Решение № 4932 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2020 г.

Решение № 4932 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител против решение № 7617 от 05.12.2019 г. по адм. дело № 6715/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление на И. Мизова да бъде възстановена на длъжността директор на дирекция "Инвестиционни схеми за подпомагане " в Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на органа за произнасяне по заявлението, съгласно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - И. Мизова, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да се произнесе по заявление на И. Мизова с вх. № 02 - 6500/2503 от 20.05.2019 г. за възстановяване на длъжността директор на дирекция " Инвестиционни схеми за подпомагане" в Държавен фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалвания правен резултат, първонистанционният съд приема следното: Багдатова заема длъжността директор на дирекция "Инвестиционни схеми за подпомагане" в ДФ "Земеделие" до 13.07.2017 г., когато със заповед № 127/13.03.2017 г. е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 във вр. с § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл. - по взаимно съгласие, изразено писмено. С решение по т. 9. 1 от протокол № 111/10.03.2017 г. на УС на ДФЗ, Багдатова е избрана за заместник - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". С решение по т. 1 от протокол № 141/16.05.2019 г., жалбоподателката е била освободена от длъжността заместник - изпълнителен директор на ДФЗ. На 20.05.2019 г. Багдатова е подала заявление с вх. № 02 - 6500/2503, с което на основание § 7 от ПЗР на ЗДСл. изразява желание да бъде възстановена на заеманата длъжност директор на дирекция "Инвестиционни схеми за подпомагане" или друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в ДФЗ. Няма спор по делото, че по подаденото заявление не е налице произнасяне в законоустановения срок от изпълнителния директор на ДФЗ, поради което е налице мълчалив отказ, предмет на разглеждане от първоинстанционният съд. При тези данни и след подаденото заявление за възстановяване на заеманата длъжност по служебно правоотношение в ДФ "Земеделие", мълчаливият отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе и да възстанови Багдатова на длъжността директор на дирекция "Инвестиционни схеми за подпомагане" или друга равностойна длъжност в ДФЗ е незаконосъобразен и в противоречие с правилото на § 7 от ПЗР на ЗДСл. Решението на Административен съд София - град е правилно. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че административният акт е издаден в нарушение на § 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗДСл. Цитираният текст дава право на държавен служител, който е избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, както и за член на политически кабинет, след прекратяване на пълномощията да заеме предишната си длъжност, а в случаите, когато длъжността е закрита - да му се предложи друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Смисълът на нормата е да осигури възможност на държавните служители след изтичане на мандата или пълномощията, да бъдат възстановени на заеманите преди това длъжности или да им бъдат предложени други подходящи в същата администрация. Разпоредбата гарантира правото на възстановяване, респективно назначаване на равностойна длъжност, но не предполага запазване на служебното правоотношение поради невъзможността по едно и също време едно лице да заема длъжност по служебно и по трудово правоотношение/длъжността заместник изпълнителен директор е по трудово правоотношение/. Възможността, предвидена в нормата на § 7, ал. 1, изр. 2 през време на отсъствието на същата длъжност да бъде назначено друго лице като заместник цели създаване на предпоставки служебните функции на служителя да продължат да се изпълняват в съответната администрация, но не може да се тълкува в смисъл на запазване на служебното правоотношение с този служител, тъй като последният не може да съвместява длъжност по служебно и такова по трудово правоотношение. При това тълкуване на разпоредбите без значение е обстоятелството, че служебното правоотношение е прекратено по желание на служителя, тъй като релевантен за възникване на предпоставките на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл. е факта, че правоотношението е прекратено именно поради необходимостта служителят да заеме длъжност в кръга на предвидените в текста. Твърдението в касационната жалба, че преценката на административният орган за възстановяване на служителя на заеманата длъжност е по целесъобразност и може да не изпълни задължението си при наличие на условията на § 7 от ПЗР на ЗДСл. е несъстоятелно. Цитираната разпоредба е императивна и представлява гаранция за правото на държавния служител след прекратяване на мандата или пълномощията да продължат да упражняват предишната държавна служба или да им бъдат предложени други подходящи в същата администрация. В хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗДСл. във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, законовото задължение на административния орган да възстанови служителя на заеманата длъжност или да предложи друга равностойна длъжност в същата администрация е императивно формулирано и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание, както и дали към момента на назначаването на тази длъжност служителят е отговарял на изискваното образование. Предвид изложеното правилна е преценката на административния съд, че оспореният мълчалив отказ е постановен в нарушение на материалноправната норма на § 7 от ПЗР на ЗДСл., отмяната на акта и връщането на преписката на административният орган за произнасяне по заявлението на Багдатова със задължителни указания. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящата касационна инстанция констатира, че в оспореното решение от страна на съда е допусната очевидна техническа грешка при изписване името на служителката, вместо И. Мизова в мотивната част на решението и в неговия диспозитив е изписано името И. Мизова. Предвид горното и след връщане на делото в първоинстанционният съд, същият следва да упражни правомощията си и проведе процедурата по чл. 247 от ГПК. Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят 1200 лв. разноски - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, платими от Държавен фонд "Земеделие". Възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като упълномощения процесуален представител е осъществил в пълен обем процесуалната си власт като е изготвил отговор на касационната жалба и е упражнил процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,