Решение № 3701 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2013 г.

Решение № 3701 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две молби за отмяна на влязло в сила решение № 2819 от 4.07.2012 г., постановено от Пловдивския районен съд, Х състав, по ахд № 23859/2011 г., оставено в сила с решение № 329 от 13.02.2013 г., постановено от Административен съд - Пловдив, ХХII състав, по адм. д. № 2767/2012 г. Подателите на първата молба за отмяна - Вельо Луков Велков, Иван Луков Велков, Елисавета Стайкова Стайкова, Гирагос Хампарцум Папазян, Вартан Гирагос Папазян и Виктор Гирагос Папазян, всички от гр. Пловдив, сочат като правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт нормата на чл. 239, т. 1 от АПК и се позовават на решение № 2043А/13.11.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Пловдив; решение № С0066 от 9.01.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Пловдив; нотариален акт № 35, дело № 205 от 2004 г.; скица за поземлен имот № 7733/21.03.2011 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър; писмо изх. № 94-553/24.02.2014 г. на директора на Главна дирекция "Земеделие и регионална политика" при МЗХ. С тази молба за отмяна, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Руменов и с писмени бележки горепосочените молители молят Върховния административен съд да отмени атакувани решения и претендират разноските по делото. Втората молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2819 от 4.07.2012 г. на Пловдивския районен съд, по ахд № 23859/2011 г., което е оставено в сила с решение № 329 от 13.02.2013 г. на Административен съд - Пловдив, по адм. д. № 2767/2012 г., е предявена от "Лендмарк 11" ООД, гр. Пловдив, с управител Марин Иванов Иванов. С нея се иска отмяна на визираните решения по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. Този молител твърди, че с нотариален акт № 48 по дело № 435 от 28.12.2011 г. е придобил собствеността на 27/200 ид. части от процесния имот, който е предмет на цитираните дела, но не е призован и не е участвал в производството пред двете съдебни инстанции. На това основание молителят "Лендмарк 11" ООД иска отмяна на атакуваните две съдебни решения: № 2819 от 4.07.2012 г., на Пловдивския районен съд и № 329 от 13.02.2013 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 2767/2012 г. Ответникът - Районна прокуратура - Пловдив, не изразява становище по молбите за отмяна. Ответникът - началникът на Общинска служба "Земеделие" - Пловдив с две писмени възражения оспорва молбите за отмяна, като изразява становище, че не са налице основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 239, т. 1 от АПК и "Лендмарк 11" ООД няма правен интерес от участие в съдебното производство. Заинтересованата страна - кметът на Община Пловдив с писмено възражение и писмена защита пледира за отхвърляне на двете молби, поради липса на законните основания за отмяна - няма нови доказателства и нови обстоятелства от значение за спора, а молителят "Лендмарк 11" ООД не фигурира като съсобственик на възстановения земеделски имот по обявеното за нищожно решение на ПК - Пловдив и няма право да участва в делото, защото към момента на постановяване на административния акт не е в кръга на бившите собственици и няма собственост върху имота. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете молби за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 240, ал. 1 от АПК, който тече от датата на влизане в сила на атакуваните решения - 13.02.2013 г. Разгледано по същество, искането на Вельо Луков Велков, Иван Луков Велков, Елисавета Стайкова Стайкова, Гирагос Хампарцум Папазян, Вартан Гирагос Папазян и Виктор Гирагос Папазян, изложено в молбата им за отмяна, е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 2819 от 4.07.2012 г., постановено от Пловдивския районен съд, Х състав, по ахд № 23859/2011 г. в производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, по протест на Районна прокуратура - Пловдив е обявена нищожността на решение № 3077/26.06.1995 г., издадено от Поземлена комисия - Пловдив по преписка по заявление вх. № 3053/21.02.1992 г. на наследниците на Вельо Стайков Велков. Горепосоченото съдебно решение е оставено в сила с решение № 329 от 13.02.2013 г., постановено от Административен съд - Пловдив, ХХII състав, по адм. д. № 2767/2012 г. За да достигнат до този резултат първоинстанционният и касационният съд са приели, че по заявление № 3053/21.02.1992 г., ПК - Пловдив с решение № 3077/26.06.1995 г. на наследниците на Вельо Стайков Велков е възстановила правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: имот в стр. граници от 200 дка, находящ се в землището на гр. Пловдив, в местността "Лаута", представляващ терен в ж. к. "Тракия", при граници (съседи): от север - общински терен, от изток - улица, от юг - бул. "Освобождение" и от запад - улица, заявен с пореден № 1. Възстановяването е осъществено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение от 29.11.1994 г., постановено по гр. дело № 3890/1994 г. по описа на Пловдивския районен съд - XVIII гр. състав. От това съдебно решение е видно, че с предходно решение № 55/9.06.1993 г., постановено по гр. дело № 5338/1992 г. по описа на ПРС - XIV гр. състав, на наследниците на Вельо Стайков Велков на гр. Пловдив, починал на х.