Решение № 7519 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2068/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (РНО) по Програма Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020 година, чрез старши юрисконсулт Иванова, срещу решение 46/08.01.2024 година на Административен съд гр. Русе по адм.д. 318/2023 година, с което е отменено негово решение РД-02-14-599/29.05.2023 година за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, незаконосъобразни и несъответстващи на доказателствения материал по делото. Според касатора съдът не е изложил мотиви по отношение на фактите, които приема за установени, липсва и анализ на фактите и обстоятелстата, отнесени към приложимото право. Сочи се, че мотивите на съда са необосновани, като изцяло липсва анализ по отношение на извършеното нарушение установено включително с доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Твърди, че в хода на производството не са установени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Сочи се, че принципът на добро управление е нарушен, като е установено, че изготвеният от изпълнителя продукт представлява селективно копирана информация от публични документи и не създава добавена стойност по отношение на очакваните резултати от изпълнението на договора. Оспорват се изводите на съда, че предходното решение за определяне на финансова корекция и настоящото се отнасят за една и съща нередност. Касаторът счита издаденото съдебно решение за немотивирано и твърди, че не е направен анализ на събраните по делото доказателства и са възприети изцяло възраженията на жалбоподателя, изхождайки избирателно от факти цитирани в решението за финансова корекция. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Дирекция природен парк Русенски Лом срещу решение РД-02-14-599/29.05.2023 година. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и разноски за заплащане на държавна такса пред касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива. Ответникът, Дирекция природен парк Русенски Лом, чрез адв. Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила и претендира разноски по списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Русе е образувано по жалба на Дирекция природен парк Русенски Лом срещу решение РД-02-14-599/29.05.2023 година на ръководителя на Националния орган по Програма Интеррег V-A Румъния България 2014 2020 година за определяне на финансова корекция, за нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредба за посочване на нередности), осъществена чрез нарушение на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, във вр. с чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на Регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС), 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС,Е) 966/2012. За да отмени оспорения административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е констатирал, че с предходно решение за определяне на ФК, Решение РД-02-14-796/18.09.2020 г. на РНО, вече е установено нарушение на принципите на икономичност и ефективност поради копиране на информацията в продукта, който реално не е дал добавена стойност. Със същото решение вече е установено нарушение квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл.2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. В случая става въпрос за едни и същи нарушения на разпоредбите на правото на Съюза - чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, поради което има тъждественост на нередностите по предходния и процесния акт за корекция. Направил е извод за недопустимо определяне на втора ФК за нередност, за която вече е определена такава с предходен, влязъл в сила акт. На самостоятелно основание, поради липса на нарушение, АСгр. Русе е отменил обжалвания административен акт. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Оспореният административен акт е издаден в процедура по определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Изводите на първоинстанционния съд в насока, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма, се приемат от касационната инстанция като съответстващи на правилното приложение на закона. Страните не спорят, че между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Дирекция природен парк Русенски Лом, е сключен договор РД-02-29-63/13.02.2018 г. за предоставяне на национално съфинансиране по програмата за трансгранично сътрудничество Балкани Средиземно море 2014-2020 г.. Предметът на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект Forest Monitoring System for Early Fire Detection and Assessment in the Balkan- Med Area. В изпълнение на договора Дирекция природен парк Русенски Лом е провела процедура по обществена поръчка чрез събиране на оферти за избор на изпълнител и е сключила договор с Геософт" ЕООД с предмет - Изготвяне на доклад за трансгранична екосистемна осведоменост и свързаност между Природен парк Русенски Лом" (България) и Природен парк Комана" (Румъния) и НАТУРА 2000 и проучване на чужди и инвазивни видове". Договорът бил изпълнен, като е представен Доклад и същият е приет от берефициера. Разходът е верифициран и е изплатено възнаграждението на изпълнителя. Във връзка с извършена проверка на проведената обществена поръчка, с предходно решение РД-02-14-796/18.09.2020 г. на РНО е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по засегнатия от нередността договор с избрания изпълнител Геософт" ЕООД, поради това, че има цели части от Доклада, които са копирани" от други документи, което органът е квалифицирал като нарушение на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 или в конкретния случай на чл. 4 параграф 8 - принципите за добро финансово управление (икономичност, ефикасност и ефективност), нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета и го е посочил като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определил финансова корекция. По данни на окончателен доклад на ОЛАФ, регистриран с 99-00-2-81/05.04.2023 г. във връзка с това, че на 16 юли 2021 г. от ОЛАФ е започнато разследване на твърдения за потенциални нередности, засягащи изпълнението на румънско-българския проект за трансгранично сътрудничество ROBG-464 Зелено управление за опазване на Природен парк Русенски Лом" и Природен парк "Комана и получен Финален доклад на ОЛАФ е посочено, че има констатации, че Докладът не е довел до допълнителни ползи на възложителя, че не е новост, а представлява копиране на информация от различни източници, които са публично достъпни. Прието е, че нарушението попада в легалната дефиниция на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и нарушението има финансово отражение. При извършена проверка от страна на РНО е установено, че събраните доказателства потвърждават сериозна нередност по отношение на изпълнението на Етап 2 от договора с изпълнителя, като се твърди, че тези изводи са установени и с проверки на място и категорично е прието, че изготвеният доклад за инвазивните видове в изпълнение на Етап 2 до голяма степен повтаря вече съществуваща и публикувана информация. Посочено е, че изготвеният от изпълнителя продукт представлява селектино копирана информация от публични документи и документи, налични в интернет и не създава добавена стойност по отношение на очакваните резултати от изпълнението на договора. С тези мотиви органът е приел, че възложителят е допуснал нарушение на принципите по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 - принципите за добро финансово управление, посочил го е като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл.2 ал.