен израза " в частта, в която е постановено възстановяване на лихвата, считано от влизане в сила на ЗВНАУА до окончателното й изплащане". С процесното решение е допълнено решението по адм. дело № 459/2011 г., като е отхвърлена жалбата на Асен Петров Василев срещу Решение № 44310099 от 9.02.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 166 от 8.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници" в останалата й част срещу размера на определения за възстановяване акциз в размер на 1850 лева като неоснователна.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на решение № 566 от 27.12.2011 г. по адм. дело № 459/2011 г. по описа на АС Велико Търново, не е обжалвано и същото е влязло в сила.

Предмет на касационна проверка е решение № 566 от 27.12.2011 г. по адм. дело № 459/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново само в частта, в която е отменено Решение № 44310099 от 9.02.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 166 от 8.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници" в частта, в която е постановено възстановяване на лихвата, считано от влизане в сила на ЗВНАУА до окончателното й изплащане.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира наведените доводи в касационната жалба за неправилност на решението в оспорената му част за неоснователни.

Основният спорен въпрос се свежда относно началния момент за начисляване на законна лихва върху надвнесения от Асен Петров Василев акциз за въведения през 2008 г. на територията на страната употребяван автомобил.

Установено е по делото, че сумата от 1850 лева, представляваща надвнесен акциз, е възстановена на Асен Петров Василев с изричен административен акт, който е издаден въз основа на специален закон - ЗВНАУА, приет и влязъл в сила за уреждане на възникналите правоотношения при прилагането на чл. 40, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС отм./ в периода след 1.01.2007 г. В тази част решението на началника на Митница Свищов е влязло в сила, тъй като с определение от 16.10.2013 г. по адм. дело № 6398/2012 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на Асен Петров Василев срещу решение № 566 от 27.12.2011 г. по адм. дело № 459/2011 г. и производството по делото в тази му част е прекратено.

Това означава, че с оглед съдържанието на специалния закон - ЗВНАУА и Решение по дело С-2/09 на Съда на Европейския съюз, сумата, събрана в нарушение на правото на съюза, е възстановена.

Според чл. 4 от ЗВНАУА за надвнесения акциз се дължи законна лихва, като в специалния закон липсва уредба относно началната дата на олихвяване. В тази връзка по силата на препращащата разпоредба на § 1 от ДР на ЗВНАУА се явяват приложими общите правила на ДОПК за възстановяване на внесени за данъци суми.

Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо събрани или внесени суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4 на чл. 129 от ДОПК. Националният законодател е разграничил две отделни хипотези, при които от различен момент се дължи законната лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на орган по приходите или не.

При тази нормативна уредба митническите органи приемат, че в процесния случай сумата за акциза, който е платен на 14.10.2008 г. от Асен Петров Василев, не е събрана въз основа на акт на орган по приходите /митнически орган/, а въз основа на акцизна декларация № АА94-0010 от 1.10.2008 г., което означавало, че лихвата върху тази сума е дължима от момента, в който тя е следвало да бъде възстановена /т. е. втората хипотеза по чл. 129, ал. 6 от ДОПК/. Според митническите органи това е датата на влизане в сила на ЗВНАУА - 1.01.2011 г.

С решението в обжалваната му част АС Велико Търново е обосновал извод, че след като задължението за заплащане на акциз е възникнало при действието на норма, противоречаща с общностното право, то това задължение се явява недължимо платено още тогава и е налице събиране на сума в нарушение на правото на Съюза, т. е. същата е платена при начална липса на основание. Съобразно това разрешение първостепенният съд е приел, че лихвата върху възстановената сума за акциз се дължи от момента на плащане на сумата /в случая от 14.10.2008 г./ до датата на окончателното й плащане.

Така формираният извод е правилен, като следва да бъде съобразена актуалната практика на Съда на Европейския съюз, с която националните правоприлагащи органи са обвързани.

Според по-старата практика на СЕС е прието, че проблематиката за плащане на лихви върху събрани в нарушение на правото на Съюза суми е вторичен въпрос, който се урежда от националното право и държавите членки могат да урежда въпроса за плащането на лихва, включително момента от който следва да се начислява лихва, както и лихвения процент / Решение от 21 май 1976 г. по дело Roquette Frures/ Комисия, 26/74, Recueil, стр. 677, § 11 и сл., Решение от 12 юни 1980 г. по дело Express Dairy Foods, 130/79, Recueil, стр. 1887, § 16 и сл., Решение от 15 септември 1998 г. по дело Ansaldo Energia и др., С-279/96, С-280/96 и С-281/96, Recueil, стр. I - 5025, § 28, Решение от 07 септември 2006 по дело № С-470/04, Recueil, стр. I - 7409, § 60/.

