Решение № 8926 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2017 г.

Решение № 8926 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ж. Ж., от гр. Б., против решение № 1575/12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1323/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № 3431/5.05.2017 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в съдебния акт са формулирани изводи относно факти, които не са изложени в издадения административен акт. Съдът не е съобразил, че няма мотиви за място, време и начин, по който е извършено дисциплинарното нарушение. Неправилно е твърдението на първоинстанционния съд, че наказващият орган не е задължен да проведе собствено дисциплинарно разследване, което противоречи на чл. 90 и сл. от ЗДСл. Не е безспорно доказано участието на касатора в корупционни схеми, поради което уронването на престижа на професията се явява недоказано. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски. Ответната страна директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба, подадена от В. Ж. Ж., против заповед № 3431/5.05.2017 г., издадена от директора на Агенция "Митници", с която на жалбоподателя, в качеството му на държавен служител - митнически инспектор в М. Б., с ранг III младши, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение, за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Съдът приел за известно, че на 2.11.2016 г. на Митнически пункт- Л. е проведена специализирана операция под ръководството на специализираната прокуратура. За запознаване със случая и допълнителна информация, до ръководителя на специализираната прокуратура е изпратено писмо от Дисциплинарния съвет към Агенция "Митници" № 32-359722/23.12.2016 г. с искане за предоставяне на информация срещу кои митнически служители са предприети действия, какво е процесуалното им качество, повдигнатите обвинения, по кои текстове от НК, наложени мерки за неотклонение. Постъпил е отговор вх. № 32-14849/18.01.2017 г. (л. 65 и сл.), придружен от документация, съдържаща заверени копия на протоколи за разпит на свидетели, за претърсване и изземване и др., изготвени в хода на образувано досъдебно производство № 55/2016 г. по описа на СО при СП. Към делото е приобщен разпита на Желев като свидетел пред съдия по НЧД № 3019/2016 г. на СНС. С. Заповед № ЗАМ-313/20.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници", е наредено на дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело срещу Желев за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. На 23.03.2017 г. дисциплинарният съвет е провел заседание по дисциплинарно дело № 5/2017 г., за което е съставен протокол (л. 26 и сл.). Прието е, че свидетелски показания на Желев съдържат признание за извършени неправомерни действия. Направен е извод за нарушение на чл. 2, ал. 5, чл. 5, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16, пр. първо от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, т. 4 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, както и т. V. 28 и т. VII. 5 от длъжностната му характеристика, връчени на 19.09.2016 г. и 31.05.2016 г., на т. VII. 4 и VII. 5 от длъжностната характеристика връчена на 09.10.2014 г., дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. С докладна записка, рег. № 32-80960/24.03.2017 г. председателят на дисциплинарния съвет е представил цялата преписка по дисциплинарното дело на дисциплинарно наказващия орган - директора на Агенция "Митници". С писмо рег. индекс № 32-94760 от 6.04.2017 г. Желев е поканен да се запознае с материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка, както и да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган на посочена дата и час и да даде писмени обяснения по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Дадени са писмени обяснения рег. № 32-97902/10.04.2017 г. и е развита защитна теза, че по време на разпита е твърдял, че не е взимал пари, но това не било взето под внимание и не е отразено в протокола. Твърди, че никога не е признавал да е получил неследващи му се пари при изпълнение на служебните му задължения, не е признавал за извършени от него неправомерни действия. Директорът на А. М. е издал заповед № 3431/5.05.2017 г., като приел, че са налице нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, поради което и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В мотивите на заповедта органът се е позовал на проведената на Митнически пункт "Л." на 2.11.2016 г. операция под ръководството на Специализираната прокуратура, при която са задържани митнически служители с широк обществен отзвук в средствата за масово осведомяване. Позовал се на събраните в хода на досъдебното производство материали, разпита пред съдия, въз основа на който е направил извод за извършени от служителя и други митнически служители неправомерни действия. Посочено е, че в периода м. септември 2015 г. до 1.11.2016 г. при изпълнение на служебните си задължения жалбоподателят е участвал в корупционни прояви и е получавал облаги, които не му се следват, това поведение е възприето като уронващо престижа на