Решение № 16479 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13585/2013 г.

Решение № 16479 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13585/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от "Скандия"АД Румъния срещу решение № 5554 от 19.08.2013 г. по адм. д. № 11606/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 276 от 19.09.2011 г. на председателя на Патентно ведомство на РБългария. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че наличието на един и същ словен елемент в марките не води задължително до объркващо сходство, марките се преценяват в тяхната цялост като се отчита цялостното въздействие върху потребителя, в случая двете марки създават различна представа, едната е словна другата комбинирана. Не е мотивиран изводът, че словният елемент е доминиращ в процесната марка. Словният елемент Scandia е непознат за потребителите и без някакъв смисъл. Счита се за неправилен извода на съда, че останалите елементи /извън словния/ не създават такава степен на отличителност. При конкретните обстоятелства индикация за произхода служи повече визуализацията, а при процесната марка тя е атрактивна и запомняща се. В съдебно заседание се прави искане жалбата да се уважи частично, с оглед постигнато споразумение с притежателя на по- ранната марка. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред съда е оспорено решение № 276 от 19.09.2011 г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 45, ал. 1 и ал. 4 ЗМГО е потвърдено решение за отказ за предоставяне на закрила на марка с международна регистрация № 1026811 "Scandia" на територията на РБългария за стоките от клас 29 на Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ) - "консервирани, замразени, изсушени и сварени плодове и зеленчуци, желета, конфитюри, компот". Съдът е установил, че не е спорно между страните обстоятелството, че услугите от клас 29 МКСУ за които се търси закрила с процесната марка са идентични или много сходни със стоките от същия клас, за които е регистрирана по-ранната марка на Общността, тъй като са описани с еднакви термини и/ или синоними. Спорен е въпросът дали заявената процесна марка "Scandia" - комбинирана, е сходна на по-ранната марка на Общността "Scandia" - словна, и дали това сходство създава предпоставки за объркване на потребителите, което включва възможност за свързване с по-ранната марка. Прието е, че в настоящия случай думата "Scandia" от която се състои по-ранната марка е изцяло включена като доминиращ елемент в комбинираната марка. Останалата графична част на процесния знак - червена елипса, подчертана в долната си част с черен контур и ръкописният шрифт, не създава такава степен на отличителност, която да изключи възможността от свързване с по-ранната марка, по-скоро би могла да бъде възприета като нейна разновидност. Словният елемент е този, който се възприема и запомня най-лесно и влияе в най-голяма степен върху съзнанието на потребителите. Направен е извод за правилност на извода на административния орган, че идентичността и сходството на стоките от клас 29 МКСУ и много високата степен на сходство на знаците са предпоставка за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка, което не може да бъде преодоляно от "цветната визия" на процесната марка, каквото е твърдението на жалбоподателя. Решението е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор относно законосъобразността на решението на председателя на ПВ и обосновано е приел, че потвърждаването на отказа за предоставяне на закрила на марката "Scandia" за стоки от клас 29 с № 1026811 - комбинирана, съответства на доказателствата. В решението на административния орган е прието, че са налице обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, препятстващи регистрацията на заявената марка и е налице по-ранно регистрирана марка на общността "Scandia" № 5034038 - словна за стоки от клас 29 с действие на тази регистрация до 5.04.2016 г. Поради това е потвърден и частичният отказ за предоставяне на закрила по чл. 37, ал. 4 от ЗМГО от 31.05.2011 г., оспорен по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗМГО и е постановено решение за потвърждаване на отказа /чл. 45, ал. 1, пр. 1 от ЗМГО/. Предварителният отказ за предоставяне на закрила /относно клас 29/ е от 18.10.2010 г. и е обоснован с основанието по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. При преценяване на спазването на изискванията на закона е приложима редакцията на чл. 12 преди изменението, в сила от 10.03.2011 г./, която е била действаща при започналото производство. Правилно е направен извод, че е налице основанието по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, тъй като предвид установеното с по-ранна марка, съществува вероятност от объркване на потребителите, включваща и възможност за свързване с по-ранната марка. Относно спорния въпрос са направени обосновани изводи, като е прието, че марката съдържа изцяло по-ранната и се отнася за стоки, сходни с обхванатите от същата. Преценката е извършена на основата на всички релевантни фактори, свързани с известност и отличителност на марките, начин на пазарна реализация, разпространение и кръг от потребители. При сравнението е преценен и фактът, че процесната марка има освен словния елемент, изписан на латиница и графична част, която не изключва възможността да се заблудят потребителите. Тези изводи са съобразени и с Методическите указания на ПВ, съдържащи насоки за преценката. Налице е сходство, дължащо се на фонетична идентичност и визуално сходство на доминиращия елемент "Scandia" в процесната марка. По-ранната марка е словна и се запомня с нейното звучене. Словният елемент "Scandia" няма смислово значение, но се възприема като едно и също име. Тъй като процесната марка съдържа изцяло по-ранната марка, добавянето на елипсовидния фон, оформен в два цвята -червен и черен, не изключва вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на марките. Правилно е прието, че се касае за сходство на марките, като добавеният графичен елемент не е достатъчно различие за преодоляване на посоченото сходство, доколкото този елемент не е в състояние да отличи в достатъчна степен двете марки. Доводът за това, че графичният елемент е доминиращ е неоснователен. Позоваването на Методическите указания не променя така приетото значение на графичната част. Жалбоподателят представя в касационното производство като нововъзникнал факт "Споразумение за съвместно съществуване на търговски марки" от 17.09.2013 г., с който притежателят на по-ранната марка Erich Trapp Scandia Meerretich-Fabricate GmbH & Co предоставя съгласие на жалбоподателя Scandia ROMANIA S. A./ Скандия Румъния C. A. за регистрацията и използването на знака "Scandia", самостоятелно или в комбинация, за стоки в клас 29, включващи "зеленчуци" и по-специално: зеленчуци в съчетание с месо и зеленчукови пастети. Посоченото съгласие се съдържа в точка 7 на приложеното "Споразумение за съвместно съществуване на търговски марки", подписано на 17.09.2013 г. между Scandia ROMANIA S. A./Скандия Румъния С. А. и Erich Trapp Scandia Meerretich-Fabricate GmbH & Co. Съгласно точка 9 от Споразумението, то има действие за територията на цяла Европа. Представеното споразумение, по отношение на стоките от клас 29 "консервирани, сушени, варени и печени зеленчуци" - дадено от притежателя на противопоставената по-ранна марка съгласие за регистрация на процесната марка, не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, както счита жалбоподателя, което да даде основание за отмяна на решението в посочената част. Към момента на постановяване на оспорения пред съда административен акт - 19.09.2011 г., той е законосъобразен, тъй като споразумението за използване на знака на марката за определени стоки е сключено последствие на 17.09.2013 г. и е за регистрацията и използването му. С оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 2 АПК в касационното производство, са допустими писмени доказателства са установяване на обстоятелства, свързани с касационните основания, каквото не е представеното споразумение от 17.09.2013 г. Жалбоподателят би могъл да релевира постигнатото споразумение по друго искане пред Патентното ведомство. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,