В по-новата съдебна практика на СЕС се посочва, че според правото на Съюза държавите членки са длъжни да възстановяват съответните данъци в нарушение на правото на Съюза заедно с лихва за компенсация за неналичността на платените в нарушение на общностното право суми / Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, С- 524/04, сборник, стр. I - 2107, § 112 и сл. и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, С-446/04, Recueil, стр. I -11753, § 202 и сл./.

С Решение от 18 април 2013 г. по дело С - 565/11 Съдът на ЕС е разгледал казус, който се отнася до тълкуването на правото на Съюза във връзка с национален режим, който ограничава плащането на законните лихви, дължими при възстановяването на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че фактите по казуса, с който е сезиран СЕС по дело С-565/11, са аналогични с фактите, предмет на разглеждане в процесния случай, поради което цитираното решение на СЕС се явява изцяло приложимо.

С Решението от 18 април 2013 г. по дело С-565/11 Съдът на ЕС потвърждава, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса. В мотивите на решението по точки 20-23 е посочено:

• т. 20 - "правото на възстановяване на данъци, събрани от държава - членка в нарушение на правото на Съюза, е последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на Съюза, забраняващи подобни данъци. Следователно държавите членки по принцип са задължени да върнат събраните в нарушение на правото на Съюза данъци";

• т. 21 - "когато държава членка събира данъци в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им бъде върнат не само недължимо събраният данък, но и сумите, изплатени на тази държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. В това се включват и загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани парични суми поради преждевременната изискуемост на данъка";

• т. 22 - "принципът, въз основа на който на държавите членки е наложено задължението да върнат с лихвите сумите, събрани като данъци в нарушение на правото на Съюза, произтича от това последно право";

• т. 23 - "при липсата на правна уредба на Съюза условията, при които тези лихви трябва да бъдат изплатени, по-конкретно ставката и начинът на изчисляване на тези лихви, следва да се предвидят във вътрешния правен ред на всяка държава - членка. Тези условия трябва да зачитат принципите на равностойност и на ефективност, т. е. да не бъдат по-неблагоприятни от условията във връзка с подобни претенции, основани на разпоредби на вътрешното право, нито организирани по начин, който прави практически невъзможно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза".

Както е приел СЕС в цитираното решение по дело С-565/11, национален режим, който ограничава лихвите до размера, начислен от деня, следващ датата на искането за възстановяване на недължимо платена такса, не отговаря на принципа на ефективност /т. 27 от мотивите/. При възстановяване на такса, събрана от държава-членка в нарушение на правото на Съюза, принципът на ефективност налага националните норми, свързани именно с изчисляването на евентуално дължимите лихви, да не водят до лишаване на данъчнозадълженото лице от подходящо обезщетение за причинената от недължимото плащане на данъка загуба /Решение по дело Littlewoods Retail/. Съобразно това изискване СЕС приема, че размерът на загубата зависи по-конкретно от това колко дълго е продължила невъзможността за използване на недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума и по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната такса и датата на нейното възстановяване / т. 28 от мотивите на решението по дело С-565/11/.

С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че следва да бъде изоставена досегашната практика на Върховен административен съд, според която законната лихва върху възстановения надвнесен акциз за употребявани автомобили се дължи от датата, на която сумата е следвало да бъде възстановена според хипотезата, уредена в чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК и доколкото митническите органи приемат, че исканията за възстановяване са подадени след 1.01.2011 г., то лихви върху сумата се дължат от датата на влизане в сила на ЗВНАУА /1.01.2011 г./, която дата се явява по-благоприятна.

Прилагайки решението на СЕС по дело С-565/11 в процесния случай, след като сумата, представляваща надвнесен акциз за употребявани автомобили, се явява събрана в нарушение на правото на Съюза, то към датата на внасянето на сумата възниква задължението за заплащане на законна лихва, т. е. лихви са дължими от датата на плащане на подлежащата на възстановяване сума, а именно от 14.10.2008 г. Това означава, че при правилно прилагане на материалния закон първостепенният съд е приел, че решението на митническия орган се явява незаконосъобразно с оглед началната дата, от която са дължими лихви върху възстановената сума за акциза. Спорът не може да бъде решен по същество, поради което правилно преписката е върната на Митница Свищов за издаване на нов административен акт при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение.

С оглед изхода на спора и направеното от ответника по касация искане за присъждане на направените разноски, такива не се следват, тъй като липсват доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице релевираното в касационната жалба основание за отмяна на решението в обжалваната му част и същото следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение