Решение № 7910 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. К. С. от гр. София кв. [квартал] срещу Решение 5388/17.02.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 10721/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Г. С. срещу Решение Е-РД-16-2315 от 01.10.2024 г. на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване на Инвестиция С4. I2 Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинства от Националния план за възстановяване и устойчивост, с което е отказано предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по предложение за изпълнение на инвестиция BG-RRP-4.026-0537, подадено от Г. К. С.. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че са налице предпоставките за недопустимост на предложението за изпълнение на инвестиция (ПИИ). Счита, че този извод е необоснован, тъй като съдът не е отчел, че в срок е представено ново удостоверение 220202400142818/28.05.2024, от което се установява липса на публични задължения, поради което ПИИ е допустимо за разглеждане и е следвало да получи финансиране. Счита, че съдът неправилно е установил фактите, поради което е приложил неправилно и материалния закон. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт, а по същество и отмяна на оспорения отказ за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по предложение за изпълнение на инвестиция BG-RRP-4.026-0537, подадено от Г. К. С.. Ответникът ръководителят на Структурата за наблюдение и докладване на Инвестиция С4. I2 Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинства от Националния план за възстановяване и устойчивост чрез юрисконсулт И. Димитрова застъпва становище за неоснователност на жалбата. Обосновава, че представеното от кандидата удостоверение за липса за задължения от 28.05.2025 г. е издадена от ТД на НАП София и се отнася до публичните задължения по чл. 162, ал.1 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), а не до такава по Закона за местните данъци такси (ЗМДТ) към Столична община, които са фактическо основание за отказа. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е Решение Е-РД-16-2315 от 01.10.2024 г. на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване на Инвестиция С4. I2 Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинства от Националния план за възстановяване и устойчивост, с което е отказано предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по предложение за изпълнение на инвестиция BG-RRP-4.026-0537, подадено от Г. К. С.. Фактическо основание за отказа е наличието на неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси към Столична община, което е основание предложението да се приеме за недопустимо по т. 9.2 от Условията за кандидатстване по BG-RRP-4.026 Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници и включването му в списъка на предложения за отхвърляне към оценителния доклад на комисията, изготвен съгласно чл. 18, ал.1 от Постановление 114 на Министерски съвет от 08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС 114/2022г). Правно основание за отказа е чл. 21, т. 1 ПМС 114/2022 г. Съдът установява, че оценителна комисия е изпратила на 27.05.2024 г. на кандидата съобщение, с указание за представяне на различни документи, заверени вярно с оригинала по т. 3, 4, 5, 6, 8 10 и 11 от условията за допустимост на кандидата; посочено е изрично, че са установени задължения към Столична община и е дадено указание за представяне на доказателство за липса на задължения към Столична община или че същите са отсрочени, разсрочени или обезпечени съгласно т.9.2. Кандидатът получава съобщението и на 30.05.2024 г. в срок прилага документи за изпълнението им, но някой от тях не са заверени с вярно с оригинала , а относно доказателството за липса на задължения към Столична община прилага удостоверение от 28.05.2024 г. от ТД на НАП София, издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК. Оценителите приемат, че дадените указания не са изпълнени в цялост и в срок, поради което правят извод за недопустимост на кандидата и включват ПИИ в списъка с предложените за отхвърляне. Въз основа на оценителния доклад ръководителят на Структурата за наблюдение и докладване (РСНД) на Инвестиция С4. I2 Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинства от Националния план за възстановяване и устойчивост издава на основание чл. 21, т. 1 ПМС 114/2022 г. процесния отказ за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост по ПИИ. Съдът установява, че оспореното пред него решение е подписано от зам. министър на енергетиката, който със Заповед РД-16-429/05.08.2024 г. на министъра на енергетиката е определен за ръководител на СНД, като са му възложени всички правомощия по Постановление 157/07.07.2022 г. на Министерския съвет за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции (обн. ДВ бр. 43 от 10 юни 2022 г.; ПМС 157/2022 г.) и ПМС 114/2022 г. От РСНД са утвърдени Условия за кандидатстване за предоставяне на средства чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по процедура BG-RRP-4.026 Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергетиката от възобновяеми източници , с финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Съдът установява, че със Заповед РД-16-153/13.03.2024 г. и с последващи заповеди за нейното изменение и допълване на РСНД е определен поименен състав на оценителната комисия, която да извърши оценяване и класиране на предложенията по процедурата, като оценката на конкретното ПИИ е извършена от така определената комисия. За оценката са съставени оценителни листа, които съдържат констатации за установените несъответствие с т. 9.2 от Условията за кандидатстване и други недостатъци на ПИИ. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му, и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, включително предвидените такива в ПМС 114/2022 г. за оценяване, класиране и определяне на ПИИ, за които се предоставят средства от Механизма за възстановяване и устойчивост или се отказва. Материалната законосъобразност на решението съдът разглежда в контекста на установените от оценителната комисия факти и изложените от органа правни основания за отхвърляне на ПИИ. Съдът приема, че правното основание за отхвърляне на ПИИ на Г. С. е се съдържа в т.9.2. от одобрените на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ПМС 114/2022 г. от РСНД Условия за кандидатстване по процедура BG-RRP-4.026. В тях са утвърдени условията за кандидатстване за получаване на средства от Механизма и условията за изпълнение на одобрените инвестиции. Поради това имат характера на задължителни правила по конкретната процедура, спрямо които се извършва допускане и оценка на подадените предложения. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 1 ПМС 114/2022 г. за всяко ПИИ се извършва оценка, включваща оценка на административното съответствие и допустимостта, и техническа и финансова оценка. Съдът приема, че въпреки дадените конкретни указания за представяне на доказателства, включително такова за липса на задължения към Столична община или че същите са отсрочени, разсрочени или обезпечени, кандидатът не е представил необходимото доказателство. Обяснява, че представеното на удостоверение от ТД на НАП не удостоверява липсата на задължения за местни данъци и такси, а такива за данъци и осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал.2 , т.1 ДОПК, поради което не е доказано в срок изискването за допустимост по т. 9.2 от Условията за кандидатстване и ПИИ правилно е отхвърлено от оценителите, именно поради несъответствие с условията за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване. Намира, че този извод на оценителната комисия, възприет от органа с одобрението на доклада, е формиран при правилна оценка и изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, с оглед извършената служебна проверка и липсата на нови доказателства от кандидата. Сочи, че кандидатът е бил запознат с Условията за кандидатстване с нарочна декларация, а при съмнение е можел да упражни правото си да поиска разяснения по тях. Съдът изрично обяснява, че оценителната комисия не е имала задължение нито да извършва повторна проверка на обстоятелството, нито да информира кандидата да размера и основанието, на което се дължат съответните публични задължения, поради което няма нарушение на производствените правила при издаване на оспорения акт. Приема за ирелевантно представеното пред съда удостоверение от 03.10.2024 г., издадено от Началник отдел при Столична община, Дирекция приходи, удостоверяващо че към 03.10.2024 г. Г. С. няма задължения към Столична община, тъй като същото не доказва, че последният не е имал задължения към момента на постановяване на оспореното решение. По изложените съображения, съдът достига до краен извод за материална законосъобразност на оспореното решение, както и съответствие с целта на закона, доколкото предоставянето на безвъзмездни средства по ПВУ е предвидено само за кандидати, които са доказали надлежно, че отговарят на условията за крайни получатели на помощта. Така мотивиран, съдът отхвърля жалбата на Г. К. С. като неоснователна и го осъжда за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни и в съответствие с представените по делото доказателства изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, от формална страна съдържа фактически и правни основания, при постановяването му са спазени специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите са свързани преди всичко с необоснованост и несъответствие на изводите на съда с материалния закон. Релевантността на установените от съда факти е в зависимост от съдържанието на оспорения пред него административен акт, т.е. фактическите обстоятелства, които са мотивирали органа да постанови оспорения отказ, които се свеждат единствено до непредставянето на доказателство за липса на задължения към Столична община или такова, че задълженията са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Правилен и изводът на съда, че представеното пред него удостоверение от 03.10.2024 г. на Началник отдел при Столична община, Дирекция приходи не установява фактът, че Г.С. не е имал задължения за местни данъци и такси към Столична община към датата издаване на оспорения акт 01.10.2024г. Това доказателство е непротивопоставимо на справката, направена на 03.04.2024 г. от оценителната комисия, която установява наличието на неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси към Столична община. Правилен е и изводът, че нито оценителна комисия, нито РСНД има задължение да уведомява лицето за размера и основанието, на което се дължат съответните публични задължение. Съгласно чл. 87, ал. 6 ДОПК Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения . Правилен в тази връзка е изводът на съда, че органът по приходите към ТД на НАП, гр. София и този към Столична община, дирекция Общински приходи са два различни по компетентност органи, които отговарят за събирането на различни по вид публични задължения, поради което удостоверението издадено от всеки от тях се отнася до съответния вид задължения и не може да удостовери наличието/липсата на задължение, за което отговаря друг орган по приходите. Удостоверението от 28.05.2024 г., издадено от органа по приходите към ТД на НАП, гр. София и представено от кандидата в изпълнение на указанието, дадено от оценителната комисия, не се отнася до задължения за местни данъци и такси, дължими към Столична община, а за тези дължими към държавата за данъци и осигурителни вноски, както правилно сочи първоинстанционния съд. В изпратеното съобщение до кандидата ясно е посочено, че при проверка са установени задължения към Столична община и е дадено следното указание: В тази връзка моля да представите доказателство за липса на задължения към Столична община или доказателство, че задълженията са отсрочени, разсрочени или обезпечени . Следователно указанието за представяне на доказателство недвусмислено сочи, че същото следва да е с издател орган при Столична община, доколкото се отнася за публични задължения към нея. Съгласно чл. 87, ал.11 ДОПК За целите на комплексното административно обслужване компетентните органи и други правоимащи лица изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция "Митници" и общините информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Присъединените към средата за междурегистров обмен компетентни органи и други определени в съответния закон лица изискват и получават информацията чрез нея . Следователно правилен е изводът на съда, че направената от оценителната комисия справка за задължения към Столична община съдържа данни само задълженията, установени с влязъл в сила акт, тъй като по закон (чл. 87, ал.11 ДОПК), тези по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения са изключени от обхвата на справките, които се предоставят по служебен път. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и не съответства на неговата цел. Съгласно чл. 21, т. 1 ПМС 114/2022 г., РСНД издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на средства от Механизма в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 за всяко предложение, включено в списъка по чл. 18, ал. 1, т. 4. От представените по делото доказателства се установява, че предложението за инвестиция на касатора е включено в този списък. Като правно основание за отказа органът сочи, че кандидатът не отговаря на условията за допустимост от Условията за кандидатстване, посочени в т. 9.2. Критерии за недопустимост на кандидатите . Според разпоредбата не се допуска за финансиране кандидат, който има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК и лихви по тях към държавата или към Столична община или към общината по постоянен адрес на кандидата, или аналогични задължения съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен, доказани с влязъл в сила акт на компетентния орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Съгласно изрично отбелязване в графа Важно към т. 10 от Условията за кандидатстване, посветена на доказателствата, които кандидатът следва да представи, за да установи, че изпълнява критериите за допустимост и по отношение на него липсват основанията за недопустимост, е отбелязано, че кандидатът представя доказателства за липса на основания за недопустимост, а СНД проверя служебно обстоятелствата по т. 9.2. В случая към ПИИ са липсвали доказателства, установяващи основанията за недопустимост на кандидата относно липсата на задължения към Столична община, а при служебната проверка от 03.04.2024 г. е установена, че кандидатът има такива, поради което му е осигурена възможност да докаже, че същите са платени, отсрочени, разсрочени или обезпечени, но в указания срок той не е представил доказателства за това. С оглед посоченото доказано е, че както към момента на извършване на служебната проверка, така и момента на издаване на оспорения акт не са били налични доказателства, установяващи липсата на основания за недопустимост на кандидата по смисъла на т. 9.2 от Условията за кандидатстване, а това е основания за отхвърляне на ПИИ. Горното обосновава извод за материална законосъобразност на Решение Е-РД-16-2315/01.10.2024 г. на РСНД, тъй като същото е издадено в съгласие с Условията за кандидатстване по процедура BG-RRP-4.026 и чл. 21, т.1 ПМС 114/2022 г. Безспорно целта на закона е средства по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат предоставяне само на кандидати, отговарящи на всички изисквания за допустимост съгласно конкретните условия за процедура за подбор. В случая е доказано, че кандидатът не отговаря на поставените изисквания, поради което оспореният акт правилно е преценен от съда като издаван в съгласие с целта на закона. Като достига до същите изводи, първоинстанционният съд постановява правилно решение, което е съответно на закона и доказателствата по делото и следва бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената претенция за разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконслутско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение