Решение № 15968 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2018 г.

Решение № 15968 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Скуба България" ЕООД, представлявано от управителя В. Велев, подадена чрез процесуалният му представител адв. Христова срещу решение № 1885 от 22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 440/2018 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 17-4332-007924/13.11.2017 г., издадена от Г. Борисова – началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция", с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за две инстанции. Ответната страна – началник на група в отдел Пътна полиция – СДВР, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "Скуба България" ЕООД срещу заповед № 17-4332-007924/13.11.2017 г., издадена от Г. Борисова – началник група към СДВР, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 10.11.2018 г. в гр. София управителят на дружеството жалбоподател е шофирал лек автомобил "БМВ Х5", закупен чрез оперативен лизинг от "Сожелиз-България" ЕООД, с рег. [рег. номер на МПС], с изтекъл срок на валидност на СУМПС. За това нарушение му е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0256336/10.11.2017 г., в който е посочена приетата за нарушена разпоредба – чл. 150 а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Иззети са като доказателства СРМПС и 2 броя табели с рег. [рег. номер на МПС]. Въз основа на така съставения АУАН на 13.11.2017 г. е издадена и процесната заповед, с която на "Сожелиз-България" ЕООД е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2 а ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изложени са подробни мотиви, че императивният характер на разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, задължава органа при наличието на някоя от изброените в нея хипотези, да приложи съответната ПАМ. Прието е, че в случая безспорно е налице една от визираните хипотези, а именно управителят на дружеството жалбоподател е шофирал МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, поради което и ПАМ е приложена законосъобразно. В заключение съдът е изложил доводи, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно с цел да осигури безопасността на движението и да осуети възможността на дееца да извърши други административни нарушения. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд – София-град е постановено при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2 а ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 2 а ЗДвП в приложимата редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая АССГ правилно е приел, че посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за съответно свидетелство за управление на МПС значи то да е валидно, както за категорията МПС, което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата административна валидност. Съгласно чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че свидетелство с изтекъл срок на годност се приравнява на липса на такова. Съдът подробно е обсъдил приложимите разпоредби от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, както и приложимите норми от Закона за българските лични документи, и е достигнал до обосновани изводи, че издадената заповед е законосъобразна. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че въпросната ПАМ се налага единствено на собственик, който управлява моторно превозно средство без валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство. Правилно в случая, принудителната административна мярка е била приложена спрямо дружеството собственик на автомобила, като нарушението е било извършено от ползвателя /лизингополучателя/ – управителя на "Скуба България" ЕООД В. Велев. Жалбоподателят неправилно се позовава на предишна редакция на разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Изрично в цитираната разпоредба в приложимата редакция, в сила от 26.09.2017 г. /ДВ. бр. 77/26.09.2017 г. /, е посочено, че принудителната административна мярка се налага на собственик на автомобил, който е предоставен на водач, който не притежава свидетелство за управление. В конкретния случай фактът, че въпросното МПС е предоставено за ползване по силата на договор за оперативен лизинг, и същото е собственост на "Сожелиз – България" ЕООД, не може да бъде основание за отмяна на заповедта, тъй като са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2 а, предл. последно от ЗДвП. Касационният жалбоподател излага и оплакване, че съдът не е съобразил, че заповедта за ПАМ е издадена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК. В обжалваното решение се съдържат изрични мотиви, че не е нарушен посочения принцип, като издаденото впоследствие след заповедта за ПАМ свидетелство за управление на МПС не води до други изводи и както е приел първоинстанционният съд не се оборва факта, че към датата на нарушението водачът на автомобила не е притежавал валидно свидетелство за управление, каквото е задължението му по чл. 100, т. 1 и чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП /в редакцията на ДВ, бр. 9/2017 г., в сила от 26.01.2017 г. / Тук следва да се добави, че в разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. С оглед гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1885/22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 440/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.