хх.хххх г. в гр. Пловдив, е било възстановено правото на собственост върху 105 дка земеделски имоти - ниви, 1 кат., находящи се в землището на гр. Пловдив, местност "Лаута", като е оставена без уважение жалбата, против отказа на ПК при Община "Родопи" - гр. Пловдив, по преписки вх. № 225/1991 г. и № 226/1991 г., в частта, отнасяща се до възстановяването на собствеността върху описаните земеделски имоти за разликата над 105 дка, до общо заявените 384 дка, като неоснователна. Горепосоченото съдебно решение е било изпълнено през 1995 г. от Поземлена комисия "Родопи" - Пловдив с издадено решение № 34-67/1.02.1995 г., с което е възстановено на наследниците на Вельо Стайков Велков правото на собственост върху имот № 018019 - нива с площ от 105,020 дка, III категория, находяща се в землището на с. Ягодово. След проведено производство по искане за преглед по реда на надзора е постановено на 29.11.2004 г. съдебно решение от 29.11.1994 г. по гр. дело № 3980/1994 г. по описа на Пловдивския районен съд - XVIII гр. състав, в изпълнение на което съдебно решение ПК - Пловдив е издала протестираното и обявено за нищожно решение. С оглед изложените обстоятелства и доказателства в мотивите на атакуваното решение № 2819 от 4.07.2012 г. на Пловдивския районен съд е отразено, че съдебното решение по гр. дело № 3980/1994 г. е било изпълнено не от компетентната да се произнесе ПК - Родопи, а от ПК - Пловдив, без да има основание за това, поради което е обявена нищожност на протестираното решение на ПК - Пловдив. С решение № 329 от 13.02.2013 г., Административният съд - Пловдив напълно е споделил изводите на първоинстанционния съд, като е счел, че законосъобразно е обявено решението за нищожно, след като е установена липсата на териториална и материална компетентност за възстановяване на земеделски земи в регулацията на град Пловдив. Искането за отмяна, подадено от Вельо Луков Велков, Иван Луков Велков, Елисавета Стайкова Стайкова, Гирагос Хампарцум Папазян, Вартан Гирагос Папазян и Виктор Гирагос Папазян е обосновано с разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. По силата на тази норма влезлият с сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай посочените молители са приложили към искането си за отмяна следните писмени доказателства: решение № 2043А/13.11.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Пловдив; решение № С0066 от 9.01.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Пловдив; нотариален акт № 35, том II, рег. № 4145, дело № 205 от 2004 г. и скица за поземлен имот № 7733/21.03.2011 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър. Тезата на молителите е, че с описаните документи се доказва компетентността на ПК - Пловдив да издаде решение № 3077/26.06.1995 г., което е прогласено за нищожно с атакуваните съдебни решения. Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани доказателства са неотносими към конкретния правен спор, защото нито едно от тях не е издадено през 1995 г., когато е постановено спорното решение от страна на ПК - Пловдив. Освен това от съдържанието им е видно, че касаят възстановяване право на собственост по отношение на имоти, които не се намират в процесната местност "Лаута" на гр. Пловдив, а в други местности: м. "Северно от панаира" и м. "Гуджуриците" и то в полза на други лица, които не са страни в настоящия процес. Освен на горепосочените документи молителите се позовават и на представено в съдебно заседание на 26.02.2014 г. писмо изх. № 94-553/24.02.2014 г., издадено от директора на Главна дирекция "Земеделие и регионална политика" при Министерството на земеделието и храните, по заявление на адв. Кривошапков с вх. № 94-553/2014 г. Съдът намира, че посоченото писмо няма характер на "ново доказателство" и на "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото същото е новосъздадено - то не е съществувало при постановяване на атакуваните съдебни решения, както и при подаване на процесната молба за отмяна на 9.05.2013 г. Освен това няма данни за молителите да е била налице пречка в хода на първоинстанционното и на касационното производство, която да ги е възпрепятствала да поискат от МЗХ издаването на визираното писмо. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че сега представеното писмо изх. № 94-553/24.02.2014 г. не съставлява доказателство, което при решаване на делото да не е могло да стане известно на страните, както изисква императивната норма на чл. 239, т. 1 от АПК. Следва да се има предвид и факта, че в горепосоченото писмо е вписано, че Общинска поземлена комисия - Пловдив е сформирана след обнародване на ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 17/1991 г. и в териториалния й обхват са изброени землища, между които е и "Пловдив - Тракия". Така формулираното писмо обаче не съдържа правнорелевантна информация и не дава отговор на основния спорен въпрос между страните, а именно: дали е налице правоприемство между ПК - Родопи и ПК - Пловдив в периода