Решение № 6724 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 726/2020 г.

Решение № 6724 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 726/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, подадена чрез адв. С. Рафаилов, срещу решение № 221/29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 74/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен. В касационната жалба, както и допълнително становище и уточняваща касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Навежда и развива оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на решението. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде изцяло отменен АУПДВ. Претендира присъждане на разноски по делото за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" БД ИБР/, в писмено становище, подадено от юрск. М. Христова, оспорва основателността на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 56 от 17.08.2017 г., издаден от М. М., за Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, с който е установено задължение на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, като дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 300635/07.12.2004 г. на Директора на БД ИБР за периода 01.01.2010 г. -31.12.2016 г., в размер главница 3451 лева и лихва за забава 1046, 69 лева. С обжалваното решение № 221/29.10.2019 г. по адм. дело № 74/2019 г. АС Сливен е отхвърлил изцяло жалбата срещу акта. Делото е разгледано за втори път от АС Сливен предвид решение № 2622/21.02.2019 г. по адм. дело № 7536/2018 г. на ВАС, първо отделение, с което е отменено предходно решение на АС Сливен и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при дадени задължителни указания са за събиране на доказателства за компетентността на издателя на оспорения акт досежно обективната невъзможност на титуляра – директор на БД ИБР да изпълнява задълженията си за датата на издаване на акта, подписан от друго лице като заместник. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, за което взема предвид и представена при новото разглеждане на делото заповед за ползване на платен годишен отпуск. По съществото на спора приема, установените в акта задължения отговарят на действителния размер на водовземане за всяка от годините като изразходените количества вода са констатирани въз основа на представени от самото дружество справки и предвид даденото заключение на приетата СТЕ за идентичност на декларираните количества и отразените в оспорения АУПДВ. Съдът намира за неоснователни възражения за неправилно определяне началния момент на лихвата за забава, позовавайки се разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане. Неоснователни счита и възраженията за изтекла давност като приема, че с издаване на АУПДВ давността е прекъсната, а абсолютната 10 годишна давност все още не е изтекла и за най-ранното задължение за 2010 г. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Развитите в уточняващата жалба основания за неправилност са аналогични с тези изложени пред първоинстанционния съд, на които съдът е дал обосновани отговори при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и след анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност. Установено е надлежно отсъствието поради законоустановен отпуск на титуляра на правомощието за издаване на АУПДВ, както е налице и заповед, оправомощаваща издателя на акта М. М. да изпълнява правомощията при отсъствие на титуляра. Законосъобразно е прието от съда, че по силата на чл. 172, ал. 1, т. 3 ДОПК давността за публичните задължения за 2010, 2011 г. е спряла да тече за срока на разсрочването им според споразумителни протоколи от 21.02.2011 г. и от 07.06.2012 г. Обратно на твърденията на касатора разсрочването е валидно и е произвело целените с него последици. С издаването на АУПДВ е прекъснато изтичането на давността за задълженията за всяка от годините като абсолютната давност за най-ранното от задълженията за 2010 г. изтича едва в края на 2020 г., т. е. не е изтекла и към датата на последното съдебно заседание в касационна инстанция. По съществото на спора, въз основа събраните доказателства - справки, изходящи от дружеството и заключението на СТЕ, задължението е определено правилно предвид приложимата разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ, установяваща задължение за водоползвателите- титуляри на разрешителни, да измерват и водят на отчет изземваните и използвани от тях води. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на касатора не се присъждат разноски. Такива не се присъждат и в негова тежест, тъй като касаторът не е заявил претенция за разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,