митническата администрация и държавната служба. С личното си поведение служителят е уронил честта и достойнството на другите служители в митническата администрация, създал е неувереност у органа, чиято дейност подпомага, че може да му се довери и да разчита на него. Това е възприето като нарушение на чл. 2, ал. 5, чл. 5, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16, предл. първо от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, т. 4 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, както и на задължения по длъжностната му характеристика по т. V. 28 и т. VII. 5, както и т. VII. 4 и VII. 5, и преценено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Писмените обяснения не са кредитирани, тъй като дисциплинарно наказващият орган е приел, че в тях няма факти, обстоятелства и доказателства, освобождаващи жалбоподателя от дисциплинарна отговорност. За да отхвърли оспорването съдът е приел в решението от правна страна, че няма допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, заповедта е мотивирана, нарушението е индивидуализирано. Дисциплинарното нарушение е доказано с допустими доказателствени средства и представлява корупционни действия и прояви за получаване на неследващи се облаги. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е установено с признание, направено от жалбоподателя в качеството му на свидетел пред съдия на 3.11.2016 г. по НЧД № 3019/2016 г. на Специализиран наказателен съд. На л. 123 са протоколирани процесуални действия на съда и предупреждението, че свидетелят има правата по чл. 199, 120, 121 и 122 от НПК. Съгласно чл. 121 от НПК свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха го уличили в извършване на престъпление. Въпреки че е бил предупреден жалбоподателят е разказал за корупционните практики в неговата смяна на МП "Л.", ситуации, които е наблюдавал и такива, в които е участвал - получаване на "дялове" от събраните пари един-два пъти месечно "най-често по 200-300 лв", описал е поведението на лицето, от което ги е получавал. Изрично е обяснил, че парите понякога били в "различни валути". На срещата със старши на смяна "В" в кафе "Малибу" в началото на м. май 2016 г. не получил дял, защото тогава бил в отпуск. Тези факти, сочат за практики за получаване на пари, които не се следват на служителя. На л. 125 от делото е протоколирано, че свидетелят няма забележки и възражения по представения му протокол за разпит по НЧД № 3019/2016 г. и същият го подписал. Затова настоящата съдебна инстанция не намира за основателна защитната теза на жалбоподателя, че многократно е искал протоколиране на показание, че лично той не е получавал пари. Протоколът е официален писмен документ и удостоверява процесуалните действия на съда и може да бъде оспорен по съответния ред. Когато свидетелят не е съгласен с протоколираните свидетелски показания, същият има право да възрази и да направи бележки. В случая това не е сторено. Събраните по съответния процесуален ред по НПК доказателства, включително показания по въпроси, които уличават служителя в престъпление, имат доказателствена сила в дисциплинарното производството, предвид чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Фактите, за които жалбоподателят свидетелства относно корупционни практики на МП "Л." са установени и с другите приложени по делото протоколи за разпит на други служители, поради което правилно признанието е ценено. По тези съображения, правният извод, че нарушението е доказано, е обоснован и направен в съответствие с доказателствата по делото. Правилно съдът приема, че заповедта е мотивирана, тъй като в нея са посочени конкретни факти, периоди от време и от м. септември 2015 г. до 1.11.2016 г., нарушение на разпоредби на ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на задълженията по длъжностната характеристика. Съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая административният орган е приел, че служителят е извършил деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение, за което законосъобразно е наложено наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Установено е с допустими доказателствени средства от разследващия орган Дисциплинарния съвет, провел заседание на 23.03.2017 г. Описано е в докладна записка рег. № 32-80960/24.03.2017 г., получена от дисциплинарно наказващия орган на 25.03.2017 г. - л. 17. Писмените обяснения са дадени на 10.04.2017 г., а заповедта е издадена на 5.05.2017 г., т. е. в двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Поради това обосновани и материално законосъобразни са изводите на съда, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на административнопроизводствените правила. Касационното оплакване за просрочване на срока по чл. 94 от ЗДСл е неоснователно. Съдът е обсъдил всички релевантни и доказани за правилното решаване на спора факти, обсъдил развитите оплаквания на страните и постановил законосъобразно отхвърлително решение. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника, направено в открито съдебно заседание за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение