Решение № 10555 от 31.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13913/2013 г.

Решение № 10555 от 31.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13913/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на зам. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив и Николай Сарандиев Ангелов и в качеството му на ЕТ "Еми-2000- Николай Сарандиев", ЕИК 126131128, чрез адв. Иван Йовчев, против решение № 1947/22.08.2013 г. на Административен съд - град Пловдив, постановено по адм. дело № 303/2013 г. Касаторът Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 261200806/22.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП град Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 1051 от 21.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив /понастоящем с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта, с която е намален определеният от приходните органи по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) данък за данъчния период 2006 г. от 18630, 66 лева на 12084,99 лева със съответната лихва. Касаторът е посочил, че е налице основанието по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът по тази жалба - Николай Сарандиев Ангелов и в качеството му на ЕТ "Еми-2000-Николай Сарандиев" не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Николай Сарандиев Ангелов и в качеството му на ЕТ "Еми-2000-Николай Сарандиев" обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът е посочил, че е налице основанието по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяната на решението в тази част. Ответникът по тази жалба - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 261200806/22.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с Решение № 1051 от 21.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив /понастоящем с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който на Николай Сарандиев Ангелов и в качеството му на ЕТ "Еми-2000-Николай Сарандиев" са установени допълнителни задължения по Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ отм./ в размер на 18630,66 лева за 2006 г. и съответната лихва в размер на 11513,94 лева. С обжалваното в настоящото производство решение АС е изменил РА, в частта на установените задължения в размер на 18630,66 лева за 2006 г. и съответната лихва в размер на 11513,94 лева и е определил данък по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 12084,99 лева за 2006 г. и съответната лихва в размер на 7468,65 лева, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в ДОПК. Законосъобразно според съдът е прието наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като е установено, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период, като е спазена процедурата визирана в чл. 124, ал. 1 от ДОПК. По жалбата на Николай Сарандиев Ангелов и в качеството му на ЕТ "Еми-2000-Николай Сарандиев": Настоящият състав намира изводите на съда за действителност на обжалвания РА в потвърдената част за правилни и в съответствие с доказателствата по делото, а касационната жалба на Николай Сарандиев Ангелов и в качеството му на ЕТ "Еми-2000-Николай Сарандиев" за неоснователна. Относно декларираното от касатора получаване на заем от 100000 д. м. през 1998 г. от турския гражданин Мехмед Айгюн и приложен договор за паричен заем от 27.12.1998 г. първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да се вземе предвид, че соченият период е твърде далечен от ревизията, както и че сочената валута е премахната от обръщение. При анализа на доказателствата съдът правилно е изложил, че не са представени доказателства кога и къде лицето е обменило валутата, къде е съхранявало средствата до 2006 г. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че с представената митническа декларация се доказва, че парите са получени от ревизираното лице, тя е доказателство единствено, че сочените в нея средства са влезли на територията на Република България. Заемният договор е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила извън авторството и писменото изявление, само когато издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. В случая липсват други доказателства за действителното получаване на сумата от Ангелов - например за влагането й в банка или за нейното съхранение. Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен в момента на предаване на сумата. Наличието на писмен договор без доказателства за извършване на предаването не съставлява годно писмено доказателство и не може да послужи за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. От друга страна дори и да се приеме, че сумата е реално предадена на ревизираното лице към 1998 г. поради факта, че не са представени никакви доказателства как е съхранявана същата до 2006 г. и как е обменена, остава съмнение дали предвид дългия срок от осем години, паричните средства не са похарчени до ревизирания период. Като се има предвид това, както и с оглед останалите доказателства, съдът правилно не е взел предвид сумата по представения договор като приход на касатора. Правилни и законосъобразни са изводите на административния съд, че в хода на производството остават недоказани твърденията на жалбоподателя, че сумата в размер на 129378,68 лева е резултат от счетоводни записвания, отразяващи констатации в предходен ревизионен акт, а не от направена вноска от собственика. В съдебното производство по отношение на ревизираното лице действа оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за истинност на обоснованите констатации на РА, въз основа на които на РЛ са определени посочените по-горе задължения. В конкретния случай ревизираното лице не е успяло да обори същата. От поставения въпрос в тази връзка към вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза и отговора, даден по него, не може еднозначно да се заключи, че осчетоводяването на спорните суми е следствие на установеното в ревизионен акт, издаден за предходни години - 2001 - 2004 г., впоследствие отменен с решение на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив. С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че касационната жалба на Николай Сарандиев Ангелов и като ЕТ "Еми-2000-Николай Сарандиев" следва да бъде оставена без уважение и решението на административен съд - Пловдив да бъде потвърдено в тази му част. По жалбата на зам. директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП: За да измени РА, съдът е приел, че са представени убедителни доказателства за получаването на дарение в размер на 45456 лева от бащата на ревизираното лице - Саранди Василев Ангелов. Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че неправилно в обжалваното съдебно решение като приход на ревизираното лице е включен пълният размер на посочения в годишната данъчна декларация доход на С. Ангелов - 45456 лева. Правилно и законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства и изложеното в заключението по проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза първоинстанционният съд е приел за основателни възраженията на ревизираното лице, че разходите за производството на гроздето през 2006 г. не могат да бъдат направени от средствата, получени в края на 2006 г. В хода на производството е доказано, че Саранди Василев Ангелов е разполагал с процесната сума и видно от представената по делото разписка, същата е предадена на ревизираното лице. Неоснователно е твърдението на директора Дирекция "ОДОП" - Пловдив, че е недоказано ревизираното лице да е разполагало с паричните средства от дарението на баща му, тъй като същото не ги е декларирало по реда на чл. 49 ЗМДТ и не е представило доказателства, че е платило дължимия данък по чл. 44 от ЗМДТ. Процедурата по деклариране на паричните дарения по ЗМДТ е административна и не е факт от обективната действителност, който има спрямо дарението значение на юридически или доказателствен факт. Като е достигнал гореизложените правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство разноски не се дължат в полза на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, тъй като на основание приложимия текст на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК, на приходната администрация се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, каквото възнаграждение вече е присъдено в първата инстанция. Николай Сарандиев Ангелов и в качеството му на ЕТ "Еми-2000-Николай Сарандиев" не е поискал присъждане на разноски пред касационната инстанция, поради което не се дължи произнасяне по отношение на тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,