Решение № 1071 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2020 г.

Решение № 1071 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място], ЕИК: [ЕИК], подадена чрез юрк. Петков, срещу решение № 3189 от 23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13665/2019 г., по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 332 от 07.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че има несъответствия между АУПДВ и декларираното от дружеството. Алтернативно, ако съдът не приеме искането за връщане на делото за ново разглеждане, счита, че при решаване на делото АССГ не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че е нарушено правото му на защита, тъй като представител на дружеството не е участвал при проверката на място. Иска решението да бъде отменено. В представена писмена защита от адв. Мазганова е направено възражение за изтекла погасителна давност Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Петрова, в писмени бележки оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ № 332 от 07.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството е определен общ размер на дължимите такси за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. - 6 800 лв. главница и лихва в размер 3 465, 13 лв. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е било спорно, че [фирма] е титуляр на разрешително № 0620/8.11.2001 г., изменено и продължено с разрешително № 0620/15.08.2005 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за правото на водовземане от язовир Сираково изграден на река Хасковска, място на водовземане - водовземна кула, [населено място], обл. Хасковска. Срокът на действието на разрешителното е 8.11.2011 г. На 22.02.2019 г. длъжностни лица при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" са извършили проверка на дружеството, въз основа на подадени от последното декларации по чл. 194б ЗВ за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. Резултатите от проверките са обективирани в представения по делото Констативен протокол (КП) № Х-056/2019. Установени са некоректно попълнени от жалбоподателя данни в декларациите за посочения период. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на [фирма] е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. Според първостепенния съд АУПДВ е издаден в съответствие с изискването, въведено с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, съгласно който актът се съставя въз основа на писмени доказателства, поради това, че е налице констативен протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението, както и покана до лицето за доброволно изпълнение от 1.03.2019 г. Извършена е проверка по подадените от дружеството декларации в съответствие с чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, като са установени некоректно попълнени от дружеството данни в декларациите. Според съда фактът на несъответствието не е оспорен по същество. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради въведено в касационното производство възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за 2012 година. Възражението за изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК относно задълженията по АУПДВ за 2012 - 2014 г. е направено от задълженото лице за първи път с писмените бележки, представени в откритото съдебно заседание от 20.01.2020 пред касационната инстанция. Доколкото давността не се прилага служебно, при липса на изрично възражение от лицето, първоинстанционният съд не е бил длъжен да се произнесе в тази насока. Предвид въведеното възражение, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение следва да се произнесе относно установените с обжалвания АУПДВ публични вземания за 2012 - 2014 г., съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Според посочената правна норма давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията за 2012 г. давностният срок е започнал да тече от 1.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 година. Това означава, че петгодишният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК във връзка с определените с АУПДВ задължения по за 2012 г. е изтекъл преди започване на производството за установяване на АУПДВ и издаването му през 2019 г. Следователно, при изтекла погасителна давност относно задълженията за 2012 г. следва да се приеме, че РА е незаконосъобразен в тази част, което е основание за отмяната му относно установените задължения в размер на 1 700 лв., заедно с прилежащите лихви върху тази сума в размер на 1 125, 48 лева. В останалата обжалвана част, относно задълженията за 2013 г. - 2015 г., решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Според § 9 от ПЗР на ЗВ когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на такси, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. При тази нормативна уредба, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Приетата по делото ССчЕ дава заключение, че при извършена проверка не се установява разлика в установеното по АУПДВ и документи установяващи размера на вземането. В хода на първоинстанционното производство [фирма] е имал възможност, но не е възразил срещу установените разлики между декларираното и констатациите обективирани в констативния протокол, поради което и незапознаването му с констативния протокол в хода на административното производство по никакъв начин не е нарушило правото му на защита, както правилно е приел АССГ. С оглед гореизложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение