Решение № 5279 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2015 г.

Решение № 5279 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Кмета на О. П., против Решение № 501 от 17.07.2015 г. по адм. дело № 688/2014 г. на Административен съд П.. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основния по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- Д. С. Д. в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна, като намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира за неправилно и необосновано постановеното решение на първоинстанционния съд. Счита изводът на съда- за липса на елементи от кумулативно предвидените за осъществяване състава на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, да не кореспондира с установените по делото факти. Обосновава заключение, че Димитров е осъществил държане върху общински имот без правно основание, като този извод се подкрепя от данните съдържащи се в заявлението за подпомагане, в което процесния имот е включен. Посочва, че обработването на имота, представлява държане на същия, което се осъществява и върху съседните имоти от същия масив, засяти с една и съща култура, в една и съща фаза на развитие. Счита, че приемайки оспорената заповед за незаконосъобразна, съдът е постановил необосновано и неправилно решение в нарушение на приложимия материален закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административния съд- П., е образувано по жалба на Д. С. Д. против Заповед № 1551/23.06.2014 г. на Зам. кмета на О. П., с която е наредено да се изземе от жалбоподателя част от общински полски път, представляващ поземлен имот № 000187 по картата на възстановената собственост на с. С., м. "Шопови чукари" при граници на частта пред ПИ № 082036 с лице 33, 63 л. м. и имот № 000409. Решаващият съд приема, че процесната заповед е постановена от компетентен орган, издадена при условията на заместване. Намира, че имотът, предмет на оспорената заповед е общински полски път, представляващ публична общинска собственост, за който съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОбС не се съставя акт за общинска собственост. След анализ на събраните по делото доказателства се счита, че не се установя по безспорен начин значимия и спорен по делото факт, който е: жалбоподателят ли е лицето, държало чрез засяване частта от процесния имот. Посочва се, че не са ангажирани преки доказателства, че имотът се е обработвал от жалбоподателя в качеството му на физическо лице. Намира за неотносимо за правния спор обстоятелството дали по отношение на имотите, които са съседни на процесния имот, Д. С. Д. е подал заявление за подпомагане за кампания 2014 г., тъй като дори и да е така, това не води до категоричния извод, че именно посочения в заповедта участък е засят, респективно държан от него. Поради това се счита за недоказано и необосновано приетото от административния орган, че жалбоподателят "държи" част от общински полски път. Предвид изложените мотиви, АС П. счита за неустановено наличието на задължителната предпоставка, предвидена в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС- владение или държане без основание от страна на жалбоподателя на общински имот. Поради посоченото административният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон, поради което е отменил същата. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АС П. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че съдът не е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и не е обсъдил доводите от жалбата. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е анализирал данните в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи. Мотивите, макар и кратки са формирани на база възприетите факти и дават точни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователно е твърдението за неправилност на съдебния акт, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице, това фактическо действие да е без правно основание. Не е спорно по делото, че предмет на заповедта за изземване е общински полски път, представляващ публична общинска собственост. Няма данни по делото същият имот, към момента на издаването на административния акт да се ползва от лицето, посочено в заповедта без правно основание. Действително, както твърди касационния жалбоподател, обработката на имота, и неговото засяване представляват фактически действия сочещи за неговото държане. По делото обаче не се удостоверява субектът извършил тази селскостопанска дейност. В приетите по делото доказателства не са налице конкретни данни за това кой е обработил и засял имота. Административният орган, чиято е доказателствената тежест, съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК не е осъществил пълно и главно доказване на основните релевантни факти по делото. При липса на данни, относно лицето, което осъществява фактическото държане правилен е извода на съда, че не са налице всички предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Неоснователно е твърдението за необоснованост на съдебния акт. Точно и съобразно приетите доказателства са изложени фактически и правни основания, обосновали крайния извод на съдебното решение. Не се открива и сочената от касационния жалбоподател необоснованост, аргументирана с твърдяното противоречие на съдебния акт с доказателствата по делото и неправилния извод на съда, че Димитров като физическо лице не е държал процесния имот. В съдържанието на оспорения административен акт, както и в Констативен протокол от 26.02.2014 г., който обективира извършена на посочената дата проверка от служители при О. П., не се сочат данни, които да удостоверяват фактическо държане на имот № 000187 по КВС на с. С. от страна на лицето. Посоченото в заповедта обстоятелство, че съседния имот № 082036 е заявен от Димитров за подпомагане по ЗПЗП и е засят със същата житна култура, с каквато е засят и процесния имот не е пряко относимо към настоящия процес и не удостоверява факта на държане на имота. Изразеният решителен довод в административния акт е едно предположение, но не е доказан факт, който да съдържа данни за установяване на фактическа власт от страна на лицето. Не може от страна на администрацията да се изгражда правно заключение на база вероятности и предположения. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 300, 00 лв., предвид чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение