Решение № 1513 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2008 г.

Решение № 1513 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Елена Григорова Добренова от гр. Перник, срещу решение № 352 от 21.04.2008 г., постановено по адм. д. № 4267 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за регистрация по ЗДДС № 14042070014588 от 27.04.2007 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП - гр. Перник, потвърден с решение № 1273 от 6.08.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението на Административния съд - София-град, поради противоречие с материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че със своето решение съдът неправилно е потвърдил отказ за дерегистрация, основан на указание на изпълнителния директор на НАП, противоречащо на закона и на решение № 7 от 2007 г. на КС на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС в частта за лицата, упражняващи свободна професия, включително частните съдебни изпълнители и нотариусите. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съда да отмени решението на Административния съд - София-град, и вместо него да постанови друго, като реши делото по същество и уважи искането й. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - София-град, е отхвърлил жалбата срещу акт за регистрация по ЗДДС, издаден въз основа на подадено заявление за регистрация по ЗДДС от Елена Григорова Добренова - частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Перник. Решението е мотивирано с обстоятелството, че към датата на издаване на акта - 27.04.2007 г., решение № 7 от 23.04.2007 г. на Конституционния съд на Република България не е било влязло в сила, тъй като макар и да е постановено преди датата на акта за регистрация по ЗДДС, то е обнародвано в ДВ на 8.05.2007 г., влязло е в сила съобразно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България три дни след обнародването му и има действие само занапред. Първоинстанционният съд е приел, че на 13.04.2007 г., когато частният съдебен изпълнител Елена Добренова е подала заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тя е подлежала на задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като през последните 12 последователни месеца е достигнала облагаем оборот в размер на 58 983, 68 лв. и към тази дата е била данъчнозадължено лице съобразно действащата към този момент разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС - преди частичното й обявяване за противоконституционна. Така постановеното решение е неправилно и необосновано. Съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и е стигнал до неправилни изводи за законосъобразност на обжалвания акт. По делото е установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката Елена Добренова, вписана в камарата на частните съдебни изпълнители под номер 751, е депозирала на 13.04.2007 г. с оглед действащата към този момент разпоредба на чл. 96, ал. 1 ЗДДС заявление до ТД на НАП - гр. Перник, да бъде регистрирана по ЗДДС, като е приложила към молбата и справка за облагаемия оборот от 1.04.2006 до 31.03.2007 година. На 16.04.2007 г. органът по приходите е извършил съответната проверка по повод искането за регистрация и при проверката е установено, че лицето отговаря на изискванията, поради което на 27.04.2007 г. е издаден акт за регистрация по ЗДДС № 14042070014588, с който е разпоредено на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС да се регистрира лицето по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта. Не се спори по делото, че последният е връчен лично на лицето срещу подпис на 30.05.2007 г., а писмото за данъчен период и за другите обстоятелства по регистрацията е връчено на 1.06.2007 година. На 14.06.2007 г. жалбоподателката е депозирала жалба до директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, в която е поискала предвид решение № 7 от 23.04.2007 г. на КС на Република България, с което е обявен за противоконституционен в чл. 3, ал. 2, изр. 1 изразът "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус", и предвид отпадналото въз основа на това законово основание за регистрация по ЗДДС на посочените професии да бъде отменен издаденият акт за регистрация. Органът по приходите и съдът са приели в своите решения, че след като оспореният акт за регистрация е издаден на 27.04.2007 г. - преди да бъде обнародвано решението на КС, респ. преди да бъде обявена неговата противоконституционност, то правилно органът по приходите е извършил регистрация на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС и няма основание за отмяната на акта, като съдът е изложил и други съображения, че с оглед нововъзникналите обстоятелства, които водят до отпадане на основанието за регистрация, жалбоподателката е имала възможност да поиска издаване на акт за дерегистрация, а не да обжалва самия акт за регистрация. Според съда неправилно жалбоподателката е счела потвърждаването на акта за регистрация като отказ за дерегистрация, какъвто фактически не съществува, както и че бездействието и непознаването на правната материя от страна на жалбоподателката не могат да обусловят незаконосъобразност на обжалвания акт. Настоящата инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд, тъй като те не съответстват на данните по делото и на материалния закон. Съдът е бил длъжен да отчете обстоятелството, че регистрацията на Елена Добренова е извършена на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, който предвижда задължителна регистрация за всяко данъчнозадължено лице с облагаем оборот над 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Впоследствие с решение № 7 от 23.04.2007 г. по конст. д. № 1 от 2007 г. (обн., ДВ, бр. № 37 от 08.05.2007 г.) Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционен израза "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. На основание чл. 151, ал. 2, изр. последно от Конституцията на Република България след пораждане действието на цитираното решение на 12.05.2007 г. разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС в обявената за противоконституционна част не се прилага, т. е. отпаднало е изискването за задължителна регистрация на тази категория лица. В този смисъл е и ТР № 3 от 6.06.2008 г. по тълк. д. № 2 от 2008 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, съгласно което лицата, упражняващи свободна професия, включително частните съдебни изпълнители и нотариусите, не подлежат на задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност за периода от влизането в сила на решение № 7 от 23.04.2007 г. по конст. д. № 1 от 2007 г. на Конституционния съд, т. е. три дни след обнародването му (обн., ДВ, бр. № 37 от 8.05.2007 г.), до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.). В съответствие с приетото в тълкувателното решение и с оглед представените по делото доказателства към датата на връчване на акта за регистрация по ЗДДС (30.05.2007 г.) не е съществувало задължение за частните съдебни изпълнители за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗДДС за дата на регистрацията се смята датата на връчването на акта за регистрация. Именно към този момент жалбоподателката е имала възможност да се запознае с акта за регистрация и съответно да предприеме действия, свързани с неговата отмяна, която отмяна се изразява в издаването на обратния акт за дерегистрация. В конкретния случай от приложената към делото жалба на Елена Добренова вх. № 11-00-18 от 14.06.2007 г. на Дирекция "ОУИ" на НАП - гр. София, се установява недвусмислено волята на лицето за целения от нея правен резултат, а именно чрез искането за отмяна на акта за регистрация да бъде издаден друг акт - за дерегистрация, предвид отпадането на задължението за задължителна регистрация по ЗДДС. Предвид това органът по приходите е следвало да разгледа молбата именно като искане за дерегистрация с оглед въведените нови нормативни правила, последвали издаването на административния акт за регистрация, и евентуално да я препрати на компетентния орган. С влизането в сила на решението на КС няма законно основание за задължителна регистрация по ЗДДС на частните съдебни изпълнители и нотариуси и тези, които са били регистрирани преди това и са поискали отмяна на акта, е следвало да бъдат дерегистрирани с издаването на нов акт, в какъвто смисъл е и практиката на Върховния административен съд по тези дела. В случая неправилно се спекулира с искането на жалбоподателката и с употребените в него изрази, след като ясно се разбира каква е била целта и какво е искала да постигне с подадената от нея жалба срещу издадения акт за регистрация. С оглед изложеното решението на Административния съд - София-град, се явява постановено в нарушение на материалния закон и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК същото, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се уважи жалбата на Елена Добренова и да се отмени решението на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, а преписката да се върне на органа по приходите, който да се произнесе по молбата за дерегистрация на акта. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,