от 18.11.1992 г., когато ПК - Родопи е постановила Протоколно решение № 34224, съдържащо отказ да се възстановят процесните земи в м. "Лаута", до 26.06.1995 г., на която дата е издадено спорното решение № 3077 от страна на Поземлена комисия - Пловдив. В случая е от съществено значение обстоятелството, че след постановяване от Пловдивския районен съд на решение от 29.11.1994 г., по гр. дело № 3890/1994 г. лицата Стайко Велев Стайков и Лука Велев Лелков, като наследници на Вельо Стайков Велков, са поискали с молба вх. № 459/29.05.1995 г. до председателя на ПК - Родопи да бъде изпълнено съдебното решение от 29.11.1994 г., с което е възстановена собствеността върху 200 декара в м. "Лаута", гр. Пловдив, а обявеното решение не е издадено от сезираната поземлена комисия, а от друга, а именно: ПК - Пловдив. С оглед на изложеното, съдът преценява, че представеното от молителите писмо изх. № 94-553/24.02.2014 г. на МЗХ не е от съществено значение за изхода на правния спор относно действителността на решение № 3077/26.06.1995 г. на ПК - Пловдив. На основание на горното настоящият съдебен състав счита, че документите, на които се позовават молителите Вельо Луков Велков, Иван Луков Велков, Елисавета Стайкова Стайкова, Гирагос Хампарцум Папазян, Вартан Гирагос Папазян и Виктор Гирагос Папазян не обосновават отмяна на атакуваните съдебни решения на посоченото от тях правно основание - чл. 239, т. 1 от АПК. По отношение на искането за отмяна, изложено в молбата, подадена от "Лендмарк 11" ООД, гр. Пловдив, съдът счита, че е ОСНОВАТЕЛНО. Горепосоченият молител се позовава на нормата на чл. 246, ал. 1 от АПК, като мотивира искането си с приложен към молбата за отмяна нотариален акт за покупко - продажба № 48, том III, рег. № 7805, по дело № 435 от 28.12.2011 г. От текста на визирания нотариален акт се установява по безспорен начин, че дружеството е придобило собствеността върху 27/200 идеални части от поземлен имот, който е идентичен с имота, който е обект на възстановяване с обявеното за нищожно решение № 3077/26.06.1995 г. на ПК - Пловдив. От горепосочения нотариален акт е видно, че страните са заявили, че се съгласяват при обособяването по реда на ЗУТ и ЗКИР на самостоятелен УПИ или самостоятелни УПИ - та за продадените 27/200 ид. части от същия имот, като купувачът ще получи в реална собственост общо 27 декара от посочения имот в югоизточната му част, като ще има лице и към бул. "Освобождение". Основателно е твърдението на този молител, че не е конституиран като страна, не е призоваван и не е взел участие в първоинстанционното и касационното производство. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай е налице основанието, регламентирано от законодателя в нормата на чл. 246, ал. 1 от АПК, защото атакуваните съдебни решения са неблагоприятни и имат сила по отношение на "Лендмарк 11" ООД, който се легитимира като собственик на част от процесния имот, а собствеността му пряко и непосредствено се засяга от влезлите в сила съдебни актове, постановени по делата, проведени без молителя да е страна по тях. Не може да се възприеме становището, изразено от Общинска служба "Земеделие" - Пловдив и от кмета на община Пловдив, че дружеството не е било съсобственик на възстановения земеделски имот по обявеното за нищожно решение на ПК - Пловдив и няма право да участва в делото, защото към момента на издаване на административния акт не е в кръга на бившите собственици. Съобразно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, при оспорване на административен акт с искане за обявяване на нищожност наличието на правен интерес се преценява не към датата на постановяване на административния акт, а към момента на подаване на жалбата. В настоящия случай "Лендмарк 11" ООД не е жалбоподател, тъй като съдебното производство е инициирано по протест на Районна прокуратура - Пловдив, поради което неговият правен интерес от участие в процеса се определя към момента на конституиране на заинтересованите лица, което в случая е осъществено с разпореждане на съда от 12.01.2012 г., на която дата е разпоредено изпращане на преписи от протеста и призоваване за съдебно заседание на 23.02.2012 г. Както бе отразено по-горе, визираното дружество има статут на собственик върху част от процесния имот от 28.12.2011 г., на която дата е придобил собствеността върху 27/200 ид. части от имота и притежава това качество при провеждане на първоинстанционното и на касационното производство. Следователно този молител има правен интерес от участие в процеса и, както наследниците на адресатите на обявеното за нищожно решение № 3077/26.06.1995 г. на ПК - Пловдив, така и приобретателят "Лендмарк 11" ООД, следва за бъде конституиран като страна и призован за съдебните заседания. Горепосоченото обстоятелство налага отмяна на атакуваните съдебни решения и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора и естеството на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения, претенциите на молителите - физически лица и на кмета на община Пловдив за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 248, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,