Решение № 93 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2010 г.

Решение № 93 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на С. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч / ОС/ по гр. д. № 237/10 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Прието е, че от значение за спора и точното прилагане на закона са материалноправните въпроси: задължително ли е в заповедта за уволнение изрично да се посочи правното и фактическото му основание и каква е необходимата степен на конкретизацията им; може ли основанието за уволнение да се съобщи устно на работника, без да е изрично посочено в заповедта, както и процесуалният: допустимо ли е представяне с въззивната жалба на нови писмени доказателства, които са съществували, били са известни на страната и тя е могла да ги представи пред първата инстанция. Процесуалният въпрос: следва ли въззивният съд при пререшаване на спора да се произнесе по оставения без разглеждане от първата инстанция евентуален иск, пък е решен в противоречие с ТР № 1/01 г., т. 15. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу ответното дружество по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ - за отмяна на уволнението й от длъжността "началник развойна дейност" при ответника, за възстановяването й на работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 4616 лв. Прието е, че уволнението на ищцата, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е законно - работодателят е установил закриване на звеното, в което е работила ищцата и съкращаване на бройките за всички 11 щатни длъжности в него, вкл. тази на ищцата. Макар основанието за уволнение да не е конкретно писмено посочено в предизвестието до ищцата и в последвалата го заповед за уволнение, то е доведено до знанието й при връчване на предизвестието, с устното прочитане пред ищцата на заповедта на изпълнителния директор за закриване на звеното. Доказателства за взето от оправомощения дружествен орган Съвет на директорите/СД/ решение са закриването на звеното и съкращаване на щата са представени и приети пред въззивната инстанция по чл. 266, ал. 3 от ГПК. Не е разгледан предявеният от ищцата, наред с тези по чл. 344, ал. 1 от КТ, иск по чл. 136а, ал. 5 от КТ, оставен без разглеждане от първоинстанционния съд като обусловен от прекратяването на тр. правоотношение. На поставените въпроси следва да се отговори, че на осн. чл. 335, ал. 1 от КТ тр. договор се прекратява писмено. Законът не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление / акт/ за прекратяване, но по аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на тр. договор по чл. 66, ал. 1 от КТ, следва да се приеме, че в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието и момента на прекратяване / края на изпълнението/ на тр. договор. Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му. Основанието за прекратяване следва да се посочи писмено; устното уведомяване на работника за основанието, дори да е установено по делото, няма предвидената от закона форма, за да е част от волеизявлението за прекратяване. На осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинст. производство; на осн. ал. 3 във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от въззивния съд поради процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са събрани от съда поради нарушения на съдопроизводствени правила, както и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства / Р № 284 по гр. д. № 378/09 г. и № 247/10 г. по гр. д. № 673/09 г. на ВКС, четвърто г. о./. След този отговор на поставените въпроси ВКС намира следното по основателността на жалбата: На ищцата е връчено на 4.08.09 г. предизвестие за уволнението й на осн. чл. 328, ал. 1, вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ. Трудовият й договор е прекратен преди изтичане на 30 дневния срок на предизвестието със заповед, вр. на 24.08.09 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ, като е разпоредено да й се изплати обезщетение за неизтеклата част на предизвестието. Фактическото основание за уволнението не е конкретно посочено в предизвестието и в заповедта. От показанията на св. К. и Б. се установява, че преди връчване на предизвестието, на ищцата е била прочетена заповедта на изп. директор на работодателя - АД, от 3.06.09 г. за закриване на звеното, в което е работила като част от предприятието и съкращаване на длъжността й. Устното уведомление за прекратителното основание не е в предвидената от закона форма - чл. 335, ал. 1 от КТ, за да e част от волеизявлението за прекратяване. Освен това работодателят не е установил по реда на ГПК предпоставките за законно уволнение в двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, на които се позовава. Не е представил при спазване на процесуалните преклузивни срокове доказателства за взето от оправомощения по устав орган - СД на дружеството, решение за закриване на звеното и съкращаване на щата. В доклада по делото му е разпределена доказателствената тежест за законосъобразното упражняване на правото на уволнение в двете хипотези по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Пред първоинстанционния съд ответникът не е представил, нито е поискал да му се даде възможност да представи решението на СД за структурни промени в предприятието. Представил го е едва с въззивната жалба, по повод извода на РС, че изпълнителният директор няма уставно правомощие да вземе такова решение, като се е позовал на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Предпоставките й е мотивирал така: протоколите с решението на СД от 5.01.09 г. и 30.06.09 г. за структурни промени в предприятието не са за подлежащо на вписване в търг. регистър обстоятелство и РС не е могъл да се запознае с него след служебна справка по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗТР. Изложеното, че решението на СД не се оповестява, не е публично достъпно и съдът не може да направи служебна справка сочи, че ответникът го е знаел и е могъл да посочи и представи решенията на СД пред първата инстанция като доказателство за законността на уволнението в предвидените преклузивни срокове. Като не е направил това, е загубил възможността да ги представи пред въззивния съд, тъй като не са налице предпоставки по чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК. Въззивният съд неправилно е приложил последната, без данни за процесуално нарушение на първоинстанционния от посочените по -горе. Събрал е новите доказателства и ги е ценил по същество в нарушение на процесуалния закон, който не дава възможност за представянето им едва във въззивното производство - чл. 266, ал. 1 от ГПК. Оспореното с исковете уволнение е незаконно - не са посочени с необходимата конкретност в предвидената за това писмена форма фактическите му предпоставки в определена от закона хипотеза. Отделно от това не са установени от работодателя по предвидения процесуален ред предпоставките на двете възможни основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, според уточнението в уволнителната заповед - закриване на звеното и съкращаване на всички щатни бройки в него по решение на СД, приведено в изпълнение от изп. директор на дружеството. Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови ново за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. При този изход на спора за законността на уволнението, искът по чл. 136а, ал. 5 от КТ - за заплащане като извънреден труд на некомпенсираната с почивка разлика до нормалния работен ден при прекратяване на тр. правоотношение - следва да остане без разглеждане, както е приел и РС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.