З от Наредбата за посочване на нередности, за която е определил финансова корекция 100% върху размера на допустимите разходи по договора. Касационната инстанция мотивира като правилни изводите на първоинстанционния съд за валидност на административния акт. Като правно основание за издаване на обжалваното решение, ръководителят на НО е изписал нормата на чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ. Ръководителят на НО с предходното решение се е произнесъл по изготвения Доклад за инвазивните видове. Независимо от това, впоследствие е издал оспореното в настоящото производство решение, възприемайки изцяло констатацията на одитиращите органи и приемайки, че докладът представлява копиране на информация от различни източници, които са публично достъпни. Но, изискванията, на които е следвало да отговаря изготвения от изпълнителя продукт вече са били обект на проверка, резултатите от които са отразени в предходно решение на РНО, с което вече е установено нарушение на принципите на икономичност и ефективност. Двете решения на РНО съдържат изводи с висока степен на сходство относно копиране на публична информация в изготвения доклад без добавена стойност и мотиви по отношение наличието на една и съща нередност засягаща едни и същи средства, като и двете нарушения са квалифицирани като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл.2 ал.З от Наредбата за посочване на нередности. Разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗУСЕФСУ определя правомощия на ръководителите на Управляващите органи по проектите с писмено решение да определят финансови корекции за нередности, като ги мотивират по основание и размер. При определена финансова корекция с мотивирано решение на основание чл.73, ал.1 ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган има компетентност има правомощие да възобнови производството по нея като изменя и допълни констатациите си и размера й, но това е само в строго ограничени хипотези. Ако актът за определяне на финансова корекция с правно основание чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ е обжалван по съдебен ред, единствено в правомощията на съда е да осъществи контрол за законосъобразност върху този акт (виж чл. 130, ал.2 АПК). Ако актът за определяне на финансова корекция с правно основание чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ не е обжалван по съдебен ред и е станал стабилен административен акт, ръководителят на УО/НО има правомощие да измени акта, като увеличи размера на финансовата корекция и по предложение на сертифициращ или одитен орган, но това правомощие се реализира на основание чл. 74 ЗУСЕФСУ. Последната разпоредба дава принципна възможност за възобновяване на производството по издаване на административния акт, като то се реализира по реда на глава седма на АПК, към която препраща чл. 74 ЗУСЕФСУ. Изричната препратка на чл. 74 ЗУСЕФСУ към чл. 99 и следв. АПК, не дава правомощие на РНО да изменя като увеличава размера на корекцията извън основанията и сроковете, посочени в раздел седми АПК и то в случай, че актът, с който първоначално се определя финансова корекция е влязъл в сила, като не е оспорен по съдебен ред. При извършена проверка, тричленният състав на ВАС констатира, че никъде в обжалваното решение РНО не е посочил какви са основанията по чл. 99 АПК за възобновяване на административното производство, дали предходния акт е обжалван по съдебен ред, спазени ли са сроковете и реализирана ли е процедурата по възобновяването му. С писмо изх. 99-00-2-81(2)/03.05.2023 г. РНО уведомява Дирекция природен парк Русенски Лом за съмнение за нередност по проект ROBG - 464 във връзка с получен финален доклад на ОЛАФ и регистриран сигнал за съмнение за нередност 99-00-2-81/05.04.2023 година. С писмо 99-00-2-81 (6)/29.05.2023 г. РНО изпраща процесното решение като посочва, че изпраща окончателно решение с констатации на НО за установяване на нередност. Видно от изложеното, по преписката не се съдържат данни, а и не се твърди органът да е изпълнил изискванията на чл. 99 и следв. АПК за спазване на процедурата по възобновяване на административното производство, към която препраща чл. 74 ЗУСЕФСУ. Регламентацията по чл.99 и сл. АПК, приложима в процедурите по ЗУСЕСИФ, създава яснота по отношение на упражняваните властнически правомощия и е от значение както за стабилитета на регулираните отношения, така и за лицата, които имат интерес от функционирането на предсказуема и отговорна администрация. С оглед на горното, неспазването на специалния ред за издаване на нов индивидуален административен акт прави оспореният акт незаконосъобразен. Безспорно двете решения на РНО се отнасят до една и съща нередност, а фактически органът е определил две финансови корекции за една и съща нередност засягаща едни и същи средства от ЕФСУ, което е недопустимо предвид чл. 71, ал. 4 от същия закон. Според чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. По принцип не съществува пречка по един и същи договор за обществена поръчка да бъдат установявани различни нередности, които да представляват самостоятелни основания за определяне на финансова корекция. В оспорения акт обаче органът е определил финансови корекции при едни и същи фактически установявания и за едни и същи нарушения, които е квалифицирал като нередности по т. 2 от Приложение 2 към чл.2 ал.З от Наредбата за посочване на нередности (без значение, че е дообогатил изводите си за копирана информация ит публични източници, която се намира в изготвения доклад послужило като основание за увеличения размер корекция), което води до незаконосъобразност на административния акт само на това основание. Предвид гореизложеното, като е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) за касационната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно. Размерът на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес по същия и други факти и обстоятелства, като компетентност на адвоката, брой съдебни заседания и прочие, които обосновават справедливия размер на това възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд