Решение № 13817 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7743/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дабъл Б ООД, ЕИК 114562541, със седалище в гр. Варна, представлявано от управителя Б. М. А., чрез процeсуалния представител адв. Х. Джавгова, против решение 5141/20 май 2024 г., постановено по адм. д. 1654/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Дабъл Б ООД против заповед 1002-263/03 юли 2023 г. на главния архитект на Община Девня, с която е отказано издаване на удостоверения за търпимост по заявления вх. УТ-274/22 юни 2023 г. и УТ-275/22 юни 2023 г. за строежи КПП , Метален навес , Басейн , Плътна ограда и Лятна кухня в ПИ с идентификатор 20482.309.17 по КККР на гр. Девня, с административен адрес гр. Девня, [жк], [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В резултат на обстойния и подробен анализ на фактите, доказани по делото и съответните норми, първоинстанционният съд е обосновал верен правен извод за липса на отменителни основания по отношение на оспорената заповед 1002-263/03 юли 2023 г. на главния архитект на Община Девня, с която е отказано издаване на удостоверения за търпимост по заявления вх. УТ-274/22 юни 2023 г. и УТ-275/22 юни 2023 г. за строежи КПП , Метален навес , Басейн , Плътна ограда и Лятна кухня в ПИ с идентификатор 20482.309.17 по КККР на гр. Девня, с административен адрес гр. Девня, [жк], [улица]. Заповедта е издадена от компетентен орган - главния архитект на Общината, в качеството му на орган, овластен да одобрява съответните инвестиционни проекти на основание чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ, вр. § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ бр. 82 от 2012 г.) Налице са били фактическите и материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Обстойно са изследвани основанията за търпимост по реда на § 16 и § 127 ЗУТ като изложените мотиви, в смисъл на неоснователност, са верни и подкрепени с убедителни доводи, на база събраните доказателства в това производство. Настоящата инстанция изцяло ги споделя. С оглед периода, в който е установено, че строителството на посочените в обжалваната заповед обекти е извършено през 1999 г. и е изцяло завършено преди 31 март 2001 г., приложима е хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, а не тази на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ се явява неприложима, тъй като регламентирания в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31 март 2001 г., а само тези, които не попадат във времевия обхват, посочен в разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ, след като последните не са отменени със ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82/2012 г./ и са действащи, в който смисъл е практиката на Върховния административен съд. Строежите не са допустими по действалите към момента на извършването им правила и нормативи, и на ЗУТ. Освен изискванията за допустимост на строежите по правилата и нормативите, действали към момента на извършването им или съгласно ЗУТ, разпоредбата на §16, ал. 3 ПР ЗУТ поставя като кумулативно изискване и строежът да е деклариран пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ. В случая това не е направено. Налага се логичният извод, че строежът не може да се определи като търпим. Доказателства за деклариране на процесния строеж не са представени както в административното, така и в съдебното производство. Следователно вярно е отсъдено, че строежът не отговаря на условията за търпимост. Неоснователно е и възражението за наличие на съществен порок по чл.59, ал.2, т.4 АПК във формата на оспорената заповед, тъй като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, а задължението за изследване търпимостта на незаконния строеж не е единствено в компетентността на административният орган, но и на съдебната инстанция, тъй като е свързано със законосъобразността на акта. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника Община Девня следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 1200 лева, платими от дружеството - жалбоподател. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав