Решение № 4271 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12302/2020 г.

Решение № 4271 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12302/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Б. с адрес в гр. Пловдив, чрез процесуален представител адвокат Д. Б. против решение № 1687 от 5.10.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 772/2020 г. С него се отхвърля жалба срещу решение № 2153-15-48 от 25.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № Р01106/19.12.2019 г. на ръководител на "ПО", с което на основание чл. 75 КСО и чл. 30, ал. 3 НПОС е възобновена и намалена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 2.11.2019 г. като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От фактическа страна е установено, че с ЕР на ТЕЛК от 6.11.2019 г. при преосвидетелстване на жалбоподателя са определени 50 % ТНР с дата на инвалидизиране 24.10.2013 г. и срок на инвалидността 1.11.2022 г. С разпореждане от 19.12.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 75 КСО и чл. 30, ал. 3 НПОС е възобновена и намалена пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Б., считано от изтичане на крайния срок по предходно ЕР на ТЕЛК-2.11.2019 г. съобразявайки процента ТНР на основание § 7б, ал. 2 и § 7в от ПЗР на КСО и ПМС № 136/6.06.2019 г. като е установен осигурителния стаж до датата на инвалидизиране, индивидуалния коефициент, определен от осигурителен доход за периода 18.03.1992 до 17.03.1995 г. и от 1.01.1997 г. до 31.05.2013 г. В съдебното производство е назначена съдебно счетоводна експертиза, която е проверила изчисленията на административния орган и не е констатирала грешки по зададените правно технически параметри. По възраженията, че размера на пенсията следва да бъде по висок, съдът е приел доводите за неоснователни тъй като конкретния случай е извън хипотезата на преизчисляване на отпусната пенсия, а се касае за ново отпускане на пенсията при което се съобразява нормативната уредба към този момент. Съдът е взел предвид всички възражения относно административното производство и приложението на материалния закон и извел изводи от правна страна за неоснователност на жалбата, която отхвърлил. Решението е правилно. При разглеждането на жалбата в съдебното производство съдът е събрал, анализирал и извел обосновани на доказателствата изводи относно материалните предпоставки, имащи значение за размера на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Не се констатират грешки в мотивите относно фактическата обстановка и относно приложението на материалния закон правилно издирен и приложен. Възраженията относно приложението му съдът намира за неоснователни при възприемане на мотивите изложени при постановяване на обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Пред настоящата инстанция се поддържат доводите поддържани и пред административния съд, като не се установяват основания за извеждане на други правни изводи относно приложението на материалния закон, и при липса на нарушения, съставляващи касационни основания решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение