Решение № 11235 от 14.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2012 г.

Решение № 11235 от 14.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Стефко Атанасов Атанасов против заповед № К-2429/06.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността разузнавач V-та степен в група "02" към сектор "Криминална полиция", към Районно управление "Полиция" - Сливен, при Областна дирекция на МВР - Сливен. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на заповедта и иска отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрк. Люнчева, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от оспорването й е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, установи следното: С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение на Стефко Атанасов Атанасов за това, че на 05.07.2011 г. в град Сливен, по време на отпуск, за времето от 16,30 до 24 часа в бистро "Старата къща" Атанасов, след употреба на алкохол, по молба на собственика на заведението е предприел самостоятелни и незаконосъобразни действия по разследване и установяване на неизвестен извършител, който по неустановен начин е отнел фирмен оборот от 850 лева, като за целта служителят е отправил заплахи към лице от персонала на заведението и е направил опит, против волята му да го принуди да признае, че е извършил кражбата, които действия са се отразили крайно неблагоприятно върху психиката на потърпевшия и по тази причина е напуснал работата си - деяния, които са станали обществено достояние и с това е уронен престижа на службата. Тези деяния на Десислав Стефанов Андреев са квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, за които задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Производството е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-13193/12.12.2012 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, с която е определена и комисията, която да извърши разследване по случая. В хода на производството определеният от дисциплинарно-наказващия орган разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР лично на 19.12.2011 г., като му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. Такива са дадени на 30.12.2011 и на 26.01.2012 г. На 19.01.2012 министърът на вътрешните работи е издал Заповед рег. № К-473 с която е удължил срока на дисциплинарното производство с двадесет дни, считано от 12.01.2012 г. Дисциплинарно разследващият орган, след като се е запознал с всички материали по случая и обясненията на служителя, е изготвил обобщена справка за резултатите от дисциплинарното производство рег. № 770 от 21.01.2012 г., с която Стефко Атанасов Атанасов се е запознал срещу подпис на 25.01.2012 г. Представено е становище рег. № 1239 от 27.01.2012 г. на комисията, в което е предложено на дисциплинарно-наказващият орган да наложи на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № К-2429/23.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание. При така установеното от фактическа страна жалбата на Стефко Атанасов Атанасов е неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 228, т. 1 от ЗМВР, след спазване на административнопроизводствените правила по дисциплинарното дело, съгласно чл. 229 и чл. 230 от ЗМВР и разпоредбите от част четвърта, глава шеста от ППЗМВР. При издаването й е спазен материалния закон и изискването за писмена форма на акта, регламентирано в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Спазен е преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят е наказан за това, че по време на отпуск е предприел самостоятелни и незаконосъобразни действия по разследване и установяване на неизвестен извършител на отнети парични средства - фирмен оборот от 850 лева. От приложените доказателства по административната преписка безспорно се установява, че на сочената дата - 05.07.2011 г. - Атанасов е разпитвал, в присъствието на собственика, част от персонала във връзка с липсата на формен оборот, действия които са извършени, не по установения ред. Санкциониран е с дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение на т. 4, 5, 7, 8, 13, 16 и т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, което съставлява нарушение на служебната дисциплина, съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано е като тежко такова съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс, са установени по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство, а именно, че Атанасов е осъществявал нерегламентирано разследване, в полза на свой познат. От събраните доказателства дисциплинарно-разследващият орган е стигнал до правилния извод, че служителят е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс, тъй като извършеното от него деяние е в разрез с изискванията към държавния служител в МВР да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява и е в нарушение на принципа за спазване на закона и професионалната етика при събирането на информация от страна на държавния служител. Не може да бъде споделено твърдението на Атанасов, че действията е предприел като физически лице в извън работно време, през разрешен отпуск. Както правилно е приел, разследващия орган - мястото и времето на извършване на "разпитите" - в присъствието на работодателя; от лице, за когото всички знаят, че е "полицай"; седнало на трапеза, със сервиран алкохол - уронват доброто име на институцията. Също така не може да бъде споделен и извода, че наложеното наказание е несъразмерно тежко и не отчита досегашната служба на Атанасов. И в обобщената справка, и в становището на дисциплинарната комисия са отразени както наградите на полицая, така и наложени предходни наказания. Не е нарушено и правото на защита на Атанасов. Същият обстойно мотивира действията си, именно във връзка със сочените в обобщената справка провинения на служебната дисциплина. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, пето отделение, приема, че обжалваната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4-то от АПК, Върховният административен съд, пето отделение